Познавам Венера покрай съпругата ми Калина. Стана ми много интересно, че тя е бивша волейболистка, играла 2 години в ЦСКА, после една година в “Левски”, за да стане капитан на “Локо” (Сф), и има три дъщери, които също са спортистки.
Средната - Гергана , е баскетболистка, започнала в “Септември”, после преминала в “Левски”, даже има една година в националния отбор. Но тежка контузия я отказва от спорта и в момента работи като стюардеса.
Голямата - Емилета, за която “24 часа” направи материал преди години като изгряваща звезда, вече е в националния отбор по волейбол за жени и тези дни подписа договор с унгарския УДЕ от Будапеща. Беше с националките на два от турнирите в Лигата на нациите.
И стигаме до най-малката. Димана Иванова. Също волейболистка. Също национал. Но от една седмица европейски шампион, най-добър разпределител и учудващо за някои - най-добър играч на първенството до 17 години. Тя, между другото, е
на 16 все още, но вече я викнаха в националния до 20 г.
А казвам учудващо за някои, защото на волейболните първенства от всякакъв вид рядко избират разпределител за №1.
Преди месец, месец и половина, изпратихме фотограф да снима вечното дерби при жените, защото в един отбор - ЦСКА, срещу “Левски” излязоха две сестри - Емилета Рачева и Димана Иванова. Снимаха ги, мачът мина. Като се засякохме с майка им, тя попита дали сме успели да ги снимаме. Да, отговорих, но няма време да пиша материал, че сега е европейското по футбол. Казах: Като стане Димана европейски шампион, тогава. Така излиза, че “24 часа” е орисал разпределителката за титла, че и за №1 на първенството като бонус.
Разказах това на Димана и тя се засмя едновременно като дете и като възрастен - искрено и зряло. Въпреки големия успех - а той наистина е голям, защото е първата титла в женския ни волейбол от 1981 г., тя разсъждава изключително трезво и не лети в облаците.
“Очаквахме да имаме медал, но не очаквахме да станем първи
В началото, преди да започне европейското, се подготвяхме изцяло за Германия, защото знаехме, че първият мач е най-важен, но в същото време знаехме, че Турция е много силен отбор. Пък и ни биха преди това два пъти и станаха балкански шампиони. От тях доста се притеснявахме. Както и от Полша. И тъй като имахме право само на една загуба, изиграхме много силен мач, след което заминахме за Румъния. Там вече знаехме, че играем за медал, това беше целта ни”, обяснява 16-годишната разпределителка.
Смята, че в отбора, спечелил европейската титла,
силата е в отборната игра, защото са добър колектив
и няма изявен отделен състезател. Макар че тук явно скромничи, защото все пак беше избрана за най-добър играч на първенството.
Мисля, че по-силното е отборната игра, защото сме много по-добър колектив и няма отделен изявен играч, както в другите отбори. Но според нея ролята на треньора Антонина Зетова е много голяма.
“Освен всичко друго тя ни сплотява, защото ние сме национален отбор, всеки играе за различен клуб, а тя прави така, че това да не е от значение. Учи ни на много неща и отделя внимание на всеки. Постоянно ни говори и ни убеждава, че ние можем и затова тренираме. Че и на Балканиадата, и на европейското отиваме за медал, че имаме сили да играем финал. Говори ни с огромно желание и хъс”, разказва Димана.
Ролята на разпределителя е специфична и тя го осъзнава. “Трудно е да решиш накъде да направиш последния пас преди забивката. Наистина не знам как го правя. Вероятно след толкова много тренировки и опита, който натрупах, става лесно. Не е точно инстинктивно, защото преди това е минало през много мислене и упражняване на дадена комбинация. Смятам, че най-ефективно се атакува през центъра, най-бързо е, а и съперникът трудно успява да реагира”, коментира компетентно тя.
Израснала в спортно семейство, където три от четирите жени са волейболистки, а едната - баскетболист, тя не мисли, че е била задължена да поеме по този път. Даже всъщност започва първо с баскетбол, може би някъде на девет години. Но волейболът е неизменна част от живота на семейството ѝ. Израства по залите и в един момент решава - щом ѝ харесва, защо пък да не опита. Пробва и… остава.
Дискотеките и подобните забавления не я влекат. Най-много да се поразходи или да отиде на кино. Няма и хоби.
“Аз съм израснала в семейство, в което нито някоя от сестрите ми, нито майка ми са били увлечени от тези неща. Дискотеките за тях не са имали значение и това са го предали и на мен. Пък и аз
имам цели в момента и искам да си ги постигна
Освен това не мисля, че да ходиш по дискотеки или да излизаш с приятели е по-хубаво от това да станеш европейски шампион. Аз тренирам по два пъти на ден, лишавам се от толкова много неща и изведнъж да отида някъде другаде - не смятам, че е много правилно”, не крие приоритетите си Димана.
Смята засега да остане в ЦСКА, но пък планира кариера в чужбина. Турция или Италия са предпочитаните дестинации.
