Имах най-хубавото детство на света! Имах прекрасни родители, които са от онова поколение, израснало след войната, след 9 септември, след промените, те бяха хора с изключително патриархално възпитание и консервативност в традициите, пазеха се имена и празници.
Така, без да се замисля, любимият изпълнител на много поколения българи Веселин Маринов се сеща за детските си години ден преди да навърши 63 години на 4 август. Негови песни, превърнали се в златни хитове, които и млади, и стари си припяват, са: “Лятна жълта рокля”, “Горчиво вино”, “Ти си любовта”, “Рожден ден” и много други.
За Маринов детските години са най-красивото нещо от живота му. “Детството ми, както може би на всеки един от нас, когато се върне назад, е най-чистото време и най-искрените години на живота ни, когато не сме натоварени от бремето на проблеми, работа, семейство.”
То е белязано и от прекрасните зими, които имало в родния град на певеца - Полски Тръмбеш. Затова любимият му сезон е именно зимата. Снегът падал в началото на ноември и така имало двуметрови преспи чак до края на февруари. “Всяка година по 10 дни поне не се учеше, защото не можеше да се стигне до училището”, спомня си Веско Маринов.
По цели дни стоял с децата навън на снега и си играели. Вероятно тези спомени са и причината певецът да има два коледни албума и вече да подготвя трети с авторски песни. Едва ли в света има много изпълнители, които да са създали три коледни албума с авторски песни и да са подчинили целия декември на тази тема, смята той. Неслучайно в рамките на
три поредни вечери на 3, 4 и 5
декември Веско Маринов
ще излезе на сцената на
зала 1 на НДК и ще пее
коледни песни
от трите си албума, но няма да пропусне и някои от най-популярните си хитове.
Спокойствие, мир, прекрасни игри, истински чувства и отношения - така певецът описва с няколко думи детството си. Смята обаче, че сегашните деца не могат да усетят тези неща, тъй като са притиснати от интернет, от отношенията на мобилните връзки. А това по думите му променя и почти кара чувствата между хората да изчезват. “Всичко стана дигитално, няма ги директните отношения, няма ги силните момчета да отидат и да кажат в очите на едно момиче, че го харесват, всичко се прави през платформи. Това направи така, че да изчезне искреността”, твърди той. Затова смята, че сегашните младежи никога няма да разберат какво е да гледаш през прозореца и да чакаш пощальона, който пристига с черната шапка и дрехи, с черната кожена чанта, понякога на колело, понякога с мотор, и да пусне писмото от любим човек.
Поколението на певеца е видяло толкова много и тепърва ще вижда още, което никое друго поколение не е. От детските си години Веско Маринов помни дървеното рало и воловете, но е сигурен, че ще види и колите, с които ще летим. Помни първите магнетофони и касетофони, грамофонните плочи, а сега борави с флашки и приложения за музика.
Той не е бил от най-тихите деца, а по-скоро като всички момчета в онези години, които обичат спорта. “Дори някой път казвам, че съм
по-малко музикант,
отколкото спортен човек”,
добавя певецът.
В онези години спортът осмислял целия живот - във всяко училище и гимназия имало школи. Момчетата тренирали всякакви спортове, но най-любимият на Маринов бил футболът. До 37-годишна възраст играе в различните гарнитури на непрофесионалния футбол. По време на мач, когато рита за “Ловико” - Сухиндол, скъсва мускул и прекъсва с футбола, като минава на тенис, но там пък скъсва менискус. След това започва да прави кросове всяка сутрин. Всичко това обаче го върши от любов към движението.
Като всички момчета в тийнейджърските години и Веско Маринов е правил лудории. Никога няма да забрави как в 10-и клас “откраднал” мотора с кош на баща си, за да види тогавашната си приятелка. По това време тя била на бригада в село на 10 км от Полски Тръмбеш и за да стигне до нея, той взел мотора, без да поиска разрешение от баща му. Тогава той бил директор на енергоснабдяването в града, а мотора си държал в гаража. Но за да го извади оттам, така че да не се чува нищо, Веско Маринов изчаквал всяко изхъркване на баща си първо, за да отвори вратата, после да я затвори. “Баща ми много хъркаше, като каменоломна, и на всеки силен звук аз отварям вратата и чакам пак да захърка”, спомня си той.
След като успял да се измъкне неусетно, стигнал до приятелката си. На връщане обаче изобщо не видял, че няма гориво в мотора и на 5-6 км от родния му град бензинът свършил. Всичко това се случва в 4 ч сутринта. Въпреки че моторът бил много тежък и голям, Маринов лека-полека почнал да го бута към Полски Тръмбеш. По едно време се появил негов приятел с колело, който също бил до бригадата, за да види своята приятелка.
“Моля ти се, помагай, слагай колелото в коша и да бутаме двамата мотора”, помолил го Веско Маринов. Изтощени до последно, първото нещо в града, до което стигнали, бил заводът “1 май”. Не щеш ли, оттам излязъл портиерът, който е съсед на Маринов, и ги попитал: “Какво правите вие, бе?”. “Бай Иване, недей казва на татко, моля ти се, взех малко мотора да се правя на мъж”, му отговаря певецът, а портиерът обещал, че ще бъде гроб.
С триста зора качили мотора по баира, прибрали го в гаража и започнал тежкият процес - с маркуч трябвало да вкарат бензин от вартбурга в едно шишенце, че да прелеят в мотора, за да не разбере баща му, че някой го е ползвал. “Виждал съм как с уста може да засмучеш течност и тя почва да тече. Обаче това са трикове, които по-възрастните ги знаят, а аз изпих сигурно около 150 г гориво, за да успея. Щях да умра”, спомня си той. Успял все пак да зареди мотора, мил си после устата дълго време и накрая си легнал спокоен. Към 9 ч обаче чува баща си как казва: “Къде е този глупак, да го видя аз, къде е този бандит?”. И отишъл при сина си с думите: “Ти ли бе, нехранимайко, бай Иван ми каза какво си направил снощи”.
Този, който щял да бъде гроб, веднага изказал Веско Маринов на баща му, а певецът после една седмица бил наказан у дома.
Родителите му не били строги, но със сигурност имало ред в къщата. “Знаехме докъде може да се прострем с глупостите”, казва той. По думите му баща му, който бил голям и с едни мустаци, всявал респект, че понякога и страх у децата. Но и до ден днешен Веселин Маринов смята, че това е най-великият мъж, когото познава.
Един-единствен път изял
шамар, и то от майка си
Тя много обичала цветята и в градината си имала много кокичета. Веско бил в 1-и клас и искал да зарадва родителите си, затова откъснал всички кокичета, за да направи пътека от тях по цимента до вратата. “Те си идват за обяд, а аз един ухилен, да ги зарадвам, и майка, като видя, че всички кокичета са откъснати, ми обрули един шамар”, разказва той. По думите му майка му живеела за цветята, затова днес той си мисли, че даже леко се е разминал само с един шамар.
Веско Маринов има по-голям брат с 6 години, който рано-рано заминал да учи по разни техникуми. “Той е първият човек, на когото ще се обадя за добро или лошо, но не сме така неразделни, той си има своя живот, аз - моя.”
През 1980 г. излиза песента на “Тангра” “Нашият град”. Тогава Веско Маринов бил още войник, но избягал от поделението, за да отиде в младежкия дом в Хасково. Скрил се в тъмен ъгъл, за да не го разпознаят, и тогава чул за първи път песента “Нашият град”.
“Ако човек си представи, че се намира в 1980 г., да е в казармата и 8-9 месеца не се е прибирал и някой ти казва, че:
Този град, в който аз съм роден,
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден –
просто няма какво да се случи.
Тук трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма.
Тук по тъмно започва денят
и завършва със първа програма.
Да, така е във малкия град,
този град старомоден и скучен,
в който друго, освен да се влюбиш.
просто няма какво да се случи.
Ако чуеш, че това се пее срещу теб и си прочетеш целия си живот..., представете си как съм го приел. До ден-днешен тази песен ми влияе.”
С пристрастие или не, казва, че Полски Тръмбеш е най-красивият град. Но откакто родителите му починали, никой не живее в родната му къща.
“Получих някакъв страх да
отида там. Просто само плача
- от картини, вещи, настроение, асмата, дори от въздуха там, който само носи спомени за прекрасни времена, които никога няма да се върнат”, разказва с тъга изпълнителят. Днес любимото място всъщност му носи много тъга и затова не ходи вече там.
Музиката носи в себе си от дете. Още като ученик в 7-и клас Веско Маринов нареждал на различно ниво купчини с учебниците и така свирел на барабани.
Един ден по-големи момчета го поканили в оркестъра на гимназията, тъй като си търсели барабанист. По това време били много модерни самодейните състави. Година по-късно на концерт по случай 22 март - най-големия празник за тези състави в Полски Тръмбеш по онова време, дали на Веселин Маринов да изпее една песен - “Сън”. Навремето била много популярна и все звучала по бригади и вечеринки. “Който можеше да я свири на китара, беше душата на компанията”, казва певецът. Това му е и първата изява и именно тогава разбрал, че притежава някакви качества, които влияят на хората.
Като ученик никога не си е представял, че музиката ще осмисли толкова много живота му, а искал да стане учител, защото много обичал тази професия. Осъзнава го чак в казармата, когато го открива едно момче, променило целия му начин на мислене.
Маринов бил в школа за разузнавачи в Разузнавателния батальон в Стара Загора за 6 месеца. “В нашата рота имаше едно момче на име Валентин Бугев - известен музикант в града”, разказва той. По това време се правели съревнования между армейските оркестри.
“Тогава нашият ротен командир извиква Бугев и му каза, че ротата в поделението трябва да се представи на самодеен фестивал”, продължава Маринов. Бугев случайно го чул как си пее с транзистора, който бил много модерен сред войниците, песента на “Сигнал” - “Любовта ни е хубава приказка”, и много му харесало. Отишъл при него и му казал: “Абе, Маринов, да направим дует с теб, защото трябва да представим ротата”. Тогава Веско Маринов му разкрива, че може и да свири на китара. Така двамата се явили на фестивала и спечелили първо място.
“Да знаеш, че си добър певец
и можеш да се реализираш”,
му казва тогава Валентин Бугев. Именно неговите думи карат Маринов да се замисли колко важна всъщност е музиката за него.
На 6-ия месец в казармата преместват изпълнителя в Хасково. Още като пристигнал, го поканили да бъде барабанист и солист на оркестъра към Дома на армията.
Ръководителят на военния оркестър поканил и певица - Сашка, с която Маринов направил няколко дуета на един фестивал. Именно нейните думи били последният тласък за Веско Маринов, като му казала, че е уникален певец и че трябва да се развива и да кандидатства в Консерваторията.
Малко след това той се решава да се яви на изпитите през юли. “Всичко стана за броени дни”, спомня си певецът, който днес е сред най-големите естрадни звезди.
Вече 27 години прави лятно турне, фенове планират почивките си спрямо концертите
От 1997-а лятното турне на Веско Маринов не е спирало и вече е традиция за цяло поколение българи, които дори чакат ревностно да излезе по-рано информацията за концертите във фейсбук, за да могат да планират почивките си. “Ние затова бързаме, вече сме сложили датите за Бургас, Варна, Албена за догодина”, казва изпълнителят. Според него лятното турне хем е едно от най-хубавите неща, хем е и най-трудното, защото е интензивно. Всеки ден пътуват нанякъде, огромно количество техника, два камиона, музиканти, оркестър. “Обаче пък е най-сладко, защото емоцията на хората, които на другия ден не са на работа, за седмица или за две са забравили за текущите си проблеми, са различни - усмивки, танци, пеене”, разказва Маринов.
Забелзва и положителна тенденция - в България започват да се възстановяват летните театри. По думите му, когато идва демокрацията, от близо 300 летни театри в България, са останали не повече от 10. Но постепенно започнали да ги възстановяват. А за догодина се радва, че ще открият и реновирания летен театър в Габрово.
Лятното турне на Маринов стартира на 19 юли, ще мине през Созопол на 4 август и ще финализира на 6-и в Бургас.
