- Днес тя е на 92 г., пази творбите на Кристо - нарисувал я млада
- И бай Дечко, и Христо Явашев изобразяват българката от благодарност за гостоприемството на семейството й в австрийската столица
- Картината е сред най-ценните в галерията в Казанлък
Художниците Дечко Узунов и Христо Явашев - Кристо са рисували една и съща жена независимо един от друг през 50-те години на миналия век във Виена.
Това установил директорът на Художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров, който възнамерява да ги събере в обща изложба или в Казанлък, или във Виена.
Темата е особено актуална в творческите среди през тази година, защото се навършват 125 г. от рождението на Дечко Узунов.
За картините е позирала българката Мариана
Календжиева,
която днес, вече на 92 години с внуци, още живее във Виена.
"Когато през пролетта на 2023-а откривахме ремонтираната и обновена къща на Дечко Узунов в Казанлък, подредихме негова изложба, на която показахме портрета на Мариана за първи път. За този портрет знаех само, че е последната картина, която приживе бай Дечко подарява на родния си град чрез фонд "1300 години България" и че тя е част от колекцията на казанлъшката Художествена галерия.
Нашата галерия разполага с над 120 картини на Дечко Узунов, като последното голямо дарение на негови работи - над 90, направи третата му съпруга Олга Узунова през 1987 г. след смъртта на художника.
За мен портретът на Мариана беше само една от неговите картини, съхранявани при нас", разказва пред "24 часа" д-р Пламен Петров.
Впоследствие се оказва, че този портрет има интересна история и д-р Петров тръгва по нейните следи. Всичко започнало от това, че забелязал, че под рамката на картината,
Дечко Узунов написал: Мариана Календжиева,
"Аргентина щрасе" 2
Няма име на град. Това заинтригувало директора на галерията. И тъй като адресът звучал като да е написан на немски, първо проверили подобни адреси в Германия - но не намерили нищо.
Открили обаче в Австрия сградата, в която на този адрес досега живее жената от портрета - българката Мариана. Оказало се дори, че е близо до българското посолство. За да установи връзка с Мариана, на Пламен Петров помогнала Десислава Обрешкова, родственица на виенчанката.
"Десислава е художник и наследник - внучка, на големия български художник Бенчо Обрешков. Тя живее в София, познаваме се покрай дядо , консултирал съм се с нея за различни картини", разказва Петров.
Какво научава лично от героинята на портрета? През 1956 г. Дечко Узунов пътува до австрийската столица с втората си съпруга Ина (бохемата Дечко Узунов се е женил 3 пъти), която била болна от рак и трябвало да се лекува там.
Двамата отсядат в дома на Календжиеви, които емигрирали от България по политически причини след Втората световна война. Към тези хора семейство Узунови били насочени лично от Бенчо Обрешков, който бил техен роднина, но и голям приятел на Дечко Узунов.
Като благодарност за гостоприемство българският художник рисува на място портрет на дъщеря им Мариана. Но се случило така, че при същите хора във Виена година по-късно - през 1957-а, отсяда и Христо Явашев - Кристо.
По това време той е само бивш студент от българската Художествена академия, избягал на Запад,
за да търси изява на таланта си. Пристигнал първо в Прага, но не останал дълго там, макар че в чехословашката столица се усещал западният полъх в изкуството, както написал сам по-късно Христо в писмо до брат си в България - актьора Анани Явашев.
В Прага младежът се сближил с група лекари, които също се готвели за бягство. Заедно подкупили един митничар, който в студен януарски ден на 1957-а ги скрил в пломбиран товарен вагон на влак към Австрия. През цялото време Христо Явашев се страхувал да не бъдат издадени и си отдъхнал чак когато стигнали във Виена.
Там приятел на баща му помогнал Христо да стане Кристо - художник на свободна практика. Но и той известно време намерил подслон в българското семейство Календжиеви. И на свой ред направил няколко портрета на дъщеря им Мариана.
"Портретът на Дечко Узунов остава при Мариана до началото на 70-те години на миналия век", разказва историята Пламен Петров.
"Но жената не харесвала този портрет, защото на него била показана като доста по-зряла, по-възрастна жена, отколкото била всъщност. Може би Дечко е видял в нея един по-опитен, по-зрял човек и затова е предпочел да я изобрази така.
По тази чисто женска линия Мариана се разделя с картината, като я продава на известния колекционер Боян Радев, който по това време бил директор на българския културен център във Виена "Дом Витгенщайн".
Портретите на Кристо, на които се харесва, запазва, пази ги и до днес.
Когато се прибира в София, Боян Радев намерил Дечко Узунов и му се похвалил с покупката си. За художника обаче портретът бил скъп спомен и той успял да убеди Боян Радев да му го замени с друга картина. Така той успял да си върне "Мариана" - картината, която по-късно дарява на родния си Казанлък.
След политическите промени в България през 1989 г. Мариана Календжиева често се връщала в София, където отсядала при близката си приятелка Нина Левенсон, преводач. Последно тя живяла в София в къщата на Сирак Скитник, до когото Мариана се била докосвала като дете.
При тези си гостувания тя не стигала до Казанлък, където бил нейният портрет, дело на Дечко Узунов.
Затова много се развълнувала, когато Пламен Петров изпратил снимки. На свой ред директорът на галерията не се е отказал от идеята да я покани на гости в Казанък и да подредят на обща изложба нейните портрети, дело на Дечко Узунов и на Христо Явашев - Кристо.
В момента картината "Мариана" на бай Дечко е в депото на казанлъшката галерия
и не може да бъде видяна поне до октомври, когато вероятно ще бъде върната на мястото си в постоянната експозиция на къщата музей "Дечко Узунов" в Казанлък.
Повечето от картините в нея сега са в Софийската градска художествена галерия, където е подредена изложба с работи на Дечко Узунов, посветена на 125 г. от рождението му. "Мариана" не е сред тях, защото не се вписваше в концепцията за изложбата", обяснява Пламен Петров.
В замяна в къщата музей на Дечко Узунов, която е филиал на Художествената галерия в Казанлък, до есента ще гостуват едни от най-ярките произведения от фондовете на столичната галерия.
Сред тях са работи на Антон Митов, Иван Мърквичка, Никола Кожухаров, Никола Петров, Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора.
На живо тук могат да се видят и две от най-известните картини на казанлъчанина Иван Милев - "Разпятие" и "Мъглижкият манастир".
