22 години. Това вероятно е най-добрата възраст да поставиш световен рекорд в скока на височина. Ако се съди по последните рекордьорки - Стефка Костадинова и Ярослава Магучих.
Стефка е на 22 години, 5 месеца и 6 дни при своя. Украинката бе на 22 години, 9 месеца и 19 дни в Париж, когато от раз преодоля летвата от 210 см. Може би с помощта на Костадинова.
9 юни тази година. Олимпийският стадион в Рим, видял точно рекорда на Стефка преди близо 37 години. Магучих в едва второто си състезание за сезона печели втората си европейска титла. С 201 см от втори опит, като така остава след себе си суперталанта на Сърбия Ангелина Топич, която завършва със 197. Ирина Геращенко от Украйна е трета, а олимпийската ни вицешампионка Мирела Демирева остава четвърта.
На награждаването е самата Костадинова. “Тогава ѝ казах, че е готова за рекорд. Да атакува 207 и след това 210 см. Радвам се, че така я орисах”, казва председателят на БОК. Тя изгледа цялото състезание от сектора с феновете.
И Магучих последва точно нейния съвет в Париж. Осигури си победата, преодоля 207 см за нов национален рекорд на Украйна и покори 210. Въпреки треньорските наставления да спре. Така тя постигна нещо, което се удава на малцина.
Изтри от лицето на земята
един куп злонамерени хора
Преди години имаше дори инициатива да се изтрият рекордите, защото били поставени по незнайно какъв начин. Е, дойде 2024-а и първо Миколас Алекна хвърли диска до дистанция, която не бе постигана от над 35 години, а след това и украинката скочи 210 см.
“Тези 210 сантиметра доказват, че човешките възможности са без граница, и оборват песимистите с техните твърдения преди време, че някои рекорди в атлетиката ще са вечни”, коментира ведната след рекорда Стефка Костадинова. И това е безспорен факт. Наистина в миналото имаше уникални постижения, но с времето стават все по-малко.
Всъщност Стефка винаги е твърдяла, че още през 1996 г. е можела да преодолее 210 см. Тогава българката спечели златния си олимпийски медал в Атланта. Просто ѝ е била нужна малко подкрепа от гъркинята Ники Бакояни.
“Бях готова за този скок. Но когато изпълних мечтата си, се отпуснах. Вече бях олимпийска шампионка, друго нищо нямаше значение. Ако Ники бе останала още малко в сектора, да беше преодоляла още една височина, щях да поставя световен рекорд”, категорична е примата на родната атлетика.
Точно концентрацията е решаваща в скока на височина. На това отдаваше липсата на рекорд треньорът на Стефка Николай Петров.
Десетки състезатели опитаха
тези 210 см през годините
Най-близко бе хърватката Бланка Влашич. Но липсваше конкуренцията, която да те държи концентриран. “Бланка прекалено рано приключва състезанието. Взема златния медал и започва да танцува. Няма го напрежението, необходимо за рекорд”, обясни преди години Петров.
Приликите между Костадинова и Магучих не свършват дотук - паралел може да се направи и с факта, че преди атлетиката и двете се занимават с други спортове. Стефка ходи на плуване и гимнастика, преди да попадне в ръцете на първия си треньор Добри Иванов. Ярослава пък придружава сестра си в залата за карате. Пробва се и в спринта и скока на дължина, преди да си намери мястото в сектора за скок на височина.
Готви се с Татяна Степанова, която никога не е тренирала тази дисциплина, а се специализира в хърделите.
“Никога не съм била специалист по скокове, но не съм се страхувала да опитвам нови неща”, казва Степанова. “От друга страна, никога не съм се опитвала да вземам нещо от други треньори, предпочитам да търсим нашия собствен път. Разбира се, направих грешки, но това ни направи по-силни и по-мъдри”, допълва треньорката.
“Повратният момент дойде на украинското първенство, когато скочих над 1,55 метра”, спомня си Ярослава Магучих. А нейните успехи идват много бързо. Става олимпийска шампионка за младежи.
И на световното в Доха показва истинската си стойност. Едва на 17 години тя взема сребърен медал, и то само заради повече грешки от шампионката Мария Ласицкене от Русия, вече неутрален атлет. С 204 см, нов световен рекорд за девойки. На олимпиадата в Токио е с бронзов медал след Ласицкене и австралийката Никола Макдермът. И постепенно налага доминация в сектора. А
днес са и рода с нейната
треньорка. Ярослава е сгодена
за сина на Степанова
Всеки голям спортист си има ритуал. Така е и с двете. Костадинова си имаше своите, запазената марка на Ярослава пък са плитките. Първоначално смята, че така е по-удобно, но днес вече са традиция.
Рекордьорките си приличат и по още нещо - родителите и на двете почти не са ги гледали на състезания. За да не ги изнервят. Костадинова и Магучих си пасват идеално и по отношение на ръста ръст. Всички специалисти смятат, че идеалният за скока на височина е между 180 и 183 см. Двете попадат точно в този прозорец на идеалния ръст. Ако си по-висок, ти пречи, защото губиш пластичност и нямаш идеалната техника.
И двете се сблъскват с доста трудности в спортния си път. В Атланта Стефка трябваше да бъде опазена от лошите новини в България, когато в катастрофа загина един от близките ѝ приятели Георги Дъков - най-добрият ни състезател в скока на височина в историята. Тежко е пострадал човекът, който тя е наричала татко. Защото нейните родители се развеждат, когато е едва 4-годишна. От олимпийския ни комитет молят всички в Атланта да не споменават нищо за трагедията на Стефка преди състезанието, за да не излезе от релси и да изпусне последния си шанс за олимпийско злато. Така и става. Чак в самолета за Монако, където отива за атлетическите финали, нейният треньор Николай Петров ѝ съобщава новината.
Само 83 са скачали над 200 см в историята
Само 83 атлетки в историята на този спорт са преодолявали летва от 200 см и повече. В момента българките държат второ (Стефка Костадинова), пето (Людмила Жечева-Андонова), шестнадесето (Венелина Венева) и петдесет и четвърто място (Емилия Драгиева, Светлана Лесева и Мирела Демирева). Това показва, че имаме школа в тази дисциплина.
Русия има 13 атлетки в тази група. САЩ е с 9, а Германия (обединена) и Украйна са с по 6. Следват СССР (5), Италия (5), ГДР (4), Южна Африка (3), Швеция (2), Белгия (2), Куба (2), Австралия (2), Беларус (2), Хърватия (1), ФРГ (1), Гърция (1), Румъния (1), Испания (1), Полша (1), Норвегия (1), Литва (1), Югославия (1), Словения (1), Чехия (1), Унгария (1), Казахстан (1) и Ямайка (1).
Магучих едва ли скоро ще достигне Костадинова по един показател. Българката има невероятните 197 успешни опита на височина 200 и повече сантиметра в официални състезания, които са 130. Реално 5 от 11 опита над 207 см в историята също са на Костадинова.
Иначе първият официален световен рекорд в дисциплината е от 20 май 1922 г. и е на американката Ворхес, която преодолява 142 см.
Първият български световен рекорд на Йорданка Благоева е на 4 септември 1972 г. в Загреб (Югославия), като тя преодолява 194 см. Това става точно 20 дни след като домакините на олимпиадата в Мюнхен подаряват златото на своята представителка Улрике Майфарт - дълго след като българката преодолява летвата, тя е ритната на земята от фотограф. И съдиите дават несполучлив опит. В Загреб Благоева удря с 2 см постижението на Майфарт от олимпиадата.
Вторият ни световен рекорд е на Людмила Жечева-Андонова. На 20 юли 1984 г. в Източен Берлин тя преодолява 207 см, което е с 2 см отгоре на постижението на Тамара Бикова (СССР), постигнато само 28 дни преди това в Киев.
Стефка Костадинова изравнява рекорда на Жечева-Андонова на стадион “Васил Левски” на 25 май 1986 г. Само 6 дни по-късно на същото място тя постига и 208 см. За да дойде световното в Рим и онези 209.
Първата, която преодолява летва от 200 см, е Розмари Акерман (ГДР). Тя го прави на 26 август 1977 г. в Западен Берлин. Акерман има 7 поредни поправки на рекорда, като го вдига от 194 до 200 см. Рекордьорка по рекорди е румънката Йоланта Балаш с 14 поправки.
Само 14 държави имат в историята си световен рекорд в скока на височина - САЩ, Великобритания, Канада, Нидерландия, Южна Африка, Швейцария, СССР, Румъния, Австрия, ФРГ, ГДР, Италия, България и Украйна.
