Кметът рожденик, който умее да се извинява, описва с обич 5 места в столицата, на които вече не е просто фен, а и стопанин
Той не харесва етикета "лесно успял". "Постигнал съм всичко благодарение на знания и опита, които имам. И на здрава работа. "Вярвам, че всеки има потенциал и талант и може да ги управлява", казва Васил Терзиев, който вече има точно 209 бурни дни като кмет на София.
Човекът, който без грам опит в политиката зае четвъртия пост в държавната йерархия, в неделя - деня на изборите, празнува рожден ден.
На 17 години започнал като брокер на недвижими имоти, за да стигне до предприемач милионер и инвеститор в BG "еднорози".
Тези, които го познават, са категорични, че 46-годишният мъж е суперземен, усмихнат и диалогичен и ще си остане такъв и след като напусне кабинета на "Московска". Видимо камерите го стресират и той все още понякога изглежда неумел в публичното общуване. Една весела история разказват участници във Виенския бал, в който си партнират кметствата на двете столици на България и Австрия. Един от най-опитните български пиари след кратък разговор с усмихнатия Васил Терзиев спонтанно възкликнал: "Вие сте суперготин, а по телевизията изглеждате като дърво!".
Но тези дни именно от тв ефира кметът демонстрира, че умее да чува и да се извинява - направи го при шумния скандал с прибързаното налагане от "Спаси София" на промените в движението в центъра, което изкара столичани на улицата.
Има думи като “извинявам се”, които понякога трябва да се използват и този случай е такъв, каза простичко Терзиев.
Казва и че от малък се научил на най-важната сила - да изричаш нещата, които мислиш, и да правиш неща, от които да не те е срам. Затова и не приема насажданата червена линия, която политици слагат между “малки” и “големи” хора.
София е градът на неговото детство, а сега вече местата, любими оттогава, са и негова отговорност. Работи за среда, в която е приятно да се живее, и обещава възможности за всички - да се развиват в столицата, да получават по-добро заплащане. Първото реално действие на 46-годишния градоначалник бе обособяването на зоната около храм-паметника “Св. Александър Невски” в пешеходна. Веднага започна почистването на драсканици и свастики от сградите. Премахна и паркинга пред “Света Неделя”.
Но още в първите дни бе изправен и пред климатично предизвикателство - снежната буря през ноември стовари по улиците над 800 тона клони. Месеци отне разчистването на града и това стана повод за политически атаки. Този период не беше лек за Терзиев и заради дългата криза около избора на шеф на СОС, която загуби време за смислени действия за града.
Вярва, че първо трябва да ни е чисто. Поиска от фирмите повече кофи, по-често извозване на боклука и миене на улиците, смени шефа на Столичния инспекторат. И повтаря, че зависи от всеки един човек - колкото и да се стараят общинските фирми, хората са тези, които хвърлят боклука си край кофата, голямата промяна тръгва от малката в нас.
А най-голямата му кауза далеч преди да стане кмет е образованието - съосновател е на “Телерик Академия”, обучила стотици програмисти, и на бизнес инкубатора за технологични компании Campus X.
НДК и любимите фонтани
НДК и след десетки години пак ще седи красиво и актуално и ще бъде една от знаковите сгради в нашия град. Винаги съм намирал това място за много красиво и като дете любими ми бяха фонтаните. Това е причина да искаме всичко там да изглежда по-добре. Много съм щастлив, че НДК има нов директор, с когото имаме еднаква визия, че това трябва да е едно от най-красивите и приветливи места. Това е знакова сграда и трябва и отвън, и отвътре да изглежда прекрасно.
Почистихме я от графити, ще продължим с обновяването на подлезите. Много сме мотивирани мястото да се възстанови в неговия блясък и заедно да работим по проекти сградата да се модернизира и отвътре.
На Витоша – отново с лифт, за да се наслаждаваме и пазим
Витоша е уникална даденост, която е красива и докато се разхождаш в града и я погледаш. Изключително място за разходки и спорт.
Една от целите ни е да си пазим планината и да намерим начин да отворим достъпа до нея с поне един лифт. Нашето желание е да помислим по-комплексно за развитието - със система от лифтове, с доста по-дългосрочни планове, които да отчитат нуждите на хората за туризъм, спорт и всички други активности.
Народният театър и детски спомени с шах
Народният театър "Иван Вазов" и градинката около него са едно от любимите ми места в града. Имам мили спомени от игрите на шах там. С огромен интерес наблюдавах като дете дядовците как играят, колко фокусирани бяха, въпреки че около тях винаги имаше рояк от хора, които следяха партията.
Самата сграда на театъра и аристократизмът също са много красиви. Тя ми създава много специално настроение, а да не говорим, че е дом на хубави представления. Радвам се, че вече залите са пълни, а не като едно време преди 15-20 г., когато бяха полупразни. Тогава си задавах въпроса дали някога отново ще се напълнят, за щастие, картината сега е доста по-различна.
“Врана” – впечатляваща творба на парковото изкуство
Едно от любимите ми места в столицата е паркът “Врана”. Впечатляващо е голямото разнообразие от 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода на територия по-малка от 100 ха.
Много се радвам на големите иглолистни над 100-годишни дървета и цялата друга растителност, садена по времето на дядото на Симеон. Надявам се този парк да се запази и развие и да бъде едно от съкровищата на града ни.
Езерото във "Враждебна" – скрито бижу за спасяване
Езерото във "Враждебна" има потенциал да е любимо място не само за мен, а и за всички софиянци - едно скрито бижу. Дом е на над 100 вида птици, но в момента от едната страна е депото за строителни отпадъци, а от другата също активно го засипват с такива. Някой хубав ден тази планина от боклуци, която скрива гледката на хората от "Враждебна" към Стара планина, ще бъде извозена, за да стане езерото едно от най-красивите места на София.
Открих го по време на кампанията. Местните ме заведоха, за да видя как се унищожава, и оттогава ми е тема. Реално оттам е изкопана 1/3 от строителния материал за построяването на кварталите на София. Всички други градове се радват на всякаква вода - река, езеро, докато ние имаме и езера, и реки, а сме нехайни в отношението ни към тях. И се надявам това да се промени.
