Днес се навършват 125 години от рождението на Асен Суйчмезов – един от участниците в Кюстендилската акция по спасяването на българските евреи, разказа пред БТА доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и създател на къщата-музей "Димитър Пешев" в Кюстендил.
Асен Григоров Суйчмезов е роден в Кюстендил на 6 юли 1899 година, в семейството на Григор Суйчмезов, който е занаятчия, кожухар. Асен наследява бащиния занаят.
След като завършва гимназия се опитва да учи право в Софийския университет, но изоставя тази амбиция, за да наследи занаята на баща си. Първоначално е кожухар, а след това доразвива занаята и се захваща с търговия, разказа доц. Джонев.
Семейният бизнес се разраства, а заедно с баща му, често общуват с местната еврейска общност, с която вероятно и работят заедно в някои направления. Асен Суйзмезов говори местния еврейски диалект и има приятелски отношения с някои от известните еврейски фамилии.
Суйчмезов се е занимава с обществено-политическия живот, близък е до ВМРО на Иван Михайлов, разказа историкът Джонев. Той посочи, че след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. в къщата му е намерено оръжие, защото е бил един от хората, укривали оръжие на ВМРО.
Според историкът е възможно по тази линия да е и познанството му с Владимир Куртев и Иван Момчилов, но това, което ги обединява е участието им в Кюстендилската делегация за спасяването на българските евреи.
"В началото на март 1943 г. по различни канали, както еврейската общност, така и някои българи разбират, че се готви депортация на евреите от Кюстендил. По това време общността е от 1000-1050 души, предимно местни, но и евреи, интернирани от София. Суйчмезов е един от хората, към които се обръщат от местната еврейска общност, с молба за съдействие. В началото на м. март 1943 г., той е информиран за случващото се и е помолен да окаже въздействие върху свои познати в столицата, за отмяна на депортацията на евреите", разказа доц. Джонев.
Асен Суйчмезов е един от тримата, които на 8 март 1943 г. тръгват за столицата с вечерния влак. Останалите двама са Владимир Куртев и Иван Момчилов. С тях пътува и народния представител Петър Михалев, който също е запознат със случая и е поел ангажимент да се противопостави на предстоящата депортация на евреите.
На 9 март сутринта Суйчмезов присъства на заседание на Еврейския комитет в столицата, водено от Яко Барух, на което е разискван вариантът местната еврейска общност или част от нея да бъде изселена към Палестина. Асен Суйчмезов успокоява присъстващите, информирайки ги, че в столицата са пристигнали няколко души, които ще въздействат върху централната власт. По-късно същия ден той участва в разговора с Димитър Пешев, при който тогавашният подпредседател на НС окончателно научава, че предстоят действия срещу евреите.
Решението от тази среща е въпросът да бъде поставен пред министър-председателя Богдан Филов. В парламента освен Асен Суйчмезов отиват и Иван Момчилов, и Петър Михалев. В сградата вече е Димитър Пешев, който в последствие уведомява останалите, че премиерът няма да ги приеме. В знак на протест Момчилов напуска парламента, но Суйчмезов остава в кулоарите, за да изчака резултата. Разговаря с много депутати, част от които подкрепят инициативата, а други са се противопоставяли, и дори получава обиди и нападки.
Ключовият момент на акцията е посещението на Димитър Пешев заедно с шестима народни представители при вътрешния министър Петър Габровски, които го принуждават да спре депортацията на евреите както от Кюстендил, така и от довоенните предели на Царство България, разказва доц. д-р Джонев.
В крайна сметка, на 9 март привечер идва вестта, че евреите няма да бъдат "вдигани". Суйчмезов е един от първите, които научават това и радостен отива в близък до парламента магазин, откъдето се обажда на пожарния командир в Кюстендил, за да съобщи, че акцията е успешна. Прибирайки се в града обаче вижда, че къщата му е осквернена, на нея са писани обидни лозунги, а прозорците са изпочупени. Това се случва и с къщите на Иван Момчилов и на депутатите Д. Пешев, П. Михалев и Божко Ковачевски.
Имало е и опит Суйчмезов да бъде бит при скандал в града, а натискът от страна на негови съграждани го кара да напусне временно Кюстендил, като тези моменти също са описани в спомените му, разказва историкът Джонев.
Кюстендилската акция е успешна, но участниците в нея до голяма степан поемат удара върху себе си, разказа доц. д-р Джонев. По думите му, след 9 септември 1944 г. Суйчмезов е привлечен като свидетел в Народния съд и дава кратки сведения за събитията по спасяването на евреите, но по никакъв начин не получава някаква искрена благодарност или насърчение за постъпката си. Дори напротив, с времето тези негови действия, както и на останалите участници в акцията, са до голяма степен откраднати от новата власт.
Постепенно му е отнета възможността да упражнява професията си, част от къщата му е отчуждена, доведен е до положението да живее при лоши условия и да разпродава имота си на ул. "Хан Крум" № 3 в Кюстендил. Наблюдаван е много стриктно и от Държавна сигурност. Открито му е дело за наблюдение, пращани са агенти, събирани са сведения.
Суйчмезов подкрепя Унгарското въстание от 1956 г. и заявява, че сега е ред на българите да се освободят, вследствие на което е задържан и пребиван в Народната милиция, което уврежда сериозно здравето му.
Едва във втората половина на 60-те години на ХХ в. започва да се дава по-широка гласност на спасяването на българските евреи. Евреи, идващи от Израел, и местни хора започват да го търсят, започват разговори и дебати за това какво и как се е случило. Има запазена преписка между Асен Суйчмезов, Иван Момчилов и Петър Михалев, в която те коментират събитията, както и излезли статии във вестниците. Тогава се появява този стремеж живите сред тях да бъдат подпомогнати, разказва още историкът Джонев.
Евреи от Израел започват да събират средства и да ги изпращат в България, а в началото на 70-те години тази финансова помощ става регулярна.
На 10 януари 1973 година, още приживе Асен Суйчмезов, Димитър Пешев и Петър Михалев са признати за праведници на народите на света от мемориала "Яд Вашем" в Израел. Стремежът е това признание да се развие и в пределите на България, но това оставя илюзия, тъй като властта не признава приносa на тези хора в миналото и за спасяването на хиляди хора от лагерите на смъртта.
Суйчмезов живее в Кюстендил до края на дните си - на 4 юни 1978 г. Погребан е в кюстендилското гробище. Намира пълно признание в родината си едва след смъртта си, след демократичните промени, когато е награден с орден "Стара планина" I степен, обявен е за почетен гражданин на Кюстендил.
На няколко места в Кюстендил днес е изписано името му – в основата на паметника на Димитър Пешев в центъра на Кюстендил, на паметната плоча на пазара "Шалом" в града. Специално място му е отредено и в къщата-музей "Димитър Пешев", която разказва за живота и дейността на Асен Суйчмезов в годините на Втората световна война и акцията за спасяването на българските евреи.
