Документите, дарени от дъщеря му Татяна, вече са обработени и могат да се четат в Централния държавен архив
7590 страници в 25 кутии, общо 4,5 линейни метра! Така изглежда в цифри личният архив на проф. Александър Чирков, който дъщеря му д-р Татяна Чиркова дари на държавния архив между 2021 и 2023 г. Документите, снимките и диапозитивите, принадлежали на видния кардиохирург, който почина през 2020 г., вече са обработени професионално от архивните специалисти и могат да се четат и гледат в читалните на Централния държавен архив.
“За мен беше истинско удоволствие и чест да работя с личния архив на проф. Чирков”, каза за “24 часа” експертът Поля Стоева, която повече от 1 година се взира във всеки лист и кадър, за да подреди и опише безценните документи, които са на няколко езика.
Лични и професионални писма, покани за участие в международни конгреси, конференции, семинари, сертификати за завършени курсове и участия в световни научни форуми, договори за медицинско обслужване на пациенти от РС Македония и Косово, та дори удостоверението за раждане и свидетелството за съдимост на момчето, тръгнало от Лом и достигнало световни върхове в медицината, са само малка част от ценните материали. Светила в световната кардиохирургия са искали от проф. Чирков да им изпрати копия от свои статии, публикувани в световни медицински журнали, а писмата от приятели и благодарни пациенти са десетки.
Сред най-интересните документи са тези, които проследяват нелекия път на УМБАЛ “Света Екатерина”. Те обясняват защо
пациентите и до днес продължават да я наричат Чирковата,
въпреки нестихващите спорове и поредната отмяна на решението да бъде кръстена на професора. Бизнес и архитектурни планове, договори за създаването, реконструкцията и разширяването на болницата, за доставката на медицинско оборудване разкриват защо проф. Чирков понася толкова тежко през 2005 г. изгонването му от болницата, която отглежда като свое дете.
От ценния личен архив става ясно, че болницата в София не е била единствената мечта на професора. През годините е имало идеи за изграждане на болница “Света Екатерина” във Варна, за Клиника по кардиохирургия в Пловдив, за кардиологична клиника в Одеса, за центрове за интервенционална кардиология и кардиохирургия в Скопие, Косово, Сирия, Азербайджан, както и за обучение на медицински екипи, които да работят в тях.
Част от документите може да дадат отговор и на въпроса защо остана неосъществена една от най-големите мечти на професора – създаването на специализирана Черноморска болница за активно лечение в Поморие, и защо той говореше за проекта с огорчение.
Професорът вярваше в ученето през целия живот. Материалите доказват, че не е жалил сили и средства да изпраща на обучение българи в центрове и клиники по сърдечна хирургия в САЩ и Европа. Освен тези строго медицински описания има и много материали за обществено-политическата и благотворителната дейност на проф. Чирков. Сред тях дарителски писма и договори за дарения, направени от проф. Чирков, за почистване на главните пътни артерии на Варна, за довършване на Общинската художествена галерия в Лом, за Американски университет. Сред документите са и договори за дарения в полза на фондация “Света Екатерина”, за награждаване на отличили се лекари и изпращането им на стажове и обучения по цял свят.
Колекцията съдържа и повече от 20 албума със стотици снимки.
“Благодаря за експертните усилия на държавните архиви да направят малка част от живота и работата на баща ни достояние на тези, които се интересуват”, каза за “24 часа” от Германия д-р Татяна Чиркова, която е невролог във Франкфурт. Тя е втората дъщеря на професора от българската му съпруга д-р Веселина Тодорова. Другата му дъщеря – Джема, е зъболекарка в Германия. Дъщерята Кармен и синът Алесандро от германската му съпруга Мариане също подкрепили идеята предмети, принадлежали на баща им,
да бъдат подарени на няколко институции в България
Дарителската мисия на фамилията започна през декември 2021 г. Тогава д-р Татяна Чиркова предаде първите ценни лични снимки и документи, видеокасети, писма, професионална кореспонденция на немски, английски, френски, италиански, испански, португалски, руски, благодарствени писма от колеги и пациенти на Централния държавен архив.
“Рядко получаваме толкова голям личен архивен фонд”, каза тогава за “24 часа” доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция “Архиви”, който лично благодари на д-р Чиркова.
Дотогава част от документите и предметите се пазеха в гараж на близък на семейството в София.
В края на май 2023 г. д-р Чиркова пристигна отново в София с нова порция материали, които открила в дома на кардиохирурга във Фрайбург. Това са предимно писма, които кардиохирургът обменял с колеги от цял свят на няколко езика. Татяна ги разделя по теми – лечение на съдови, сърдечни, мозъчни заболявания, тумори, миокарден инфаркт, мозъчен инсулт. “Някои от методите за лечение са приложени за първи път от баща ми и по-късно са се превърнали в стандартна практика”, разказва д-р Чиркова.
Дарените снимки, писма и документи бяха регистрирани като личен фонд в Централния държавен архив и са подложени на нелека професионална архивна обработка и дигитализиране. Идеята на дарителите е документите и описанията на операциите да могат да бъдат видени от всеки, който се интересува и иска да се учи от професионалните умения на големия кардиохирург. Една от най-големите трудности при обработката е, че част от материалите са тясно специализирани и са писани на различни езици Но архивистите се справят блестящо.
През май 2023 г. д-р Чиркова пристига с един от 7-те внуци на професора – 17-годишния Феликс. Той бе изненадан от това колко популярен е дядо му в България.
“Не знаех, че дядо е толкова известен тук
Навсякъде, където отидохме, хората го познават и говорят за него с обич. Малко се притесних дори, защото започнах да осъзнавам, че е голяма отговорност да нося тази фамилия”, казва Феликс.
Момчето разказа, че помни дядо си. За съжаление, срещите им не били много чести, защото живеели в различни градове на Германия, пък и дядо му много пътувал. Но двамата редовно се чували по телефона.
Документите в държавния архив не са единственото останало от проф. Чирков. Две статуетки и няколко ордена, с които е бил награждаван, както и няколко сърдечни клапи, подари д-р Чиркова на Националния исторически музей за радост на директорката на музея доц. Бони Петрунова, когато каза, че планират разширяване на медицинската си експозиция.
200 тома от личната библиотека на проф. Чирков пък отидоха в Националната библиотека. Ценни авторски книги, специализирана медицинска литуратура, трудове по кардиология и хирургия, справочници, енциклопедии и периодични издания в областта на медицината и изкуството станаха част от книжния фонд на националното книгохранилище, както и библиотеките на СУ “Св. Климент Охридски” и медицинските университети в София и Плевен. Част от книгите носят личния печат на проф. Чирков. Всички дарени томове вече са включени в каталозите на библиотеките и читателите имат достъп до тях, увери зам.-директорката на Националната библиотека Ваня Аврамова.
“Щастлива съм, че направихме тези дарения. Изключително съм благодарна за безценната помощ, която ми оказахте. Вярвам, че снимките, кореспонденцията, книгите и други предмети на баща ми попаднаха на най-точните места. Така повече хора ще могат да разберат какъв човек е бил той и какво е направил за България. Той наистина милееше за родината си. Обичаше я от все сърце и мечтаеше да я види успяла и просперираща държава”, казва д-р Татяна Чиркова.
Не крие, че е огорчена и изненадана от решение на здравен министър от предишното служебно правителство, което тихомълком отмени друго решение от юли 2022 г. болницата, създадена от баща ѝ, да се нарича УМБАЛ “Проф. д-р Александър Чирков”. Въпреки това казва, че ще продължава да събира предмети, принадлежали на именития ѝ баща с идеята да дари и тях на точните места. “Благодаря за идеята, която ми дадохте, и помогнахте тези предмети, свързани с баща ни, да отидат на най-точните места”, каза за “24 часа” д-р Татяна Чиркова.
Кой е той?
Проф. Александър Чирков е една от най-ярките фигури в българската медицина.
Роден през 1938 г. в Лом, където завършва с отличие паралелка с усилено изучаване на латински език в местната гимназия „Найден Геров". Завършва медицина във Висшия медицински институт в София през 1962 г. Няколко годинини по-късно, през 1966 г. успява да замине при един от чичовците си, който е лекар в Германия, и да специализира в Западен Берлин при видния кардиохирург проф. Бюхлер. В берлинската Университетска клиника задълбочени проучвания в областта на мултиорганната трансплантация.
През 1970 г. е поканен от ръководството на Университетската Клиника по сърдечно-съдова хирургия във Франкфурт за научен асистент и организатор на секция по експериментална медицина. През 1972 г. придобива специалност обща хирургия към университетската Клиника по обща хирургия, а през 1973 г. е избран за главен лекар на Клиниката по белодробна и сърдечно- съдова хирургия. Интензивно работи в областта на миокардната исхемия и миокардните протекции, а докладите му са публикувани в самостоятелен учебник. Поканен е от проф. Кристиян Бернард и изнася лекции в Кептаун, а от проф. Райт – в Сидни.
След като през 1974 г. е избран за доцент на Университета „Волфган Гьоте" във Франкфурт е поканен за член на елитния европейския клуб по кардиохирургия, в който участват утвърдени специалисти с принос в кардиохирургията. През 1975 год. специализира при известния професор Кърклин в Алабама. Също така прекарва шест месеца като специализант в Клиниката Мейо в САЩ, специализирана в хирургично лечение на сърдечни аномалии на деца и бебета.
През 1978 г. придобива специалност по белодробна и сърдечно-съдова хирургия, а година по-късно е поканен да организира Клиниката по белодробна и сърдечно-съдова хирургия във Фрайбург.
Професорско звание по хирургия получава в Университета "Албрехт Лудвиг" във Фрайбург през 1981 г. В началото на 80-те г. се завръща в България. По този повод Тодор Живков му казал: „Знам всичко, което сме причинили на вас и семейството ви, професоре, знам за магазините, които сме ви конфискували и за това, което е трябвало да изтърпите. Сега ви прави чест, че се връщате да помагате на България."
През 1984 г. основава, изгражда и ръководи най-модерната болница у нас за кардиохирургия, известна като Чирковата болница. В нея дълго време се прилагат всички най-модерни методи за диагностика и лечение на сърдечно-съдови, белодробни или общо хирургични заболявания.
На 14 май 1986 г. прави първата в България, на Балканите и в цяла Източна Европа успешна сърдечна трансплантация. През 2003 г. прави и първата у нас белодробна трансплантация.
Създава българската школа по кардиохирургия и модерна кардиология. Много от неговите ученици, които обучава или изпраща на обучение, ръководят или са част от центрове по кардиохирургия в България.
На 18 юни 2006 г. му съобщават, че вече няма директор на болницата, която основава. „Помня деня, защото беше рождения ден на дъщеря ми Кармен. Намирам за крайно несправедливо да отгледаш едно дете, защото болница „Св. Екатерина" ми беше като дете, и някой да ти го отнеме. Но изглежда съм живял с илюзии", каза тъжно професорът през 2017 г. пред „24 часа".
Скоро след това избира Варна за свой втори дом. „Край със София. Не искам да ходя в град, който ми открадна болницата", казва огорчен хирургът. Съпругата му изчислила, че е дал за изграждането на клиниката и за обучение на лекари около 360 000 евро свои пари. А един ден синът му Алесандро му казал: „Татко, през ръцете ти са минали хиляди, а сега нямаш нищо." „На мен пари не ми трябват – няма да ги нося в гроба. Когато създадох „Св. Екатерина" тук се изредиха светила на световната медицина и здравеопазване, които не можеха да повярват, че в малка изостанала България може да има такава болница. Това го признаваха всички, които дойдоха от цял свят, за да видят клиниката."
Мечтата му бе да види България правова държава. „Това е основата на всичко – прилагането на правото и закона и наказването на онези, които го погазват. В една правова държава хората имат страх от закона. Те знаят, че ако направят нарушения, могат да ги осъдят, да ги поставят на мястото им – в затвора. Сега в България не е така. Каквото и да направиш, не влизаш в затвора. Живеем в мафиозна демокрация", бе огорчен кардиохирургът.
С надежда да работи за правова държава влезе в българската политика. „Бях първо в СДС, после работих за връщането на царя, защото смятах, че ще допринеса за промяна на мисловната култура на хората и администрацията. Но не стана. След като анализирах ситуацията, стигнах до извода, че още е рано. България не е в онзи цивилизационен стадий, който позволява да се постигне този успех. Разочарован съм от хората в политиката", казваше Чирков.
Той харесваше една мисъл: „Бъди промяната, която искаш да видиш около себе си." „Няма нужда да се обичате, но можете поне да се уважавате и да не причинявате зло на другия", съветваше лекарят. Вродената му мъдрост бе пословична, казват всички, които го помнят.
„Три неща трябва да пожелаеш за теб и на другите – здраве, радост и добри приятели. Три неща трябва да контролираш и овладяваш – темперамент, език, поведение. Три неща трябва да култивираш – смелост, доброта и любов към околните. Три неща трябва да дадеш – възможност на бедните, утеха на тъжните, похвала на този, който заслужава. Три неща трябва да избягваш – жестокост, надменност и неблагодарност. Три неща, на които да се възхищаваш – красотата на природата, на децата и на възрастните хора."
Това е само един от уроците, които ни завеща приживе професорът, който почина на 24 ноември 2020 г. във Варна.
