Радой Ралин се ражда с името Димитър Стефанов Стоянов на 23 април 1922 г. и умира на 21 юли 2004 г. Кръстен е на дядо си по бащина линия Димитър Стоянов Куртев, който е брат на известния войвода Таньо Стоянов - водил чета по време на Априлското въстание. Стефан Стоянов - бащата на бъдещия поет, е книжар и печатар, имал собствена книжарница в Сливен - “Модерно изкуство”. Майка му Кина Стоянова била силно набожна жена. На нея е кръстен Кин - първородният син на поета.
Завършва гимназия в родния Сливен през 1941 г. и става студент в Юридическия факултет на СУ. По това време полицията го следи под кодовото име Философа. След години ще го следи и комунистическата ДС и отношението към него личи и от кодовите имена, които му лепва: Злобния и Козела.
Участва като доброволец във Втората световна война. След това работи в сп. “Славяни” и във в. “Литературен фронт”. През 1947 г. е бригадир в Югославия. През 1949-1950 е изпратен в Чехословакия “по линия на културния обмен” - да изучава културата, езика и обичаите на страната.
При пътуванията из Чехословакия все му подаряват по един голям албум дългосвирещи плочи с речите на Клемент Готвалд за дружбата със Съветския съюз. Тогава той е президент на Чехословакия. Радой ги трупа в стаята, в която живее.
Един ден кани едно момиче на гости. То вижда плочите и пита откъде има тези глупости. За негов късмет момичето работело в музикален магазин. Предлага да ги смени с плочи с джазова музика, забранена тогава, с песните на двама поети и актьори от “Освободения театър” в Прага - Ян Верих и Иржи Восковец през 30-те години. Двамата пишат много пиеси - ревюта, шоу ревюта с песни. След немската окупация те са политически остри и с много импровизации... Радой Ралин успява да внесе нелегално в България плочи с кабаретни изпълнения, скечове и политическа сатира, което си е жива идеологическа диверсия.
Нещо повече - той започва “да навива” колегите си от в. “Стършел”, издание на ЦК на БКП, да започнат да правят театрални спектакли в кабаретен дух, където да звучи и анатемосаният от идеологическата цензура джаз.
Така през октомври 1952 г. започва създаването на Сатиричен театър “Стършел”, по подобие на театъра на Верих и Восковец в Прага.
В началото Радой има само двама привърженици - колегите си Борис Априлов - Ахото, и Захари Петров - Харкин. Обикалят няколко театъра, включително и Народния. Навсякъде им казват да напишат репертоар и ако се хареса, може и да го играят.
Търсят помощ от студентите във ВИТИЗ. Те помежду си се знаели кой има чувство за хумор. Започват да подготвят репертоара за бъдещия Стършелов театрален спектакъл, кръщават го “Импровизация”.
Постепенно Радой успява да привлече в заверата Валери Петров, Христо Ганев, Петър Незнакомов и др., актьорите Нейчо Попов, Лео Конфорти и младите тогава Ицко Финци, Григор Вачков, Досьо Досев, Леда Тасева и др. С тях работи големият Константин Кисимов. Художникът Илия Бешков не само е автор на декорите, но активно участва в режисурата на актьорите.
Джазоркестърът е на блестящия цигулар Александър Николов - Сашо Сладура, който скоро ще намери смъртта си в концлагера в Белене. Художествен ръководител е проф. Стефан Сърчаджиев. Той е учил в Париж. Модерен и темпераментен, има склонност към вариететното и веселото, което люлее публиката в смях и настроение.
Валери Петров предлага той и Радой Ралин да напишат марша на спектакъла. Свити зад едно бюро, след десетина минути двамата са готови. Музиката съчинява Атанас Бояджиев, химна изпява Ицко Финци, най-младият студент на ВИТИЗ.
Кой там твърди,
че в нашите среди
хуморът се
бил привършил?
С първата пиеса
своята завеса
вдига театърът
“Стършел”.
Кой си ти там
печален и сам?
Чуваш ли нашата песен?
Здраве желаем, другари
от всички страни!
Здраве жИлаем,
тъй както си знаем...
Премиерата на “Импровизация” е насрочена за 6 март 1953 г.в Профсъюзния дом на културата “Георги Димитров”. Тя обаче се отлага с три дни заради смъртта на Сталин.
Първото представление е посрещнато с необикновен интерес. Вестниците публикуват положителни отзиви. Играят по две и дори по три представления дневно. Артистите лудеят, импровизират, вкарват свои актуални за времето реплики в диалозите. Публиката се залива от смях.
Преди всяко представление канят Вълко Червенков да дойде да го гледа. Вместо той да дойде, привикват редколегията на в. “Стършел” в Политбюро на ЦК на БКП.
Срещата ръководи Георги Чанков, секретар на ЦК и зам. министър-председател. Министърът на културата Рубен Аврамов започва да хули спектакъла. Не било задача на вестника да прави свой театър. Било минало времето на самодейните колективи. Сега си има държава - наша, социалистическа...Радой Ралин иска да възрази, но Чанков командва: “Марш!”. Радой успява да каже: “И все пак рано или късно Сатиричен театър ще стане дело, ще се осъществи...” След срещата Радой отива при екипа в профсъюзния дом и казва “Другари, това беше последното представление на “Импровизация”.
“Семейният разказ на баща ни за този епизод от живота му - свидетелества Кин Стоянов - завършваше с признанието, че на излизане от скандалната среща той на висок глас изрича епиграмата:
Докога над страната
ни бащина
ще вилнее тази
страшна простащина?
Епиграми и афоризми
Търпи народът наш, той има петстотингодишен стаж.
***
Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.
***
Дума дупка не прави, но за дума гонят до дупка.
***
Кой постъпва честно, не живее лесно.
***
Кой излезе прав, не излиза здрав.
***
Кой душа не продава, той имотен не става.
***
Ако коня ти е слаб, не прескачай с него трап.
***
Миналото се не връща: само се преглъща.
***
Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса.
***
Революцията е една премиера. После спектакълът пада.
***
Славна е нашта: Един плаща, друг разгаща.
***
В краката лъснат, в главата блъснат.
***
Братски се делили, братски се избили.
***
Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен.
***
Когато си отидат отвратените, остават отвратителните.
***
И дойдоха времена нелепи, в които крадци управляват слепи.
***
Как ме мъчи всеки ден
тоз въпрос трагичен - хем да бъда
откровен, хем да бъда симпатичен.
***
Господ види кой отде иде.
***
Дето брадва заповядва, там народът се не радва.
