Кралицата на италианската музика ще направи концерт в "Арена София" на 16 декември
Лаура Паузини е най-успешната и популярна италианска певица през последните години. У нас тя ще дойде за първи път, за да направи концерт в столичната зала "Арена София" на 16 декември. Кралицата на италианската музика започва да пее едва на 8-годишна възраст, в началото в пиано бар. През 1993 г. печели първо място в конкурса в Санремо, което дава старт на блестящата кариера. През 2007 г. тя става първата италианска певица, излязла на сцената на стадиона "Сан Сиро" в Милано пред повече от 70 хил. души.
- За първи път ще изнесете концерт в България. Слушали ли сте българска музика преди?
- Когато бях водеща на песенния конкурс “Евровизия” през 2022 г., имах възможност да чуя музиката на Intelligent Music Project и я намирам за много интересна. Харесвам техния музикален стил.
- С какви емоции и очаквания тръгнахте на това турне?
- Турнето ми продължава повече от година и не съм очаквала, че ще имам такъв успех след 30-годишна кариера. Затова реших да го удължа през зимата на 2024 г. и съм много развълнувана, че ще мога да пея за първи път в нови държави.
- Къде усещате най-топло посрещане от страна на публиката?
- През тези 30 години, пътувайки по цял свят, без изобщо някога да съм спирала и срещайки толкова много хора, разбрах колко обичам работата си. Осъзнах, че съм нещастна, когато не пътувам. Никоя публика не е по-добра от друга. Характерът ми е доста особен, ако не се чувствам добре в някои държави, просто не бих се върнала там. Аз казвам на агенцията си откъде да минават световните ми турнета.
- На 8-годишна възраст сте започнали да пеете в пиано бар. Чия беше идеята?
- За рождения ми ден бяхме в пиано бара, в който свиреше баща ми, и когато ме попитаха какъв подарък искам, отговорих: “Да пея с татко”. Това беше началото и пяхме заедно там, докато станах на 18 г. Тогава се явих на фестивала в Санремо и спечелих с песента La Solitudine.
- Какво помните от това участие?
- Беше невероятно преживяване, изпълнено със силни емоции. Беше напълно нереално - от момента, в който баща ми се обади в училище, за да ми каже през сълзи, че съм избрана да участвам, до момента, в който Пипо Баудо обяви победата ми. А аз в недоумение изживявах това, което трябваше да бъде най-красивата нощ в живота ми.
- Кой ви помогна за реализацията на първия ви албум, когато сте били едва на 13 г., и какъв успех имаше той?
- Създадохме първия ми албум I Sogni di Laura заедно с баща ми. Нямаше конкретна цел, може би беше начин да придам форма на мечтата, която чувствах, че се заражда в мислите ми. И най-важното, това беше начин да сбъдна мечтата на баща ми, който винаги е вярвал в мен.
- Сега, връщайки се назад, можете ли да сравните I Sogni Di Laura и първия си професионален албум Laura Pausini, който излиза през 1993 г.?
- Не мога да правя сравнения между двата албума, тъй като смятам, че първият е причината за втория. Единият не би могъл да съществува без другия, но и двата нямаше да ги има, ако не бяха пиано барът и пеенето с баща ми. Първият е с кавъри, вторият е дебютният ми албум с неиздавана музика.
- Как се почувствахте, когато през 2007 г. излязохте на стадиона “Сан Сиро” в Милано пред повече от 70 000 фенове?
- Бях първата италианска певица, която се качва на тази сцена, и съм безкрайно благодарна за това. Преди да изляза пред публиката, всички бяха толкова мили и ми вдъхнаха увереност. Разбира се, трябва да благодаря на моите фенове, които са били до мен от самото начало и особено тази вечер под проливния дъжд. Всеки път, когато се върна в “Сан Сиро”, изпитвам невероятни емоции.
- Има ли песен, която ви носи по-специални емоции?
- Не мога да тръгна на турне, без да включа песни като La Solitudine, Invece No или Tra te e il mare. Те ми дадоха такава голяма популярност и ще ги обичам всяка секунда от живота си. Всичките ми песни разказват истински истории.
- Правили сте дуети с много други популярни изпълнители. С кого бихте искали да запишете песен?
- Кой знае? Това е тайна!
- С кои от тези звезди ви свързва истинско приятелство?
- На първо място с Биаджо Антоначи, който ми е като брат. Говорим почти всеки ден и не само за работа.
- През годините имате много награди, коя определяте за най-значима за кариерата ви?
- Всяка една от тях означава много за мен. Те ми показаха, че упоритата работа и постоянството се отплащат. Някои от наградите, които особено ценя, са първото място от конкурса в Санремо през 1993 г., което ми позволи да започна кариерата си, статуетката “Грами”, спечелена през 2006 г., латино “Грами” през 2018 г., която получих малко след като ми бе казано, че жена над 40-годишна възраст вече не продава. Много ценя и приза “Личност на годината”, присъден ми от Латинската академия за звукозапис през миналата година, както и “Златен глобус”, който получих през 2021 г.
- Докато търсех песни, които да включа в албума, започнах да осъзнавам, че трябва да се опитам да се погледна отстрани. Сякаш очите ми бяха над мен, над всички нас, които ходим по улиците на света. Какво търсим в живота си? Исках да поставя индивидуалността и правото ѝ да съществува в центъра на този запис. Затова албумът разказва за душите на хората. Днес гледам на всички много повече като на духовни същества, отколкото на физически. Всеки от нас върви по своя собствен път дори докато крачим по едни и същи улици всеки ден. Как се срещаме всъщност? Anime Parallele е албум, с който бих искала да да поощря хората да обичат, слушат, размишляват и най-важното да уважават повече. Лесно е да съдиш човек, който мисли като теб и когото познаваш. Но какво става, когато мислим за останалите, които са далеч от нас, било то физически или имаме различни мисли и вярвания?
В този албум се потопих дълбоко в най-личните си чувства и в съдбите на хората, които срещнах по време на световните си обиколки през последните 30 години. Това са 16 песни за 16 души, 16 истории с различни настроения и гледни точки.
- Как ви промени тази пандемия?
- Промени начина, по който мисля за личния и професионалния си живот. Тя ни принуди да слушаме собствените си мисли, докато се върнем към живота. Вече не сме същите, станахме паралелни души (Anime Parallele), изпълнени с едни и същи страхове да се чувстваме пренебрегнати, по-отчуждени и с по-малко допирни точки. Питах се как искам да оцелея в тази нова реалност и да се справя с нея. Все още не съм намерила всички отговори, но продължавам да търся. И в този процес осъзнах, че единственият начин беше да започнем да гледаме на себе си отстрани.
- Успя ли музикалният бизнес да се върне в стария ритъм, или вече нещата са по-различни?
- Музикалната индустрия се промени значително през последните години. Днес има повече възможности за артистите да достигнат до публиката си чрез различни платформи като социални медии и стрийминг услуги. Музиката стана по-достъпна за хората, което им позволява да изследват различни жанрове и стилове.
- Фенове споделят ли, че изпълненията ви са променили живота им в някаква по-добра посока?
- Историите на феновете ми са моят първи източник на вдъхновение. Познават ме, знаят всичко за мен и аз знам много за тях. Виждала съм много предложения за брак, на концертите ми има и много деца. “Правете любов тази вечер!” Това не е само поздрав, който казвам в края на концертите си, а по-скоро съвет.
- Дъщеря ви Паола участва в песента ви Dimora naturale. Ще ѝ помогнете или ще се опитате да я разубедите, ако поиска да стане певица?
- Паола има силна страст към музиката. Свири на няколко инструмента и обича да пее парчетата на любимите си изпълнители. Горда съм с нейната страст, защото музиката може наистина да обогати живота на човек. Въпреки това съм малко притеснена, защото да бъдеш музикант, не е лесно. Има много предизвикателства и понякога може да бъде изключително трудно. Но ще подкрепя Паола във всички нейни избори, независимо какво ще реши да прави.
- В новия си албум имате песен, вдъхновена от истинска история за домашно насилие. Какъв е пътят за адекватни мерки?
- Насилието над жените е сериозен проблем в световен мащаб. Мисля, че трябва да направим всичко възможно, за да защитим и подкрепим жените, които са подложени на това. Да ги научим да споделят за проблемите си и да търсят помощ. Трябва да повишим осведомеността сред хората около нас и да се опитаме да предотвратим ситуации, които биха могли да доведат до трагедии.
- Участвате в много благотворителни кампании. Как приемате емоционално всяка една от каузите, трагедиите, историите, на които помагате?
- Със сигурност смятам, че трябва да се говори за това. В концертите ми също са включени много социални теми, като климатични промени, насилие над жени и т.н. Искам моят глас и моята сцена да насочват вниманието към тези проблеми. Вярвам, че е изключително важно да използваме нашите платформи и влияние, за да дадем гласност и да подкрепим тези, които са изправени пред трудности в живота си.
- Коя е историята, която най-силно ви е разтърсила?
- Сред всички истории, които съм срещала, тази, която най-много ме е засегнала, е историята на Алесия - жертва на домашно насилие. Срещнах я случайно чрез едно радиопредаване. Тя ми се обади и ме помоли за помощ. Направих всичко по силите си да излезе от тежката ситуация. Песента Flashback от новия ми албум е посветена именно на нея.
