- За моята Космическа медуза на пълнолуние всички казваха: "Това не може да се случи". Спечелих специална награда в Израел
- Без малко щяхме да удавим любимия ми модел Джесика Аристи, останала без дъх след схватка със скат
- Най-специалният ми проект бе първият - на тема "Майчинство". В сюжета на постановката участваше моят тримесечен син Никола
Пламена Милева е творец, който създава сънища в едно магично пространство, защото за нея природата е най-изкусният създател на декори. Тя е автор на изключителни подводни фотографии и артпроекти, като нейната работа е оценeна високо с над 60 престижни международни приза. Милева заснема кадър на рекордна дълбочина от 32,70 м. (към 2015 г.), а днес продължава да надскача себе си. Приказните сюжети са нейният магичен свят и бягство от действителността, в които запазва духа си на творец, създаващ изкуство като душевна потребност. Всяка нейна фотография представлява малка, но значима пътечка, която води зрителя към подводния свят, изпълнен с красота и мистерии. Снимките ѝ носят емоционални послания и закодирани призиви за екосъзнание.
- Морето или фотографията - кое е първо в сърцето ви, като се има предвид вашата страхотна работа, обединяваща и двете?
- Още като тийнейджърка бях мечтателка и романтичка със силно изопнати сетива. Край морето изживях своето детство, първата си любов и пак към него се връщам отново и отново с подводните си фотографии. Невероятно е усещането от досега с водата, която ме пречиства и зарежда само с положителна енергия. Това на мен ми осигурява спокойствието, позволява ми да събера себе си и да се концентрирам, докато снимам под вода.
- Само преди седмици спечелихте първо място в Creative - Fine Art категория в един от най-авторитетните конкурси за азиатска подводна фотография в света. Защо това е най-престижното ви отличиe?
- UW Photo Challenge е състезание, известно със своите строги стандарти за съдийство и уважаван панел от експерти, печели уважение и възхищение от фотографи по целия свят. Сред различните категории в това състезание категорията Creative - Fine Art има специално значение, наблягайки на сливането на технически умения и артистична визия в представянето на подводния свят. През годините работих именно в тази ниша на подводната фотография, развивайки креативността и обвързвайки я с човешко присъствие в дълбините на морския свят, подчертавайки тяхната взаимовръзка. Като цяло азиатските конкурси, за разлика от европейските, отдават своите предпочитания на артистичните композиции с модел в естествена среда, а не в басейнова. Сложността на изпълнение е важен фактор в оценяването, а чистотата на техническото изпълнение се проверява със суровите RAW файлове на снимките, които са неманипулируеми.
Значението на наградния фонд на UW Photo Challenge също не може да бъде подценено, тъй като той е най-големият в света на конкурсите за подводна фотография. Конкурсът има и престижен статус в общността и привлича топфотографи от цял свят, за които това е възможност не само да демонстрират своите умения и талант, но и да спечелят апетитни награди, които те сами могат да изберат сред предоставените такива от спонсорите.
- Къде държите вашите над 60 отличия и с какво са най-ценни за вас?
- На стелажите на секцията в хола на моя дом съм подредила една част от тях - предимно трофеите и медалите. В състезанията за подводна фотография наградният фонд е свързан най-често с фотографска техника или пътешествия по света. Техниката за снимане е изключително скъпа и през годините съм акумулирала толкова много, че мога да се оборудвам напълно с най-добрата от нея, без да има необходимост да добавям собствени средства.
- Дайвингът беше ли ви страст и преди да се гмурнете като дипломиран художник в дълбокото?
- Дайвингът е наистина моя страст, но първоначално той не беше сред моите интереси. Няколко години след като се дипломирах като художник започнах да се занимавам с фотография, а с раждането на моя син заснех и моята първа подводна фотография. Тя ме вдъхнови и ме насърчи да продължавам да се занимавам с нея, внасяйки нови елементи в моето творчество и нови перспективи. Желанието ми да снимам на дълбокото, достигайки до тайните, трудно достъпни за очите, наложи взимането впоследствие и на дайвинг квалификация.
- Какво винаги е най-трудно в работата по една подводна фотосесия?
- Подводната фотография е изключително вълнуващо, но и изключително предизвикателно изкуство. Няма маловажни неща под водата. Ред фактори рефлектират върху процеса на работа: въздействието на налягането, климатичните особености под вода, като температура и видимост, и професионалната подготовка на моделите. Знанията и уменията за работа с подводните светкавици също е ключов елемент, тъй като трябва да се намери начин за правилното осветяване на сцената въпреки абсорбцията и разсейването на светлината от водата. Позиционирането и комуникацията с модела също са сложни, тъй като вербалната комуникация е невъзможна и често се използват жестове или сигнали. Стайлингът също трябва да е съобразен с тази среда, която носи различна плътност, както и с възможностите на модела, тъй като когато се намокри дрехата например, става много по-тежка и може да завлече надолу. Накрая, ограниченото време за снимки под вода изисква прецизно планиране и координация, за да се улови перфектният кадър преди моделът и екипът да трябва да излязат на повърхността. Всички тези фактори, интегрирани, правят подводната фотосесия с модел истинско предизвикателство, което изисква високо ниво на професионализъм и търпение.
- В морето какви мерки за сигурност са задължителни?
- Първата стъпка е предварителната оценка на водната среда и климатичните условия, за да се гарантира подходящо и безопасно място за снимките. Това включва изследване на температурата на водата, оценка на вълнението и теченията. Преценяването на дайвинг квалификацията на модела също е от съществено значение, особено ако се касае за дълбочинни фотосесии, за да се избягнат инциденти. Освен това моделът трябва да бъде информиран за всички предстоящи активности и потенциални рискове, за да може да се подготви психически и физически. Екипът трябва да осигурява безопасността на модела при всяка стъпка, включително осигуряване с бутилка с въздух, както и подсигуряването на допълнителна в близост до него в случай на нужда. Планирането на времето за изпълнение на фотосесията под вода също играе ключова роля за успеха и безопасността на проекта. Колкото по надълбоко се изпълнява фотосесията, толкова времето за нейното реализиране се скъсява, за да се избегне влизането в евентуална декомпресия за изчистване на азота от кръвта. Разбира се, спирането за безопасност в safety stop под водата е задължителна мярка за сигурност за безпроблемно излизане от водата, когато се касае за фотосесии, по-дълбоки от 12-ия – 13-ия метър. Комуникацията и координацията на екипа също трябва да бъдат безупречни, за да се минимизират рисковете и да се осигури гладко протичане на процеса.
- Държите ли изкъсо всеки етап от процеса - от измислянето на концепцията до оценяването на готовите кадри?
- Всяка една подводна фотосесия минава през моя строг контрол. Обикновено започвам с избора на място. Много често се налага внимателно проучване на подводните обекти и особеностите на мястото, които биха допринесли за уникалността на снимките. След това се потапям в разсъжденията и асоциациите, които това място е провокирало у мен, за да съставя концепцията на фотосесията. Това е вариантът, когато фотосесиите са направени персонално за мен. В другите, когато се работи с клиент, обикновено се започва от концепцията и след това се предлагат места, подходящи за тяхното заснемане.
Изборът на модели е от изключително значение, защото те трябва да пасват перфектно на зададената тематика. Следва организацията на начина на работа под водата - по метода на задържане на дъха или с използване на водолазно оборудване. Изборът на екип и грим е също важен, като всеки детайл трябва да е внимателно обмислен и координиран. Няма да крия, че аз съм не само генераторът, но и главният изпълнител на целия този процес и това означава висока концентрация, последователност и стриктност на изпълнението до най-малкия детайл, което ми коства твърде много енергия, за гладкото протичане на сложните дълбочинни фотосесии. Постпроцесът на обработката на кадрите е последната стъпка, където се финализират постигнатите резултати. Тя е важна творческа страна на процеса, в която трябва да бъдеш също толкова убедителен и балансиран, за да не развалиш постигнатото с много труд в предишните етапи. В подводната фотография се цени истинността на заснетото, така че креативността трябва да бъде резултат от цялостния процес, а не от постпродукцията. Всички намеси, с изключение на категориите, в които се допуска по-сериозна компютърна манипулация (които наистина са рядкост), се дисквалифицират в конкурсите от по-висок ранг.
- Кои са вашите най-важни помощници, без които няма да е възможна тази магия?
- Разбира се, това е екипът, с който работя, както и моделът, на който мога да разчитам. Не на последно място е подводният свят, който аз приемам като един висш разум, който ме е допуснал и който, ако му даваш нужното уважение и любов, ще ти отговори със същото. Нищо не е по-велико от природата, а ние, хората, сме само една малка брънка от този висш разум.
- С какво ви спечели най-верният ви модел Джес Аристи? Кога се открихте една друга?
- С Джесика Авеянеда Аристи се запознах през 2015 г. по време на 8-месечния ми престой на остров Тенерифе. Тя е квалифициран, много опитен водолаз, Dive Master по системата на Padi, беше позирала и преди, чисто любителски, за други фотографи, но никога под вода. Джес има красиво тяло и перфектна координация. Тя е сирена под водата, сякаш това е естественият ѝ хабитат. Нейният силен характер, който в голяма степен опонира на моя, упоритостта и решимостта, с които подхожда към всяка подводна фотосесия, ми дават спокойствието, че нещата ще се получат. Джес е моята гордост. Започнах да я обучавам за модел още на сушата - малко класика от балета, позиция на ръцете и стъпалата, естетика на позирането. След това тренирахме за кратко в басейн и се впечатлих от нейната издръжливост в задържането на дъха и координацията на тялото ѝ под вода. За няколко дни тя беше готова и кръщението ѝ като модел в солена вода стана в една подводна пещера при крайно неблагоприятни условия, при които тя се справи брилянтно, надминавайки всички мои очаквания. Тогава си казах: това е моето момиче - твърда, непоколебима, истински боец и педант в изпипване на детайлите като мен.
- С какво ще запомните заснемането на кадъра на дълбочина от 32,70 м през 2015 г. на остров Тенерифе?
- Във фотосесията "Молитва" Джес е облечена в сватбени одежди и коленичила в молитвена поза пред статуята на Virgen del Carmen - патрон на Лос Кристианос в Тенерифе. Това е една доста рискова фотосесия заради немалката дълбочина. Температурата на водата беше 22 градуса и за да не влизаме в декомпресия и това да ни коства допълнително време за изчистване на натрупания азот в тялото, тя трябваше да приключи само за 14 минути.
Сбъднах една от поредните свои подводни мечти, а именно да снимам фотосесия на пределна дълбочина, без да предполагам, че тази сесия ще се окаже най-дълбоката, направена дотогава в света. За Джес мога да кажа с увереност, че ако самата фотосесия беше на 40 м дълбочина, тя щеше да се справи и с нея с онази лекота, сякаш е на повърхността и върху нея налягането не оказва никакво влияние.
- Мислили ли сте за подобряване на това ваше дълбочинно постижение?
- Не съм мислила за подобряване на рекорди. Аз съм преди всичко творец и това за мен е играело първостепенно значение. Разполагам с модели, които могат да счупят с лекота досегашния рекорд, но това не бива да се превръща в самоцел. Ако по-нататък обстоятелствата допринесат за осъществяването на такава фотосесия, аз съм готова да "скоча в дълбокото".
- Споделете любопитни подробности от снимките на потопения йордански самолет L-1011 TriStar във водите на Червено море в Акаба (на дълбочина 15 - 28 метра).
- Търговският самолет TriStar е потопен през 2019 година, за да стане атрактивно място за подводно гмуркане в Йордания. Там аз заснех 2 фотосесии с любимия си модел Джес Аристи. В екипа включих още еднин местен водолаз, любител подводен фотограф и собственик на яхтата, с която се придвижвахме до най-атрактивните дестинации за гмуркане в Акаба, без чиято помощ резултатите нямаше да бъдат същите.
В концепцията на едната от постановките беше момичето от бъдещето със сребърен стайлинг във фентъзи стил, а другата беше в чевено и черно с авангардни акценти. Снимки от 2-те фотосесии спечелиха първите места в два различни азиатски конкурса. В престижния конкурс UW Photo Challenge в Шанхай голямата наградата в креативната категория бе присъдена на моята атрактивна стюардеса, облечена в костюм на дизайнерката Мира Бъчварова, а в конкурса, организиран от ADEX- Voice of The Ocean в Сингапур, получих 2 отличия - първото в модната категория, а другото в креативната с компютърна намеса, със снимка от фотосесията „Сребърни сънища", интерпретираща темата за Атлантида.
Тези награди са огромно признание за моя труд и още по-ценни поради факта, че някъде там в огромния и далечен азиатски свят, сред стотици подводни фотографи, една българска звезда също успя да остави следа.
- Кой е най-специалният ви артпроект?
- Може би това е първият, който заснех, най-неуспешният от всички, на тема "Майчинство". Това е проектът, в който исках да обединя любовта към водата с най-трепетните майчини чувства. В сюжета на постановката участваше моят тримесечен син Никола, а в ролята на майката беше модел, с който бях работила и преди като фотограф. И въпреки че условностите като ниската температура на водата в басейна, фобията на модела от водата и паниката на бащата на детето ни не бяха в моя полза, проблемите, довели до неуспеха на тази фотосесия се кореняха най-вече в мен и моята неопитност като подводен фотограф. Трудностите обаче не само че никога не са ме отказвали в пътя на постигане на целите, напротив, те са били винаги стимул в моето развитие. Затова мога да кажа, че именно тази подводна фотосесия е била най-голямото предизвикателство за мен и ключовият проект, довел до кариерния ми успех впоследствие.
- А коя фотосесия е била най-тежка, но и ценна като опит?
- Със сигурност това е фотосесията, която подготвих за Световното първенство по подводна фотография в Ейлат, Израел, през 2014 година. Този опит представлява първата сериозна стъпка в моята кариера като подводен фотограф. Знаех, че ще има много добри фотографи и че за да изненадам журито, трябва да направя нещо различно - както технически, така и концептуално. Спомням си колко хора ми казаха тогава: "Това просто не може да се случи". Подготовката по проекта продължи 6 месеца. Идеята беше да направя стайлинг на медуза, който да напомня за биолуминесценцията нощем. В роклята и в 5-метровите пипала бяха вградени LED ленти, които бяха свързани към 2 акумулаторни батерии на гърба на модела. Тествахме роклята и светлините за тяхната устойчивост по всякакъв начин, от водата в легена, през басейна, до леко солената вода на нашето Черно море и силно солената вода на Егейско море, Гърция. В процеса на тестване стайлингът претърпя доста промени, а съвсем на финала, само няколко дни преди заминаването за световното, наводних и няколко от LED лентите, които бързо трябваше да бъдат заменени с нови. Това беше първият критичен момент, предвид сложността на дизайна и краткото време, с което разполагахме. Сесията трябваше да започне малко след залез слънце, но трудната подготовка отне повече от очакваното и започнахме вечерта. Беше пълнолуние. Екипът наброяваше 4 човека - фотограф, модел, осигуряващ сигурността на модела водолаз, и още един водолаз, облечен в черен костюм (за да не се вижда), държащ стойка с 3 фенера с цветни филтри, непосредствено зад гърба на модела.
Самата фотосесия мина доста екстремно. Течения завличаха модела надолу към дъното и придържането към повърхността ни костваше огромни усилия. В допълнение към тази наистина екстремна ситуация бутилката на осигуряващия водолаз се изплъзна от затягащите колани на BSD и той, и моделът, захапал регулаторите, политнаха към дъното. Навлизахме в критичната точка от времето, което оставаше за светене на LED лентите. Тогава дадох знак да излезем на повърхността. Исках да мотивирам отбора. Сега или никога. Проект с 6 месеца подготовка можеше да се провали. Последваха 10 минути на пълна концентрация. Погледнах последните снимки, които направих, и се успокоих. Сред тях имаше няколко, които изглеждаха добре.
Усилията ни бяха възнаградени. Моята Космическа медуза беше отличена със специалната награда от $2000 от кмета на гр. Ейлат. Като част от сета с 5-те снимки, с които участвах, заех трето място в модната категория, а снимката ми беше избрана за корицата на луксозния каталог с всички наградени снимки.
- Имали ли сте опасни ситуации, които са били овладени без усложнения?
- Рискът винаги е имал някаква притегателна сила за мен. Най-сложните такива фотосесии съм заснела с моята Джесика. Тя винаги ми е била опора и подкрепа за осъществяването на тези налудничави донякъде и рисковани фотосесии. Такава беше и фотосесията, която беше замислена като хармонично единство между дивото - огромният и мощен скат - и човешкото женско тяло, красиво и натурално със своята голота.
Дайвинг инструкторът, който трябваше да ни заведе до мястото, никога не беше асистирал в такива фотографски сесии, а баластният колан на партньора ми - главният осигуряващ водолаз, се оказа недостатъчен, при което не можа да потъне до необходимата дълбочина от 20 метра. Нямаше връщане назад. Моделът трябваше да бъде осигуряван от човек, който въпреки огромния си опит никога не беше присъствал на такива фотосесии. Пазейки дистанция от модела, както се бяхме уговорили предварително, за да не влиза в кадър, той изчакваше за подаден сигнал. Но с късия осигуряваш шланг на регулатора, който водолазите обичайно използват, се губеше много време. Аз бях на около метър и половина от модела, без плавници, за да не се размътва допълнително водата, и широкоъгълна оптика, която покрива 180 градуса. Скатовете са дружелюбно настроени в този залив, свикнали с храната, която им носят водолазите, но моделът не можеше да има такава в ръцете си. Те прелитаха над главите ни, натискайки ни надолу в очакване да се даде дажбата. Моделът се измъкваше от мощните им прегръдки с финес и красота, но напрежението и рискът бяха огромни. Това чудовище с лекота можеше да нарани или отнесе нанякъде беззащитния модел, който без въздух на тази дълбочина и с тежести за краката нямаше шанс.
Разконцентриран, осигуряващият водолаз не видя как моделът след последната схватка със ската остана без въздух. Тя подаде знак, но реакцията закъсня. Изтръпнах - без малко щяхме да удавим Джес, която приритваше, останала без никакъв въздух, на тази немалка дълбочина. Няма да забравя какъв скандал се заформи под водата между нея и водолаза впоследствие. Думите бяха излишни. Последва пълна концентрация от нейна страна. Не мога да обясня каква психика трябва да притежаваш, но в този критичен момент тя се събра, успокои се и продължи да позира до постигане на резултатите, които си бяхме наложили.
- Каква е спецификата на работата с бебета и при какви условия се случва това?
- В моя живот водата винаги е играла съществено значение във всеки сюблимен момент. Затова в моите визуални, подводни разкази, аз се стремя винаги да предавам усещане за взаимосвързаност с човешкия индивид, защото тази връзка е изконна и естествена още преди човек да се появи на бял свят от утробата на майката. Инстинктът на новородените е феномен, с който се обяснява способността на бебетата да плуват безпроблемно, когато са във водна среда, до 3-тия - 4-тия месец. От там нататък рискът нараства, в случай че бебето не се обучава допълнително от треньор.
Процесът на подготовка за такива фотосесии е ключов, за да се избегне допълнителният стрес и дискомфорт, особено от страна на родителите. Тяхната информираност с видеоматериали и статии, свързани с детеродния инстинкт на новородените в провеждането на такива фотосесии, е от съществено значение за тяхното спокойствие и съдействие. От особена важност в организацията на подобни фотосесии е изборът и на басейн, който трябва да предлага подходящи условия, като температура на водата, не по ниска от 30 градуса, и стерилна среда, подходяща за деликатната бебешка кожа.
Всички тези усилия обаче си струват, тъй като резултатите от подводната фотосесия са наистина изключителни.
- Сватбените фотосесии трудоемки ли са?
- Самата сесия може да бъде трудоемка, тъй като водата изисква по-голяма физическа подготовка и усилия от съответните участници. Една от основните трудности, с които младоженците се сблъскват, е координацията и синхронизацията на позите. Младоженците трябва да бъдат на една вълна, за да постигнат перфектните пози и изрази на лицата си. Друга трудност, която младоженците могат да изпитат, е свързана с дрехите и аксесоарите им. Роклята на младоженката след намокряне например става твърде тежка и трудна за контролиране.
Въпреки всички тези трудности сватбената подводна фотосесия е незабравимо преживяване за младоженците, а снимките - уникални по своята същност.
- На какво сте се отдали в момента?
- Аз съм фотограф, не само под вода. Лятото е най-интензивното време, в което са концентрирани множество ангажименти от всякакво естество. Когато наесен те се поразредят, се надявам да отделя малко повече внимание на една друга моя страст, а именно подводното видеозаснемане, и така също да се впусна в нови творчески проекти по света.
- "Фотографията е тайна за тайната. Колкото повече ти казва, толкова по-малко знаеш" - Диана Арбус. Вие какви послания се стремите да закодирате в своите фотографии?
- Фотографията не само улавя моменти във времето, но също така създава илюзия за разбиране, която на пръв поглед изглежда пълна, но всъщност само приканва към още по-дълбоко изследване. Подводните изображения, в частност, предлагат уникална възможност за разкриване и закодиране на силни послания и емоции. Потопяването в тази непозната обстановка ни позволява да видим един свят, където всяка снимка не само разкрива тайни, но и задава много въпроси. Провокирайки фантазията ни и мислите ни, свързани с глобалния смисъл на живота, тя приканва да откриеш собствените си отговори и да осъзнаеш дълбоката връзка между човека и тайнствата на морския свят.
