Владимир Явашев: "Мастаба" ще бъде единственият постоянен колосален проект на чичо ми
“Мастаба”, която Кристо замисля преди повече от половин век, ще бъде следващият колосален проект след опакованата Триумфална арка в Париж, който ще види бял свят след кончината на известния творец. Става дума за изграждане от празни петролни варели на “Мастаба” - древноегипетска гробница с формата на пресечена пирамида. Кристо почина на 31 май 2020 г. в Ню Йорк, а сега племенникът му Владимир Явашев е човекът, който ще се постарае “Мастаба” да привлече погледите на света.
Италианското седмично издание “Робинзон”, излизащо с в. “Република”, посвети осем страници на Владимир Явашев - племенника, когото наричат упорит като чичо му и който подобно на него представя спокойно и без много да се пали, титанични проекти, които биха обезкуражили всекиго. Ако има един урок, който е научил от Кристо, той е, че “няма невъзможно нещо”.
Преди три години Владимир Явашев успя да опакова Триумфалната арка в Париж, както обещал на Кристо, преди да умре. Сега племенникът му и директор на проектите на фондацията “Кристо и Жан-Клод” гледа към реализирането на другата гигантска творба - “Мастаба”.
Идеята за този проект е отпреди повече от 50 г., но времето е част от художествената изработка при Кристо и Жан-Клод. “Мастаба” лежи на сърцето на двойката приживе. Това на практика ще бъде единственият гигантски проект, който ще бъде постоянен, като се има предвид, че останалите са все временно съществуващи - най-много в рамките на няколко седмици.
Още приживе Кристо и Жан-Клод се спират на няколко потенциални места в Близкия изток за реализирането на “Мастаба”. Владимир Явашев казва, че все още се работи върху определянето на точното място, както и за началната дата на изграждането.
“Мастаба” ще бъде висока 150 и дълга 300 м в основата си и 225 м в горната част. Тя ще бъде съставена от 410 хил. празни варела от петрол в различни цветове.
Става въпрос за огромен обем. Вътре в нея биха могли да се поберат две пирамиди като тези в Гиза. Ще бъдат
необходими поне 3 г. за самото изграждане
През 2007-2008 г. Кристо и Жан-Клод наемат екип професори по инженерство от университети в Цюрих, Токио, Илинойс и Кеймбридж, които да подготвят структурното реализиране на “Мастаба”.
Другият проект икона, който днес вълнува почитателите и колекционерите на Кристо, е неговият опакован фолксваген. Той беше главният герой на провелия се от 10 до 16 юни в швейцарския град Базел артпанаир (Art Basel), където в секцията Unlimited бяха показани “монументални и новаторски творби на изкуството след войната”. И двете определения прилягат идеално за творбата на Кристо Wrapped 1961 Volkswagen Beetle Saloon, 1963-2014. Според “Блумбърг” произведението е предложено за 4 млн. долара.
Идеята се върти в главата на Кристо две години преди реализирането ѝ и той има предвид точно този модел кола. Това е не само заради нейния дизайн. Като емигрант от Съветския блок Кристо иска да акцентира върху контракултурата като символ на свободата на изразяване. Моделът Volkswagen Beetle олицетворява хипи контракултурата от 60-те години и е символ на свободата за цяло едно поколение. От друга страна, Дюселдорф е сърцето на германския авангард и е перфектната локация за реализиране на творбата.
Затова първият Volkswagen Beetle на Кристо е изложен в една галерия в Дюселдорф през 1963 г. Тогава на Кристо му заема чисто новата си кола Клаус Харден, колега на фотографа и режисьор Чарлз Уилп. Това е първият автомобил, който 25-годишният Харден успял да си купи. Знаейки, че произведението ще бъде само временно, той поставя на Кристо и Жан-Клод едно-единствено условие - след изложбата да му върнат колата непокътната в предишния ѝ вид, т.е. без опаковката. Тъй като Кристо не можел да шофира, самият Харден
докарал колата в задния двор на ателието
на германския художник Гюнтер Юкер, където двамата артисти организирали временното си работно място.
Артистичната двойка се заела с ентусиазъм да опакова колата на Харден с брезентово платно и въжета. Години след това Харден се разкайва жестоко. “Това беше най-голямата грешка в живота ми”, казал той, коментирайки искането си да му върнат автомобила неопакован.
През 2013 г., когато Кристо отива в Дюселдорф за конференция в Музея на изкуството К20, той разказва с носталгия за опакованата кола, която трябвало да върне. Решава да я създаде отново. Купува идентичен автомобил от същия модел в цвят мента. Изпразва го от всичко ненужно, в това число и от всякакви течности, които могат да се окажат опасни.
На следващата година завършва творбата си, наречена Wrapped 1961 Volkswagen Beetle Saloon, 1963-2014. По този начин не само пресъздава отново произведението си, но отдава и чест на дуото си с Жан-Клод, починала през 2009 г.
Владимир Явашев е придружил чичо си до Базел за опаковането на колата. Така десетилетие по-късно тази творба, която е абсолютно идентична на оригинала, беше изложена сега в Art Basel Unlimited от галерията “Гагозян”. Art Basel e един от най-големите панаири на изкуство в света и швейцарското му издание представи 287 галерии.
Фолксвагенът на Кристо маркира границата между периода му на опаковани малки предмети и този на зрялата му кариера, когато реализира колосални проекти като опаковането на сгради и мостове.
Владимир Явашев казва за чичо си, че е бил много практичен човек със силно чувство за рационалност.
“Ако беше само един обикновен мечтател, нямаше да успее
да превърне въображението си в конкретни неща”.
Владимир работи с Кристо по проекта му за опаковането на Триумфалната арка в Париж още докато художникът е жив. Младият Явашев отива да живее във френската столица, за да следи отблизо работата. Това, което най-много му липсва, след като всичко е завършено и арката е опакована, било да сподели с чичо си ентусиазма си, да го погледне в очите и да чуе как казва още веднъж: “Така трябваше да бъде, така си я представях”.
Владимир Явашев помни много добре съвета на Кристо, че трябва да оставаш верен на собствената си визия, че не трябва да променяш идеите, в които вярваш, и че никога не трябва да правиш копромиси - дори с цената да изоставиш проекта.
Явашев сътрудничи с чичо си от 1990 г. След падането на Берлинската стена 17-годишен, решава да напусне България и да отиде в Ню Йорк. Дотогава той никога не е срещал чичо си. Виждал е за кратко единствено Жан-Клод в България, когато тя отива там за погребението на майката на Кристо в началото на 80-те години на миналия век. Двамата изпитват веднага взаимна симпатия и французойката му казва, че когато порасне, трябва да отиде при тях в САЩ. Затова и решението да замине при Кристо и жена му не е трудно за Владимир Явашев. Двамата му помагат и при учението в Нюйоркския университет, като успоредно с това той започва да работи с тях.
Владимир Явашев разказва как дядото на Кристо бил археолог, който се оженил за чехкиня, сестра на художника Вацлав Турничек. Бащата на Кристо пък бил индустриалец и имал фабрика за багрене на платове. Затова е и любовта на твореца към тъканите. Бабата на Владимир - Цвета, преди да се омъжи, работела като асистентка в Художествената академия в София. Тя е тази, която
окуражила сина си да следва желанието си да стане художник
Реализирането на всеки от проектите на Кристо е било предшествано от полемики. Някои смятали че това не е изкуство, други ги критикували заради ефекта им върху околната среда. В действителност подходът му винаги е бил прагматичен, и то в онези времена, когато още не се говореше за чувствителност към екологията. Кристо и Жан-Клод рециклираха и използваха многократно материалите си, което е и за да намалят разходите си. Според Владимир Явашев те били свикнали с критиките към тях. “Кристо беше наясно, че за един артист предизвикването на дебати е част от креативния процес. Ентусиазираше го идеята да се дискутира разпалено за една още несъществуваща творба.” Така според твореца полемиките подтиквали хората да разговарят за изкуство.
Самите Кристо и Жан-Клод се карали много помежду си, но след минути забравяли всичко. Днес в бившия дом на двойката в “Сохо” в Ню Йорк се намира седалището на фондацията им.
