Запознават се в градинката пред Народния театър. Първият подарък от него за нея е колие със сърце от планински кристал
Този път клюкарските източници познаха – Деян Донков и Радина Кърджилова наистина са разделени. Ако приемем, че 2011-а е годината на тяхното официално запознаване, съвместният им живот е продължил 13 години. Дали фаталното число не е управлявало съдбата им?
Двамата се запознават в градинката пред Народния театър, където често блуждаят за отмора артистите от зданието отсреща. Заговарят се и тръгват бавно по алеите. Радина го е гледала наскоро в "Дон Жуан" и е изумена от наплива му на енергия и изобретателност. Била е с приятелка и двете са се опитали да разгадаят чувствата на персонажа в хитовото представление на Сашо Морфов. Динката е готов да обяснява, да разказва, горд с постиженията си. Той не се стеснява да намеси вярата си в Бога и в упованието, което поддържа силите му. Радина е заразена от интелигентността на думите му и това възхищение от начина, по който той преобразува света до разбираеми представи и емоции, ще остане завинаги в погледа към него.
Същата година на 17 юни Радина прави голям купон в къмпинг "Смокиня" на Южното Черноморие по случай четвърт век от рождението си. Идват канени и неканени гости, а Динката подарява колие със сърце от планински кристал, камък, който подхожда на зодията. Полиран е ръчно и издава наличието на добър вкус. За първи път той говори, че им е съдено да създадат семейство, а тя е изненадана от мистичната сила в уверенията му.
Година по-късно заживяват заедно и са обект на непрекъснато любопитство от страна на медиите. Радина се измъква с признанието, че си е татуирала името на любимия на безименния пръст на лявата ръка, но премълчава, че с Деян страстно искат дете.
През това време и двамата са търсени от продукциите. Донков влиза в сериала на БНТ "Четвърта власт" в ролята на журналист, разследващ убийството на момиче от вариететна програма. А Радина е поканена от директора на Народния театър Мариус Донкин да се включи в екипа на Галин Стоев за постановката "Танцът Делхи".
Когато се ражда първият им син, Радина
изпада в следродилна
депресия и отслабва драстично
Тревожи се за щяло и нещяло, а най-много заради неумението да се справя с битовите детайли около бебето. Не може да слага памперси и се ядосва на себе си. Но Динката я замества с удоволствие и умение.
При избора на името на момчето се разиграва мистериозен екшън. Двамата родители не могат да изберат име и претакат библейските имена Йоан, Тома, Захари, Матей... Бащата на Радина, именитият бургаски художник Христо Кърджилов, мълчаливо страда, защото не се сещат за неговото име. Обаче ето какво става.
В дома на родителите на Радина пазят портрет на дядото на художника - Христо, на когото той е кръстен. Той го е рисувал като млад в знак на почит към прародителя – дядо Христо доживява до 90 години, син е на опълченец, автентичен човек на възрожденската епоха, роднина на възпитател на цар Борис III и брат му Кирил. Една вечер Кърджилов седи в хола, а жена му шета в кухнята, когато се чува силен трясък. Портретът на дядо Христо, оставен да лежи върху шкаф в хола, се вдига във въздуха като от вятър и прелетява върху пода на срещуположната страна. Художникът веднага телефонира на Радина и тя се разтреперва. А Динката е потресен до дъното на душата си. Още на следващата сутрин момченцето е кръстено Христо в малката църква "Св. Николай" от свещеника, приятел на Динката. Художникът мисли, че ако момчето вземе от майка си нейната борбеност и целеустременост, а от баща си - дълбоката душевност, може да възпита богатство на характера, което ще му помогне да живее, както трябва. "Бяха остри камъни – казва Христо Кърджилов. – Но сега са обли речни камъни, които се радват на водата, която ги облива. А малкото камъче Христо е боготворено от Деян."
Може да се каже, че това е най-емоционалното, най-сладкото време в общия живот на Радина и Деян. Тя не налага независимост и той постепенно ще разбере, че нейното затваряне от време на време в себе си без ясни мотиви, без причини и обяснения е само път към осмисляне на ситуациите. А не израз на досада, насищане, подсъзнание за промяна. Тя се нуждае от време, за да проникне в задачите и отговорностите, в отказите и съгласието. И Деян, който е теоретикът на отношенията им, изясняващ по прагматичен начин плюсовете и минусите на всяка обща ситуация, ще наложи постепенно своето време за анализ на всичко, което ги тревожи и дори препъва, за да останат неговите поощрения към нейните пориви и към нейната страхотна кадърност. А тя се чувства обгрижвана и защитена, разкрепостена да анализира играта си на сцената.
Венецът на това общо време е
спектакълът "Любовникът"
по пиесата на Пинтър, репетирана от двамата за Камерната сцена на Народния театър. На единия вход на залата стои Радина, а на другия - Деян, в ролята на разпоредители, които показват местата и любезно разменят по няколко думи с познатите. Зрителите едва ли се усещат, че актьорите вече са се включили в представлението. Режисира Деян. Когато двамата актьори се запътват към сцената, представлението започва. Ричард (Деян) сяда на стол на първи ред отстрани, готов да се върне на работа в кантората, облечен в скучните дрехи на английски чиновник. А жена му Сара (Радина) го чака у дома и се шляе около гигантската мебел в центъра на сцената, измислена от художника Никола Тороманов като забулено легло.
Още в началото Ричард пита жена си дали нейният любовник си е тръгнал. Той се сърди, че любовникът е зачестил гостуванията си всеки ден. И подхвърля грапавия въпрос – дали Сара, докато е с любовника си, се сеща, че мъжът в тоз момент прави сметки в кантората си. Тя допълва подозренията на публиката, като заявява, че през това време той ще види своята курва, така че са квит. Зрителят се чуди какво гледа – разправии в отворено семейство? Или в модерно семейство без дълбоки чувства? Всичко ще се окаже обратно на тези предположения. Сара и Ричард се обичат повече, отколкото допуска зрителят, и държат на семейството повече, отколкото го опровергават. Това е абсурдът, заложен от Пинтър, и причина Деян да хареса текста. Той е оставил комични капани в отношенията между Ричард и Сара, така че внимателният зрител да се сети, че те играят театър, уговорили се да представят живот, обратен на реалността. Но къде свършват играта и нагласените контакти в пространството на едно семейство? Кое в чувствата и поносимостта между двамата се подхранва от искреност и доверие? Дали жената и мъжът могат да усетят помежду си нотките на изкуственост, нарочен фалш, прикритост?
Пиесата е писана през 60-те години на миналия век, но Деян я прави модерна и валидна за всяко семейство извън каквито и да е социални граници. Хуморът изтича неагресивен, интелигентен и това е плюсът в стила на Деян Донков като режисьор.
Но си мисля, че след развитието на отношенията между Динката и Радина ще бъде проблематично да спазват някои мизансцени между двамата. В един момент Ричард-Деян бърка в пазвата на Сара-Радина и опипва гърдите , привичен жест на помирение в семейните разправии. Но не са възможни тези жестове след раздялата на двамата. И въобще, като си помисля за тази раздяла, ми става тъжно и пусто. Гадните обраствания в съдбата на актьорите – не им стига сложността и нуждата от искреност на сцената, ами се оставят тази сложност на чувствата да се прехвърли в живота им. Дано прекрасното в природата на Радина и Динката да остане на тяхната сцена!
