Къци Лафазанов представя стендъп комедийното си шоу пред българите в над 25 града
На 18 юли, в четвъртък, някъде в Германия Кръстю Лафазанов навърши 63 години. Ще кажете, ама годишнината не е кръгла, защо пишете за него. Да, не е, но и Къци вече не е кръгъл пухчо, а строен финяга.
Всъщност Лафазанов е в Германия по работа. От доста време той играе стендъп комедийното си шоу “КОМИКадзе на КръстюПЪТ”. Негов продуцент е синът му Георги. Той е момче за всичко - организатор, реквизитор, финансист и дори автор на музиката. Досега Кръстю е бил на КръстюПЪТ сред българското общество в над 25 немски града - Берлин, Дортмунд, Кьолн, Мюнхен, Франкфурт и др. Предстои да побърка от смях и българите от Инсбрук, Хановер, Гюнцбург...
Текстът на шоуто е дело на съпругата Елена, светла ѝ памет. Тя го написва по време на пандемията и го подарява на Къци. Сега той казва, че при всяко представление усеща присъствието на Елена до себе си на сцената.
Кръстю Лафазанов е роден във Варна на 18 юли 1961 г. в семейство на потомци на бежанци от Въмбел, Костурско. Майка му е медицинска сестра. Според някои източници фамалията Лафазанов тръгва от прадядо му. Той имал домашен фазан, който пеел само нотата ла. (Опит за шега в стил “ЛАФазанов.)
След гимназията младежът кандидатства стоматология и е приет. Но вместо “да озъбва народа”, решава да го разсмива. От втория път е приет актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ в класа на Елена Владова.
По време на приемните изпити си харесва бургазлийката Елена
Започва да я “сваля” с мелодията “Кажи ми, Кармен, любиш ли ме ти?”
от безсмъртната опера на Жорж Бизе, която звучала от един пеещ часовник. Къци казва: “Аз съм един странстващ АТОМ от ядрото на малката ми житейска всЕЛЕНА”.
В трети курс двамата се женят. Раждат им се две деца - син Георги-Крис и дъщеря Елица, после стават баба и дядо на две внучета. Двамата определят брака като “защитна бронежилетка на атомния ни реактор, изграден вследствие на избухналите взаимни чувства, закриляни от св. Валентин”.
След дипломирането им в НАТФИЗ Лафазанов е разпределен в родния си град Варна. Участва в Детско-юношеския театър “Златното ключе”. През 1987 г. Елена също идва във Варна от Толбухин (днес Добрич) и в драматичния театър “Стоян Бъчваров” за два сезона изиграва 3 роли в пиеси на Стефан Цанев и Гюстав Флобер.
През 1988-1989 г. Лафазанови са в трупата на Смолянския драматичен театър, после се присъединяват към театър “Сириус”, където играят до началото на 1991 г. и след това идват в София.
В столицата звездата на Къци изгрява в театъра на Теди Москов “Ла Страда”. Там той изиграва първите си роли и става партньор на Мая Новоселска. И не защото тримата са учили в един клас във ВИТИЗ, а защото е много талантлив.
Теди Москов казва, че е следил своя състудент Лафазанов още от първи курс. И съвсем естествено той влиза в екипа на “Улицата”, където има възможност да се вихри в цялата гама на комедийното пространство.
Може би го помните като Страхил Божикравов - половин човек на половин работен ден, на половин работна заплата в завода за полупроводници, който живее в половин апартамент и половината му зъби са металокерамика, а другите са меки. Иска да каже на шефа си (Христо Гърбов), че е голям задник, но не може, понеже заеква, и стига само до: “Шефе, ти си голям!”.
През 1993 г. Лафазанов преминава на щат в Народния театър
Режисьорите бързо разкриват и комедийния, и драматичния му талант. Бил е Араламби в “Суматоха”, Полоний и Гертруда в “Хамлет” и, представете си - Дон Кихот в постановка на Александър Морфов. При това е с очила. А Владимир Пенев играеше Санчо Панса.
Помня как двамата нещо се сдърпаха и Дон Кихот (Лафазанов) извика: “Леко, че ще ми счупиш очилата, бе!”. Най-обикновена реплика, обаче той я произнесе по такъв начин и с такъв тембър, че салонът се взриви от смях.
В постановката на Теди Москов “Ромео и Жулиета” Къци е... дойката. За тази роля обаче получава наградата “Аскеер-91” за изгряваща звезда.
Лафазанов става много търсен актьор. Сивито му е пълно с театрални и кино роли, в които актьорът щедро демонстрира всички нюанси на таланта си. Както сам казва: пол - мъжки, но мога да играя и жени (в комедии).
Освен в Народния, играе и в Сатиричния театър. Последното му (засега!) участие е в пиесата “Да, г-н премиер”, където играе главната роля. А с Емануела Шкодрова и комедията “Семейство Едисън от 2-ро авеню” беше открита обновената сцена “Азарян”.
В киното Лафазанов навлиза в годините, когато филми почти не се снимат, а заснетите са доста посредствени. Дебютът му е във филма “Съдията”, един опит за български уестърн през 1986 г. В главните роли са Георги Черкелов и Джоко Росич - на кон, разбира се. Къци е в малката роля на търговеца Дойчин.
Следват маломерни роли в “Разводи, разводи...”, “Аз, Графинята”, “Жесток и невинен”, “Любовни сънища”, “Търси се екстрасенс” и др.
В знаменития филм “Граница” (1994), който разказва за жестокостите във всекидневието на войниците, убийствата, предателствата, прекрачените граници, на Къци е поверена ролята на готвача на заставата.
Първата главна роля на Лафазанов е във филма “14 целувки”. Той е библиотекарят Чакалов, който живее само в света на книгите и има готов цитат за всяка ситуация. Неговата леля (Васа Ганчева) го избира за продължител на рода и наследник на богатствата ѝ. Но при едно условие:
трябва да срещне и целуне 14 жени и за петнадесетата да се ожени
Той се среща с проститутка, любителка на животните, терористка, стриптийзьорка, зъболекарка... “И всички те една по една го въвеждат в света на любовта, докато открие истинската”, пише във филмовата енциклопедия.
Макар и снимал се в над 40 филма - сериали, игрални и телевизионни, мисля, че актьорът още чака голямата си роля. Специално внимание трябва да обърнем на участието му в телевизионните сериали. Почти няма поредица без негова поява: “Мен не ме мислете”, “Дунав мост”, “Морска сол”, “Патриархат”, “Ваканцията на Лили”, “Английският съсед”, “Столичани в повече”...
В тв шоуто “Комиците” актьорът е Кръсте Лафазановски, жената на баджанаците, намръщена чиновничка, учителят Коста Тазобедрев, който изпитва Ненчо Илчев. Голям смях пада.
Мисля, че Лафазанов още не е получил заслуженото признание за играта и таланта си. Досега са само три отличия: 1986 г. - награда за млад актьор на САБ, 1991 г. - “Аскеер” за изгряваща звезда, и 2016 г. - “Сребърен Георгий” за “Пеещите обувки” на кинофестивала в Москва.
Крьстю и Елена извън дома играят кой както може, но вкъщи водещата личност е тя, защото може да е и сценарист, и режисьор, и творец, който измисля куп скечове и смешни истории. Да сътворява новодумия.
На 24 септември 2022 г. смъртта раздели тази симпатична артистична двойка. Кръстю много тежко понесе загубата на дуетната си половинка. Но животът продължава. Не трябва скръбта да надвие таланта.
