Съд нарежда конфискация на цялото му имущество, но след 15 г. решенията са отменени
Два дни след преврата на 9 юни 1923 г. срещу правителството на Александър Стамболийски в дома му се правят обиски. Той живее на ул. “Шипка” с тогавашен номер 28. Това е предварително решена полицейска акция, а сваленият министър-председател все още е жив. Намерени са няколко луксозни стоки и множество различни банкноти, както и снимки на варненския плаж, които са определени като “порнографски”. Това обаче не е всичко.
На 13 юни 1923 г. новият Министерски съвет издава постановление №64, че Стамболийски не е изплатил дължима сума по кредит и налага секвестър. Конфискувани са следните му имоти: един таблен дъбов креват, маса от столовата, нощно шкафче, малка масичка за телефон, луксозно тоалетно огледало, фурниран дъбов гардероб, етажерка за книги, четири картини от Станьо Стаматов и все по-дребни вещи, за да се стигне до сиво палто и всички други дрехи, намерени в дома му, един метър хастар и авиаторска шапка, два чифта стари обуща и дори 4 дамски носни кърпи. Общо са описани 276 вещи и предмети, които са конфискувани.
На 16 юни 1923 г. с телеграма №14 642 финансовото министерство нарежда да се пристъпи към подробен опис на всички движимости, които се намират във вилата на Ал. Стамболийски. След още 9 дни то дава разпореждане на БНБ да извърши финансова ревизия. Още следващия ден следователят при Софийския окръжен съд Владимир Христов и комисия от 7 души прави нови обиски и описват не само намереното в дома на убития вече министър-председатeл Александър Стамболийски в София, но и в къщата му в село Славовица и краварника, на който той е равнопоставен съсобственик в село Връбница край София, заедно с депутата Григор Бояджиев, който е негов сват – синът му Иван е женен за Надежда Стамболийска.
Открити са общо български лева и чужда валута за 35 млн. лева. Следствието обаче продължава и се натъква на нови факти на присвояване. Бившите министри Петър Янев, Ал. Радолов, Константин Муравиев, Недялко Атанасов, Стоян Омарчески, Спас Дупаринов, Христо Стоянов, Цанко Бакалов и Кирил Павлов са арестувани. Обвинени са Стоянов, Атанасов, Омарчевски, Муравиев и Янев, че в нарушение на служебните си обязаности с цел облагодетелстване на разни лица са нанесли щети на държавното съкровще. Домовете им също са обискирани и са обвинени по чл. 431 от Наказателния кодекс за финансови злоупотеби. Срещу тях е заведено дело №7 от 1926 г.
В показанията си те посочват, че на 15 март 1923 г. по устен доклад на министър-председателя Александър Стамболийски с протокол 26 и с постановление 737 са отпуснати 4 милиона швейцарски франка от кредита по параграф 1 от бюджета за изпълнение на договора за мир за разходи във връзка с изпълнението на същия договор. Равностойността на франковете е 120 400 000 лева.
Стамболийски разговаря с управителя на БНБ Добри Божилов, той отначало не се съгласява, защото банката се затруднявала да предостави такава сума, но на втори разговор скланя и издава чекове от името на БНБ да се тегли сумата в Швейцария.
Изпратен е началникът на бюджетно-контролното отделение при министерството на финансите Иван Железов, заедно със зетя на Стамболйски Иван Бояджиев, син пък на депутата Григор Бояджиев. Стамболийски нарежда на Железов да смени 1,5 млн. швейцарски франка в български левове още при тегленето, но подчиненият не ги изтеглил от една банка, защото му се “видяло неудобно” и прави това в Банк федерал в Женева, Банк Сюис – Цюрих, Кредит Сюис, също в Цюрих, и Юнион де Банк - Цюрих. Наредено му е милион и половина да обмени в левове, но той се възпротивява, защото при смяната щял да загуби между 10 000 и 15 000 лева. Връща се в България и предава парите на Стамболийски.
Ето какво пише в показанията си Иван Железов: “От обясненията, които ми се дадоха, разбрах, че тази сума се иска за възнаграждение на членовете на репарационната комисия в София и на някои меродавни лица в Париж, които срещу това възнаграждение са били готови да се турят в услуга на българската кауза по уреждането на репарационния въпрос.
Министър-председателят ми обяви по-нататък, че се касае за защита на българските народни интереси, че въпросът е повече от деликатен и че пропущането на момента или най-малката несъобразителност в случая може да компрометира едно патриотично дело”.
За никакво патриотично дело не става дума, защото тези 4 милиона франка Стамболийски се разпорежда да се дадат на негови близки и съратници. Секретарят на БЗНС Мико Петков получава 100 000 франка, уж за да заплати някои издания като брошури и календари. Част от сумата той раздал на Петър Георгиев, Йосиф Филипов и Б. Янкович, които обменили франковете и си направили лични влогове. При обиските у Муравиеви пък са намерени турска звонкова лира, белгийски, френски и швейцарски франкове, една банкнота от 1000 швейцарски франка и 584 банкноти по 1000 лева. Общо сумата, преобърната в български левове, е 605 447. Отделно у майка му Мария намират 88 хил. лева.
Министерството на финансите от 26 февруари 1924 г. настоява съгласно чл. 10 и 11 от Закона за отнeмане в полза на държавата на незаконно придобити имоти да се отнемат на общо 12 души, сред които Александър Стамболийски и министъра на войната Константин Муравиев, тогава задържан в централния затвор.
Александър Стамболйски дал на сват си Григор Бояджиев 309 000 швейцарски франка, които разменил за 5 692 581, а с част от тях платил дългове на двамата за общо 1 008 590 лв., които направили за купуване на краварник в с. Връбница, Софийско. Освен това Бояджиев вложил на свое име в Балканска банка 117 600 лева и в Генерална банка 88 780 лева.
Министър-председателят дал от същите 4 милиона франка чрез капиталовия фонд “Поборников” на Стоил Стефанов 110 000 швейцарски франка, 50 000 френски и 46 282 долара, които той пък разменил за 3 940 000 лева, от които платил, според показанията на Константин Муравиев и П. Янев, на дружество “График” 2 милиона за покупка на здание на площад “Славейков”. Като собственици са записани Стоян Калъчев, Стоил Стефанов и К. Муравиев. То е купено за 2,5 милиона, но тримата са броили по-рано 500 000 лева, за които трябва да дадат обяснение пред съда откъде са ги спечелили.
Сам Ал. Стамболийски дал на Стоян Калъчев 212 000 швейцарски франка, които разменил за 4 038 281 лева. От тях е платил на Мусевич и Бориков 1 000 000 лв. за купено здание на “Г. С. Раковски” 93, на което в нотариалния акт собственици са Муравиев и Ст. Калъчев. Пак той платил на наследниците на Антон Франгя за място от близо 900 кв. м до протестантската “черква”, както е записана в писмото на Министерството на финансите до председателя на Апелативния съд, 503 000 лева. Това става ясно от показанията на Стоян Ванев и бившия министър Райко Даскалов. Те дали декларацаия, че мястото, макар и записано на тяхно име, принадлежи на Земеделския съюз.
Всички изброени са вкарани в затвора. Не е без значение и фактът от показанията на Муравиев и Стефанов още при първите разпити в следствието. Те признават, че са получавали пари от Стамболийски уж за лични нужди, но всъщност за закупуване на “съюзни имоти” – имоти на БЗНС.
Получил 36 000 обезценени лева през 1922 г.
В делата за присвояване е приложена и справка от Министерството на външните работи и вероизповеданията, от която е видно, че Ал. Стамболийски като министър на това министерство, която длъжност изпълнява наред с министър-председателските си задължения, е получил от 1 април 1920 до 31 август 1921 г. само представителни 12 000 лева на месец, като министър получава също 12 000 лева заплата, добавъчно възнаграждение от 1200 лева и 20 на сто надбавка върху заплатата, което вече прави 2640, от 1 октомври до 31 март 1922 година цялата сума е 45 960 лева, а от 1 април 1922 до 1 юни 1923 г. - 136 104 лева. Тук е мястото да кажем, че сумите изглеждат внушителни, но след Ньойския договор левът е сериозно обезценен.
Не е конфискван обаче домът на Стамболийски в София, имотите в родното му село Славовица – нива от 24,6 декара и друга от 6,1 и родната му къща, както и делът му в земеделската кредитна и потребителска кооперация в родното му село Славовица, който е 42 000 лева. На 31 май 1924 г. съпругата на Стамболийски Милена предоставя сметка декларация в Софийския апелативен съд, като се позовава на чл. 6 и 7, ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имоти. Тя посочва, че само от командировки за конференцията в Лозана на 14 юли 1922 г. е получил общо 713 214 лв. и 90 ст. На 7 ноември е получил 50 000 щвейцарски франка, на 20 юни 1921 г. е получил пак за командировки в Лозана и Женева 831 543 лева, като министър на войната от октомври 1919 до 31 декември 1920 година 93 483 лева суми за командировки в Париж и Лондон и за тях ще представи допълнтелно удостоверения. Получавал е дневни пари като народен представител на обща сума 142 150 лева. Тук трябва да кажем, че Стамболийски е народен представител с прекъсване от 1908 до 1923 година. За годините до Балканската война сумите са малко над 200 лева за първите три години, а за 1911 - 1540. През 1913 сумата е само 260 лева. След катастрофалния за България край на Първата световна война левът дотолкова се е обезценил, че Стамболийски през 1920 година получава 28 250 лева, на следващата 39 800, през 1922 – 36 000, и за времето до юни 1923 г. - 17 250 лева. По това време една породиста крава се търгува за около 7-8 хил. лева, кон за около 10 000 и един трактор за около 380-400 хил. лева.
Тя посочва и свидетели, които могат да удостоверят това. Приложени са и удостоверения от Славовското селско общинско управление и Татарпазарджишкото, Връбнишкото, Обелското за земите и от МВнР за заплатите му.
В продължение на 10 години от производство и продажба на люцерново семе е получил 70 000 лева и за годините от 1908 до 1919 само от производство и продажба на вино е получил 4 680 000 лева.
Събитията в Търново на 17 септември 1922 г.
През 1922 г. представителите на Демократическата, Народно-прогресивната и Радикалната партия се обединяват в Конституционен блок. През август той решава да направи голям протестен митинг в Търново по повод политиката на правителството и кани всички свои поддръжници на 17 септември.
Земеделците мислят няколко дни и решават да направят контрамитинг в същия ден, същия час и на... същото място.
Те дават заповед всички земеделски дружби да се явят на митинг в Търново. Обявява се, че ще се свика събор на цвеклопроизводителите, след това митинг на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Земеделците се заканват, че Янтра ще почервенее от кръв. Тъкмо по това време министърът на вътрешните работи Райко Даскалов се връща от Европа и твърди, че външното положение продължава да се подобрява. По повод на събранието на блока обвинява, че той е излязъл от рамките на легалната борба и е фашистка организация. Земеделците щели да прибягнат до помощта на населението, обявява твърдо той, като визира създадената от земеделците “оранжева гвардия” – доброволни въоръжени отряди, и ако излезело вярно, че има фашистки банди, които на 17 септември искат да свалят властта, то земеделското правителство ще прибегне до неизбежна самоотбрана.
Напрежение цари и в самото Търново – градът е разделен на 2 - източната част е за блокарите, западната – за земеделците. На 14 септември министър-председателят Стамболийски е заминал по “неотложни дела” в Женева, а вестникът им “Земеделско знаме” призовава дружбашите на самото място и още там да образуват народен съд, който “да произнесе присъда над грешните глави на кръволоците народни”.
Блоковите водачи пък твърдят, че народната воля е изказана и на нея трябва да се подчинят цар и министри – кабинетът е компрометиран и трябва да напусне властта. В същото време полицията проверява по места поименно кой е отишъл на събора на блокарите.
На 15 септември в 19 ч от София потегля специален влак, в който са Стоян Данев, Александър Малинов, Теодор Теодоров (и тримата бивши министър-председатели), Михаил Маджаров и Борис Вазов и др. Атанас Буров е на обиколка из провинцията и ще се присъедини към съпартийците си в Търново. В същия влак пътува в специално купе и министърът на вътрешните работи Райко Даскалов.
Влакът с блоковите водачи пътува необезпокояван до Горни Дъбник. Там в 4 часа през нощта земеделци от “оранжевата гвардия” стрелят по машиниста, влакът спира, земеделците нахлуват в купетата и правят обиск на всички водачи. На Долни Дъбник се повтаря същата сцена.
Райко Даскалов повдига пердето на купето и наблюдава всички батални сцени, но когато някои от блоковите водачи му искат обяснение за произвола, сънено потрива очи и казва, че нито е чул, нито е видял, защото... спял непробудно. Обругани, водачите на опозицията стигат до Търново. Веднага са арестувани и отведени в търновските казарми. Малинов, Данев, Теодоров, Маджаров, Данаилов и депутатът Христо Славейков са задържани. С арестуваните се среща писателят Тодор Влайков.
В 10 часа на следващия ден на влака за София през Плачковци и Стара Загора обратно са натоварени Найчо Цанов, Валентин Ганев, Борис Вазов, Георги Губиделников, Добриянов, Иван Савов и Н. Сребърников. След два дни в столицата прибират и останалите арестувани. На всички в столицата е предявена мярка за неотклонение и домашен арест. По-късно са откарани в Шуменския затвор.
