Три златни, един сребърен и три бронзови медала за България донесоха от Париж нашите олимпийски звезди. Зад техните триумфи стоят железните им характери, много труд, лишения и жестока амбиция в преследването на голямата мечта. Но по пътя към успеха те не са сами. До тях са техните ангели хранители - техните ментори и треньори. Хората, които са ги открили, подали са им ръка и са ги научили на всичко, което знаят, стоейки до тях в най-трудните моменти. И макар Илиян Илиев да не доживява да види как се сбъдва неговата категорична закана, че Карлос Насар ще стане олимпийски шампион през 2024 г., щангистът не забрави да посвети титлата си именно на него в най-бляскавия си миг.
Още при първия клек на Карлос Илиев е категоричен: Ще бъде златен
"За 2024 г., ако това момче е здраво и се грижим добре за него, ще стане олимпийски шампион. Гарантирам го, а каквото съм казал, е станало."
Това са думите на покойния треньор Илиян Илиев, който взема под крилото си от дете Карлос Насар и го изгражда като спортист. За първи път бъдещият олимпиец
влиза в залата на Илиев в Червен бряг, когато е на 9 г.
Тогава треньорът го накарал да клекне и веднага прозрял, че ще стане шампион. Така и става.
Двамата стават неразделни, като баща и син. Илиев му помагал във всичко. До фаталния декември на 2022 г. Тогава Карлос отива на Белмекен, но там се оказва, че няма треньор за него. Младежът веднага се обадил на своя ментор и го помолил да отиде на спортната база заради него. Илиев тръгва със своя автомобил, но обърква пътя и звъни на Насар, за да го посрещне. Щангистът моментално поема към него, но наближавайки, вижда неочаквана гледка. Треньорът му лежи на пътя до колата си. Приближавайки го, Карлос осъзнава най-страшното - Илиев е починал. Предполагаемата причина за смъртта му е инфаркт.
Това е голям удар за спортиста, който никога няма да забрави уроците му. Той не го забравя и когато стъпи на върха, посвети златния си медал от вдигането на тежести в категория до 89 кг именно на него.
Делото на Илиян Илиев е продължено от неговия син Павел Христов,
който става треньор на Насар. Той бил до баща си в деня, когато бъдещият шампион отишъл при тях в залата. Може би затова двамата стават много близки приятели.
"Поплаках си доста! Моментът беше много специален, за първи път чувствам такова нещо. Усетих какво е да се спечелят олимпийски игри от близък човек - каза Христов, след като Насар взе златото. - Баща ми щеше да бъде най-щастливият човек на света, най-гордият. Той се гордееше с успехите му, както и на всички деца от нашия клуб. Много ги преживяваше тези моменти."
Павел описва Карлос като изключително силен физически и психически. Винаги е уверен, знае, че отива на всяко състезание за медал. Има спортен хъс и не се пречупва лесно. Христов разкри, че дори след скъсването на ахилеса Карлос не губи надежда, че ще спечели заветния медал. "Това беше страшна контузия. Помня как ми се обади през нощта и ми каза. Само като чух, и не знаех къде се намирам.
Бях сигурен, че ще се върне
Просто познавам човека и вярвах, че ще се случи", посочва Христов.
В момента плановете на двамата са Карлос Насар да остане на върха и без конкуренция, а през 2028 г. на другите олимпийски игри да надскочи себе си.
Мирослав Колев помогна на Магомед да сбъдне бащината мечта
Дълго се лута Магомед Рамазанов по своя нелек път към златото в Париж в свободната борба до 86 кг, докато в най-мрачния си час не получава подкрепа от треньора по борба Мирослав Колев.
Роденият в село Октябърское в Дагестан печели световната купа за Русия през 2019 г. Още тогава България иска да го привлече, но той в последния момент отказва, а на негово място идва по-малкият му брат Рамазан Рамазанов. През 2020 г.
бащата на Магомед губи битката с COVID-19
Той мечтаел синът му да стане олимпийски шампион и борецът дава дума, че ще го направи. Решава, че няма да стане под знамето на Русия, и започва да се "оглежда". Приема покана от Букурещ, но повече от две години румънската федерация не успява да му осигури гражданство. Междувременно брат му не спира да го подканя да дойде в България. Рамазан тренира при Мирослав Колев, като старши треньорът и президент на великотърновския клуб "Илия Павлов" удря сериозно рамо и на двамата братя.
Всъщност именно той е и причината Магомед да стане жител на Велико Търново. За отрицателно време Колев става негов личен треньор и му помага да се сдобие с българско гражданство по ускорената процедура.
Рамазанов признава, че още един човек има огромни заслуги за изграждането му и оставането му в спорта още докато е в Русия.
"Без личния ми треньор Вадим Алексеевич Бияз нищо нямаше да се получи. Той е бесарабски българин от Молдова - признава пред "24 часа" Магомед. - Ако не беше той, преди седем години щях да се откажа от борбата и сигурно никой нямаше да ме знае. Благодарен съм му много, той направи всичко за мен - от финанси до психология и тренировки. Благодарен съм на всички, с които съм се сблъскал по пътя си. Дори и тези, които не ме харесват, защото те също ми дават мотивация, за да им се докажа".
Колев развива талантите и уменията на Магомед, когато става негов личен треньор.
"С него трябва да поработим върху защитата с двата крака - обяснява в началото на 2023 г. Мирослав. - Защото, като направих анализ на изявите му на международния тепих - от европейското и световното първенство, трудно опазваше краката си."
Колев е възпитаник на треньора Илия Чучулски - човека, който извайва като шампион по борба Котоошу преди трансформацията му в сумист.
Магомед призна, че без Колев нямаше да е възможен триумфа му в Париж. "Излизах срещу класни борци.
Първо трябваше да спечеля битката със себе си,
за да ги преборя - признава олимпийският шампион. - Това беше моя мечта от малък, но беше много трудно, особено последната година. Баща ми почина, което беше много тежък момент за мен. Чувствам се страхотно в националния отбор на България, всички мислят за мен, получих страшно много съобщения от хора, които следят борбата, личният ми треньор също плачеше. Негова е заслугата за победата, на щаба на националния отбор."
Руснакът Сослан Фарниев позлати украинеца Новиков
Украинецът Семен Новиков донесе първата олимпийска титла в борбата за България от 24 г. насам след триумфа на Армен Назарян на игрите в Сидни през 2000 г. Победата я дължи не само на собствените си умения, но и на интензивните тренировки под ръководството на Сослан Фарниев, който идва в България преди месеци, за да подготвя момчетата от отбора. 36-годишният мъж от Осетия знаел, че Новиков ще вземе медал, защото живее с борбата, а спортът за него е на първо място.
Фарниев описва Семен като трудолюбив и целеустремен, който още от детството си смело върви към този успех. "Той го заслужи с много тежък труд.
Този медал не е само златен, това е медал от пот, сълзи и търпение,
защото професионалният спорт е и травми. Господин Ганчев му даде втори живот. Когато го оперираха, той премина през рехабилитация и дълго вървя към своята мечта", обясни треньорът.
Симбиозата им е повече от вдъхновяваща. Когато режимът в Кремъл атакува Киев, ситуацията е деликатна, защото Сослан е руснак, а ученикът му украинец. Но за Фарниев в спорта не съществува националност, а само добър или лош човек.
36-годишният Сослан идва от Русия и е възпитаник на Осетинската школа. Тренировките му се отличават с това, че са много различни за всеки състезател, трудни и тежки за изпълнение. Той смята, че треньорът не е бавачка, а трябва да изцеди най-доброто от един състезател. Набляга не само на работата в залата, но непрекъснато прави анализ на постигнатото, грешките и резултатите. Изписва ги в тетрадки на ръка. Подхожда към всеки спортист индивидуално - някои са по-здрави, а други компенсират с интелигентност на тепиха. Затова знае кого да "натисне" и "да му даде повече газ" и на кого да даде повече свобода.
Марияна Памукова - втората майка на Боряна
Боряна Калейн влиза в залата на 6 години и оттогава до днес израства като спортист под грижите на Марияна Памукова - нейната втора майка. Двете се учат една друга, минават през безброй трудни моменти, споделят много сълзи и усмивки, а днес осребриха своя път, като Боряна стана вицешампион на олимпиадата в Париж.
Някога тя била истинска фурия и се записала на гимнастика, за да изразходва някъде енергията си. Марияна пък си я спомня като момиченце, което в началото било ужасно лениво и прекалено вглъбено по време на тренировки.
"С годините се опитах да я променя с говорене и с примери за това как да се научи да контактува като най-верния начин да изрази себе си - казва в интервю Памукова преди няколко години. - Понякога съм много строга към нея, а друг път съм повече от добра - в зависимост от ситуацията. Тя ме учи на това да бъда търпелива."
Калейн е споделяла, че със сигурност за нея Марияна е като втора майка, с която прекарва повече време, отколкото с истинската си.
И Боряна, и Марияна са категорични, че
всеки техен успех е изстрадан, но цената си струва
и те не съжаляват, че я плащат.
Според Памукова спортът изисква много лишения, нерви и труд, а Калейн е убедена, че когато си тръгнал да се бориш за нещо голямо, трябва да си готов да пожертваш още повече, защото никога нищо не идва даром.
Може би затова през годините грацията изумява своята треньорка с характера си. Получавайки неведнъж сериозни контузии, Боряна е тази, която успокоява Марияна, че ще се възстанови бързо и ще се върне по-силна от преди.
За олимпиадата в Париж Калейн призна пред "24 часа", че е носила със себе си и нещо много важно от скъп човек за късмет. Това е малкият талисман от игрите в Токио, връчен на олимпийските шампионки от ансамбъла, който нейната най-добра приятелка Мадлен Радуканова дава за късмет.
Пламен Братойчев измъква от гетото Божидар Андреев
За Божидар Андреев, който взе бронзов медал в категорията до 73 кг на олимпийските игри в Париж, треньорът му Пламен Братойчев е като втори татко.
"От шести клас съм с него, живял съм у тях,
помагал ми е много. Той ми е бил много повече от треньор, приемам го като баща", казвал е Андреев за него.
Състезателят по вдигане на тежести бил на 12 г., когато за първи път отива при Братойчев, а баща му води разговор с него за бъдещето му. Точно тогава треньорът го взема под крилото си.
След като бащата на Божидар умира, Пламен поема грижите за момчето, за да се развива и учи. С течение на времето Андреев навлиза в тази състезателна среда и заживява друг живот. Измъква се от гетото в село Тополчане благодарение на спорта. Това го доказва кадър от 2017 г., на който се вижда, че медалистът работи на каса в голяма хранителна верига, за да може да се издържа и да тренира. Тогава трудно свързвал двата края и
живеел в стаята за чистачки в залата по щанги
Според Братойчев Андреев е "дялан камък" и умее да се адаптира към най-трудните ситуации, а в похода си към бронза на игрите е преодолял много препятствия. Именно затова състезателят по вдигане на тежести посвети медала от олимпиадата на покойната дъщеря на треньора му - Преслава.
"Винаги съм се стремил да работя така, че да бъда точен на състезания - обяснява Пламен Братойчев. - Имахме година-две проблеми. В последните 2 г. всичко се изчисти и Божидар заработи добре. Когато ме слуша, върви напред. Аз обичам да казвам ясно и точно нещата. Винаги съм говорил открито с него и съм го оставял да помисли.
Никога не съм налагал какво трябва да бъде,
но съм му казвал какво може и какво заслужава. Той ме е послушал и нещата са потръгвали. Всеки един спортист има моменти, в които това му тежи. Важното е, че сме намерили правилния път и сме стигнали дотук."
Жоел Арате научи Хавиер, че боксът е танц
Въпреки че кубинците са много добри в бокса, старши треньорът на националния ни отбор Жоел Арате, който подготвя Хавиер Ибанес за олимпиадата в Париж, смята, че всичко зависи от уменията и мотивацията на състезателя и от това колко силна е конкуренцията. Другото най-важно за превръщането на един състезател в шампион е изготвянето на тактика и работата по план за мача срещу даден опонент.
Хавиер донесе бронзов медал на България в категория до 57 кг, но Арате твърди, че
той е истинският победител
Кубинецът, който живее в България от 2015 г., казва, че Ибанес е оставил сърцето си на ринга и ако отново трябва да играе с киргизстанеца, ще изготвят абсолютно същата тактика. Ще го повтори едно към едно, защото е сигурен, че са спечелили.
Любопитното е, че за него в бокса е много важна работата с краката. Не разбира защо българите са толкова умели в танцуването на хора, а не го използват в спорта. За него щом сме бързи в народните танци, значи трябва да сме бързи и на ринга.
Причината е, че когато той започва да тренира, му казват, че за да стане добър боксьор,
трябва да започне да танцува
Това помага за координацията в движенията с крака и рамене. Може би затова Арате смята, че боксът е изкуство - да даваш и да избягваш удари.
С Кимиа са мъдростта на Мастър Дав и Фарзад Золхадри
26-годишната Кимиа Ализаде, която се пребори за бронза в таекундото при жените в категория до 57 кг в Париж, извоюва този медал под наставленията на личния си треньор Давуд Етминани, но и с подкрепата на националния селекционер Фарзад Золхадри.
Ализаде, която е и бронзова медалистка за Иран от игрите в Рио де Жанейро през 2016, напуска страната през 2020 заради ограниченията, наложени на жените там. Там тя категорично отказва да покрива косите си и се установява в Нидерландия, а на игрите в Токио участва в отбора на бежанците. Именно затова тогава BBC поставиха таекуондистката в топ 100 на най-влиятелните жени на планетата.
Своя нов дом тя откри у нас тази пролет, когато получи българско гражданство и стана европейска шампионка. За Париж тя се подготви в Англия, защото там е базата на нейния личен треньор.
Мастър Дав е председател и главен инструктор в Академията по таекуондо "Тайгърс". Той е изключително успешен треньор по световно таекуондо и олимпийско таекуондо с богат опит в наставлението на отбори с високи резултати, включително тима за подготовка на британски спортисти, олимпийския отбор на Белгия и стипендианти на МОК (Международен олимпийски комитет). Преподава в Централен Лондон, включително в Челси, Фулъм, Батерси, Воксхол и Гринуич.
Като спортист, мениджър и треньор Мастър Дав досега е присъствал на 8 световни първенства по таекуондо, 12 световни таекуондо Гран при, 10 европейски първенства и 3 олимпиади.
В Париж до Ализаде е и селекционерът на националния ни отбор по таекуондо Фарзад Золхадри, който добре знае
какво е да смениш националността си,
за да последваш мечтата си
Самият той го прави, след като през 2019-а не успява да отиде на олимпийска квалификация, тъй като Иран има право само на три квоти. В неговата категория - до 80 кг, никой не е изпратен.
След като взема това важно решение, губи много приятели и възможности в Иран. В началото и баща му не е щастлив, тъй като той е старши треньор на иранския национален отбор в продължение на 20 години. Нещо повече, той е най-успешният треньор сред всички олимпийски спортове в Иран.
Независимо от това, когато Золхадри пристига в България, в началото му е трудно - сам е, но постепенно започва да създава приятелства. Освен всичко в Техеран никога не е усещал кой знае какъв студ, а тук разбира какво означава да си на минус 15 и дори минус 25 градуса на Белмекен. В началото това е доста странно за него, но бързо го преодолява. Днес като треньор на националния ни отбор Фарзад дава шанс на българските таекуондисти да се борят и да усетят олимпийската магия.
