Още през 1915 г. след излизането на първия български филм се създава правилник за киното, който забранявал неморални сцени, които "възбуждат низките инстинкти на човека"
Първата сцена с еротични елементи в българското кино е във филма “Привързаният балон” от 1967 г. на Бинка Желязкова, по сценарий на Йордан Радичков. Там младата Стоянка Мутафова се съблича чисто гола и влиза в една река. Веднага след премиерата си и до 1990 г. лентата е забранена от неофициалната идеологическа цензура на комунистическия режим.
Причината е, че още през 1915 г., когато излиза първата игрална лента у нас “Българан е галант”, политическият елит забелязал, че
непознатото до този момент чудо на XIX век може да е опасно
Затова те създават “Правилник за контрола на кинематографичните филмови произведения в Царството”. Въз основа на чл. 6 от Закона за полицията при Министерството на вътрешните работи и народното здраве се основава контролна комисия за предварително преглеждане на всички филми, които се представят у нас. Основната функция на членовете ѝ била да се спира представянето на картини “...с тенденция или неморални сцени (съпружеска невярност, опит за изнасилване и друг вид разврат в обширната смисъл на думата), които възбуждат низките инстинкти у човека”.
Тази тенденция се засилва и през втората половина на XX век, когато социалистите не позволявали в киното да се толерират прояви на сексуално желание. Всяко изобразяване на любовта и интимното привличане отвъд границите на зачеването и раждането на деца винаги било заклеймявано. Смятало се, че обръщането на прекалено голямо внимание на секса, дори в рамките на семейството, намалявало “работния потенциал” на строителите на комунизма и било тема табу в изкуството.
Въпреки това се появяват няколко филма, които открито критикуват недостатъците на властта и правят намеци за сексуални действия.
Методи Андонов пресъздава първите секс сцени
и дори заснема изнасилване в “Козият рог”. Героинята на Катя Паскалева - Мария, създавала емоционални и психологически внушения, които не трябва да се изразят с думи. И именно тя не се свени от първата най-силна сцена в нашето кино - четирима турци я обезчестяват пред очите на невръстната ѝ дъщеричка. Паскалева влиза в кожата и на майката, и на наследницата, научена от суровия си баща Караиван да отмъщава на тираните. Но срещата ѝ с младия овчар пробужда у нея женската ѝ природа и тя се отдава на любовта.
Сцената с изнасилването обаче е толкова скандална, че предизвиква конфликти не само у нас. Турция иска филмът да се забрани и протестира срещу показването му на международни кинофестивали.
Огнената и страстна Катя Паскалева играе и в други секс сцени. По време на снимките на “Бумеранг” на Иван Ничев тя
успява силно да смути
по-младия си и още неопитен колега Любен Чаталов, с когото си партнират. През 1978 г. той току-що е завършил ВИТИЗ и това е дебютният му филм. Двамата трябвало да се отдадат на любовни ласки, но Чаталов толкова се притеснявал, че кадрите изобщо не се получавали.
Паскалева, която била известна с лютия си език, се ядосала и гневно го попитала: “Ти да не си обратен? Цици не си ли виждал? Ето на, пипни ги”. Това не успокоило младия актьор, а още повече го притеснило. Тогава актрисата му дала няколко глътки водка и това подействало.
Други емблематични филми с еротични моменти са “Всичко е любов” (1979) с Иван Иванов и Янина Кашева и “Вчера” (1988) със София Кузева и Христо Шопов. През същата година се появява и “Време разделно”, където младата Аня Пенчева в ролята на Севда е брутално изнасилена.
Според режисьорите дълго време след този драматичен филм
никой не се е наемал да направи още по-запомняща се гола сцена
След дълги години се осмелява Йоана Буковска в “Дунав мост”. Интимните ѝ моменти с Чочо Попйорданов са първите толкова детайлни в родното кино. За двамата актьори са и лични, защото тогава пламва и любовта им. Самата Йоана е признавала в интервюта, че екипът е бил по-притеснен дори от самата нея по време на снимките.
Въпреки това някои кинаджии смятат, че все още много актьори и режисьори се притесняват от по-бруталните секс сцени в българското кино.
