Една свещичка заблещуква в параклиса в Евксиноград на всеки 13 август. Пали я Деси Цонева, дъщерята на журналиста Димитър Цонев. На този ден преди 8 години, тръгвайки си от най-хубавото място за него в целия свят, получава масивен инсулт. 10 дни по-късно - на 23 август 2016 г., Митко Цонев - както с обич го наричаха и близки, и непознати, си отива едва на 56 години. Седмица преди рождения си ден.
“За първи път стъпих отново в Евксиноград преди 5 години. Преди това не можех да припаря. Това беше най-любимото му място и по ирония на съдбата нещастието се случва, когато той си тръгва оттам”, разказва Деси. Преди 5 години завежда там втория си съпруг и докато му показва курорта, на всяко ъгълче разлива по малко врачански мискет - любимото вино на баща ѝ.
Сама разказва, че мъжът ѝ много прилича по характер на Митко Цонев. “Баща ми го прати”, казвала дори на майка си Мариана.
Но ведрият характер на популярния журналист и безкрайната му обич към децата са оставили в съзнанието им само топли и доста забавни спомени. Цонев хич не можел да пее, но все го правел. И даже записвали клипчета с него. Така веднъж запява с пълно гърло “Богатство” (“За мен отдавна хората говорят,/ че вечно съм без пукната пара”) на “Тангра”, а Деси, разбира се, му приглася. И докато гледат после клипчето, чуват на записа и гласа на Мариана: “Деси, не пей бе, моля те”.
“Не го пускам да си отиде. Сънувам го по 2 пъти на седмица. И даже песен направих за него”, казва дъщеря му, която е убедена, че също не може да пее. Решава обаче да се престраши именно заради любовта на Цонев към песните и преди 2 години записва за него парчето “Винаги” с група “Акага”.
Жестокото тягостно чувство за страшна загуба обаче не я напуска, както и брат ѝ - Димитър Цонев-младши, роден на същия 23 август, когато баща му си отива. Затова и до днес синът избягва да празнува рождения си ден на тази дата.
Той е бащата приятел. Като малки учи Деси и Митко да карат ски, да плуват, да играят шах и табла. Когато имат нужда от помощ в уроците, винаги им е давал точните отговори. Съветва ги много да четат книги, защото, както обичал да казва:
“Личи си, когато човек е чел повече от една книга
- мирогледът му е стойностен, речниковият му запас е голям и изказът му е разбираем!” Самият той непрекъснато чете, а понякога едновременно по две книги, които редува. “Даде им добър пример за това какви родители да бъдат”, разказва съпругата му Мариана Цонева.
“Тъгата изобщо не може да избледнее. Може би зависи от това колко време и как си го преживял с човека до себе си. Колкото по-дълго сте били заедно и сте се обичали и уважавали, толкова по-мъчително е след това. Губиш всичко - приятните моменти, разговорите”, казва любимата му жена. Двамата са заедно почти от деца. Тя е на 19, когато се запознават на рожден ден на общ приятел. Три години са гаджета, след което вдигат сватба.
“Аз бях млад, когато решихме с Мариана да се женим. Баща ми ме попита: “Сине, не си ли много млад”. Нямах навършени 24 години. Бях в трети курс в университета. После продължи: “Щом сте решили да се вземате, вземайте се”.
На сватбата канят много приятели и всички роднини. Обядът е с близките, а с приятелите - вечерен купон до сутринта.
И до днес на всяко семейно събиране Мариана отлива по глътка от чашата вино - любимото му питие. Обичал да е бяло или розе. Понякога се случвало да се забави, но минути след това по невнимание все разливала по малко, “сякаш някой ми бута ръката”.
Димитър Цонев е син на красивата говорителка на БНТ Анахид Тачева и на големия актьор Коста Цонев. Впрочем журналистът също имал влечение към сцената и
кандидатства във ВИТИЗ, но не го приемат
Нищо че като дете има опит пред камерата, след като получава роля в “Таралежите се раждат без бодли”. И до днес образът на очилатото момченце, което може да си мърда ушите, е сред най-забавните сцени от легендарния детски филм.
Затворените врати на ВИТИЗ обаче го пращат в Софийския университет и той завършва право. Искал да става прокурор, но се разубедил, тъй като по разпределение (част от социалистическата система, която посочва кой къде да работи от току-що завършилите висшисти - б.а.) трябвало да е далеч от София.
Един конкурс за репортери в тогавашната агенция София прес на практика предопределя професионалната му кариера. Година-две по-късно той влиза в новинарския екип на БНТ, който подготвя късната емисия в 23 ч, за да се превърне във
водещия, на когото зрителите имат най-голямо доверие
Показват го социологическите агенции години наред.
“Не беше злонамерен. Виждаше предимно доброто в човека. Спеше спокойно, защото съвестта му бе чиста. Телевизионният екран има способността да преекспонира всичко в човека - поглед, маниери, мислене, изказ. И в предаване на живо, както при хирурзите, нямаш право на дубъл. Затова зрителите го обичаха и печелеше тяхното доверие”, смята Мариана Цонева.
Дори когато оставя за известно време журналистическата професия, за да стане говорител на кабинета на Симеон Сакскобургготски, рейтингът му не пада - нещо, което по правило не се случва с политиците, които са на власт.
И после отново се връща на малкия екран, а БНТ остава голямата му професионална любов.
В последното лято от живота си Димитър Цонев вече пишеше концепция и беше готов да се кандидатира за генерален директор на БНТ. Времето, уви, не му стигна. А той знаеше какво и как да промени. По думите му медиите в България не изпълняват една от основните си задачи - да възпитават, да дават пример как се говори правилен български със съдържанието си, което да бъде полезно и дава някакво знание.
“Ако медията е само средство за познание, тя много бързо би се изчерпала. В интернет човек може да намери всякаква информация. Интернет няма да засенчи вестниците и телевизията, ако те са различни от него. Затова толкова години интернет не може да замени класическите медии. Но за да вървят паралелно, тези медии трябва да оправдаят съществуването си пред обществото”, обясняваше той. И все се чудеше как у нас има 200 телевизии и откъде са приходите им. С прекрасното си чувство за хумор беше стигнал до извода, че издържането на българските телевизии е малко като финансирането на политическите партии - непрекъснато има пари, но никой не знае откъде идват.