- Историята на славната фамилия разказва наследницата им Биляна, която също не изневерява на семейния завет
- Пред дървената камера на първия български фотограф Анастас застават най-големите ни герои, а той се труди и в двора на сръбския княз
- По време на Руско-турската освободителна война Димитър е бил в Свищов при щаба на император Александър II
- Божидар е плътно до монарха. Бил скромен и тих, репресиран по-късно при социализма
Всичко започва с него. Анастас. Той помага на баща си Никола в тайното печатане на български книги и работи по пробуждането на националния дух, но дава на хората още повече от това - образа на техните герои. Пред дървената му камера застават почти всички наши революционери - Любен Каравелов, Васил Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Панайот Хитов, а той им гарантира, че никой няма да ги забрави.
Анастас Карастоянов е първият български фотограф - като след него доминацията на фамилията във фотографското изкуство се затвърждава с всяко следващо поколение. Двамата му синове Иван и Димитър си спечелват изключителен респект с работата си.
Иван е придворен фотограф на княз Фердинанд и снима най-видните политици и интелектуалци на своето време.
Димитър е ненадминат документалист и пейзажист, специализирал във Виена и Париж, но завърнал се у нас веднага за Руско-турската освободителна война. Той е и един от първите български военни фотокореспонденти, който прави снимки от първия боен полет със самолет, използван при Одрин в Балканската война. Неговият наследник Божидар Карастоянов е личен придворен фотограф на цар Борис III, като единствен се е ползвал с правото да бъде плътно до монарха във всичките му обществени прояви и семейни събития.
Съвсем естествено днес правнучката на Божидар - Биляна Карастоянова, също е посветила себе си на фотографията, неспособна да избяга от фамилния завет. Тя работи в БНТ, правила е куп изложби в страната и е носител на престижни фотографски награди, автор е на документални филми, на книга за придворния фотограф Георг Волц, а в момента работи по нов документален труд, отново свързан с магията на фотографското изкуство.
В момента изложба на нейния прапрадядо Димитър Карастоянов - "София в минало време", ни връща към живота в столицата между 1910 и 1912 г. Експозицията може да бъде видяна в Централните хали до 23 юни. По този повод разговаряме с Биляна за това какво не знаем за нейните славни предци и какви истории пазят семейните архиви, защото в тях фигурират и също толкова заслужили жени.
- Влечението към фотографията е много силно закодирано в кръвта на фамилия Карастоянови повече от век. Кога разбрахте, че и вие няма да избягате от този повик?
- В нашата фамилия няколко поколения се занимават с фотография или с книжнина. Все пак историята на рода ни започва с първия български печатар Никола Карастоянов. Баба ми - Рени Карастоянова, беше преводач, писател и редактор в издателство "Български художник". А майка ми Виргиния дълги години работи като главен библиотекар в Университетска библиотека "Св. Климент Охридски", сега вече е пенсионер.
Така че аз израснах в среда, изпълнена с култура. У дома винаги се е говорело за изобразително изкуство и фотография. Бях заобиколена от книги, картини и семейни снимки. Баба ми ме възпита в любов и почит към миналото на нашето семейство.
Още от съвсем малка обичах да рисувам и да посещавам изложби. Мечтаех, когато порасна, да стана художник. Впоследствие любовта ми към рисуването прерасна в друг вид визуално изкуство - фотографията. Приеха ме в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография. След завършването на гимназия реших да разширя познанията си по визуални изкуства и започнах да уча операторско майсторство в Югозападен университет "Неофит Рилски". Там завърших и магистратура по същата специалност. Сега работя като телевизионен оператор в Българската национална телевизия, но не спирам да се занимавам с фотография.
Обичам да снимам животни, природни пейзажи и репортажи. Напоследък се занимавам много с история на българската фотография в периода 1860-1944 година.
- Разкажете ни повече за личността на Димитър Карастоянов, чиято работа в 15 кадъра ни изправя пред най-забележителните сгради в столицата във вида им отпреди повече от сто години.
- Димитър Карастоянов е роден в Самоков през 1856 година. Детството си прекарва в Белград заедно със семейството си. Изучава фотографския занаят при баща си Анастас, а по-късно специализира във Виена и Париж.
По време на Руско-турската освободителна война веднага се прибира в България. Малко известно е, че по това време той се намира в Свищов при руския щаб и император Александър II. Това се доказва от няколко запазени негови снимки, направени в село Горна Студена.
След Освобождението работи заедно с брат си под фирмата "Братя Карастоянови", а после отваря собствено ателие. Жени се за Райна Балджиева. Историята им е много романтична. На абитуриентския си бал Райна отива заедно със съученички да се снима в ателието на Димитър.
Влюбват се от пръв поглед и Дядо Димитър ѝ предлага брак, тя веднага се съгласява.
Дядо Димитър много я обича и за нея той построява лятна вила в Княжево. Връзката им до последно е много силна и всеотдайна. Покрай него и тя започва да се занимава с фотография, отваря собствено ателие в приземния етаж във вилата в Княжево. Тя е една от първите жени фотографи в България.
- За вас какво е най-впечатляващо в неговия професионален път? Кой е любимият ви кадър, направен от него?
- Творчеството на Димитър Карастоянов е изключително разнообразно. Той е направил едни от най-значимите индивидуални и групови портрети на тогавашната интелигенция и обществен елит. Пред неговия обектив са заставали както монархически особи, духовници, политици, хора на изкуството и науката, писатели, военни и други изявени фигури, така и обикновени хора.
Той прави една серия от фотографии на селяни в типични носии. За мен тези кадри са много интересни.
Дядо Димитър е и страхотен пейзажист. Има снимки почти от цяла България. Някои от тези кадри излизат под формата на картички за кореспонденция. Не мога да кажа само един кадър, който ми е любим. Всичките му фотографии са въздействащи и творчески издържани. Всяка една носи различно настроение и историческа стойност. Но мисля, че едни от най-значимите снимки на Димитър Карастоянов са документалните. Може би най-вече тези, които той прави по време на Балканската война.
- В нея той участва на цели 56 години и също така прави снимки от първия боен полет със самолет, използван при Одрин, които обикалят света. Има ли и други военновременни фотографски подвизи на Димитър?
- Самите бойни действия от Руско-турската война са били заснети от руски и румънски военни фотографи, които са имали акредитация, но както вече споменах, във фотографския архив на Димитър Карастоянов има няколко кадъра от този период.
Също така той заснема представители от четите по време на Сръбско-българската война през 1885 година и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
Фотографира военни маневри, проведени от Н.В. цар Фердинанд.
Въпреки напредналата си възраст се включва като фотограф и в Първата световна война. Оттам има някои много значими репортажни кадъра.
- Според вас той бил ли е повлиян силно от баща си - първия български фотограф Анастас Карастоянов, който е и майстор на възрожденската щампа? Разкажете повече детайли за него, които не са известни на широката публика?
- Анастас Карастоянов полага огромни усилия децата му да се образоват в елитни учебни заведения. Наред със светското си образование двамата му синове - Иван и Димитър, навлизат в магическия свят на фотографския занаят. Така че със сигурност малко или много са повлияни от баща си в цялостния си творчески път.
За Анастас Карастоянов може да се кажат много неща. Той е представител на Самоковската гравьорска школа. Има огромен принос за развитието на българската графика и илюстрация. Неговите щампи от дърво и метал служат за духовна опора на българския народ в трудните времена на османско потисничество.
Анастас помага на баща си Никола Карастоянов в тайното печатане на български книги, които са много важни за пробуждането на българския дух. В този период той съставя първото ръководство по графична техника в България. А неговата фотографска дейност има огромен принос за образната история на нашия народ. Пред неговата дървена камера застават почти всички представители на революционното движение като Любен Каравелов, Васил Левски, Филип Тотю, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Панайот Хитов и още много други знаменити личности.
Благодарение на таланта си Анастас дълги години е придворен фотограф на сръбския княз. В този период той прави първите панорамни снимки на Белград и неговите околности. Тези фотографии са много ценни от документална гледна точка. Заснема също артилерийски обучения на сръбската армия и по този начин слага началото на репортажната фотография в Сърбия.
- Предизвикателство ли е било да проправя посоката за следващите поколения в една напълно непозната творческа сфера в България по онова време - в годините преди освобождението?
- Анастас Карастоянов полага основите на българската фотография. Той се обучава до съвършенство във фотографския занаят и неговите тънкости. Като един брилянтен гравьор притежава усет към композицията и детайлност в художественото изпълнение. Тези качества му помагат при направата на фотографските изображения.
Той оставя огромен отпечатък в историята на българската фотография. Неговите образи от този динамичен период стават еталон за по-нататъшното развитие на българската фотография.
- За столичани (и не само) е било страхотна привилегия и голям престиж да имат портрет, направен от Карастоянови. След Анастас и Димитър идва ред на прадядо ви, техен внук и син, художника фотограф Божидар Карастоянов. Коя е най-любопитната история, която можете да споделите за него?
- Божидар Карастоянов е приятел с почти всички хора на изкуството от онова време. Неговото ателие е до известна степен салон за срещи на интелигенцията. Пред неговата камера застават личности като Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Мария Грубешлиева, Ангел Каралийчев, Николай Лилиев, Александър Жендов, Елин Пелин, Палагия Видинска, Константин Щъркелов, Дечко Узунов, Илия Бешков, Иван Димов, Константин Кисимов, Владимир Трендафилов, Александър Божинов и много други.
През 1941-1942 година дядо Дарчо и художникът Константин Щъркелов посещават атонските манастири. Там Божидар фотографира ежедневието на монашеския живот, килията на Паисий Хилендарски и множество пейзажни светлописи. След завръщането си откриват голяма съвместна изложба в Тръпковата галерия, която преминава при голям успех. Колекцията е напълно откупена.
- С какво е впечатлил самия цар Борис III, тъй като става негов придворен фотограф и единствен заснема сватбата на царя и царица Йоанна Савойска в Асизи?
- Божидар Карастоянов, както и брат му Бончо преди всичко са едни много талантливи фотографи. Те са документалисти и хроникьори на своето време. Както студийните им портрети са с висока художествена стойност, така и техните репортажни кадри.
Според мен прадядо ми е успял да докаже своя фотографски талант пред Н.В. цар Борис III и да спечели доверието му. Божидар Карастоянов е плътно до царя във всичките му обществени прояви и семейни събития. Благодарение на снимките му днес придобиваме точната визуална представа за личността на царя.
- Какво интересно не знаем още за прадядо ви Божидар?
- За живота и творчеството на дядо Дарчо доскоро не се говореше много. По време на социалистическия режим е репресиран, а името му умишлено забравено. Благодарение на г-н Иво Хаджимишев, който направи няколко негови ретроспективни изложби, българската публика успя да се докосне до творчество на прадядо ми.
Баба ми ми е разказвала, че Божидар Карастоянов е бил изключително скромен и тих човек, който прави път и на мравката. Винаги се е грижел повече за околните, отколкото за себе си. Никога не си е придавал каквато и да е важност, въпреки че е бил придворен фотограф на Негово Величество.
- Смятате ли, че фамилният завет - отдадеността на фотографията, ще продължава да се предава и занапред?
- Силно се надявам. Много бих се радвала, когато дъщеря ми Божидара порасне, да прояви интерес към фотографията и да продължи завета на дедите си. Тя все още е много малка, но съм сигурна, че кръвта вода не може да стане.
