С поздрава “Мили мои” започва турнето “Ах, тази Тони” в НДК
Може би изглеждам старомодна, но вярвам в приятелството и имам песни, посветени на него, казва прекрасната Тони Димитрова часове преди концерта си в зала 1
Българската Бони Тейлър, любимка на публиката, една от най-обичаните певици. Това не са дежурните клишета за популярен изпълнител, а искрено казано за всеки концерт или песен на Тони Димитрова.
С непринуденост, чар и талант вече 30 години момичето от Бургас с характерния пясък в гласа завладява публиката с всяка песен. А
с времето приятелите й се множат, но не от конюнктурна суета, а от истинско желание
да общуват с нея
Самата тя е показала, че държи много на приятелството.
"Може би изглеждам старомодна, но аз вярвам в приятелството и имам песни, посветени на него", казва Тони. Много често употребява думата "приятели", но за разлика от други изпълнители - никога към публиката.
"Не мога да изляза и да кажа: "Здравейте, приятели". Да, дошли са специално заради мен на концерт, за което безкрайно им благодаря, но не мога да се обърна към тях с "приятели". Все пак голяма част са непознати. Няма да е истинско. Приятелството е нещо сакрално", обяснява Тони.
За нея тази дума е натоварена със съдържание и смисъл, издържали проверката на времето през години на спадове и възходи.
Тони винаги излиза на сцената с "Мили мои". Така ще направи и тази вечер на концерта си в зала 1 на НДК, който е първият от турнето под надслов "Ах, тази Тони". С него ще обиколи 14 града.
Името е заимствано от мюзикъла "Ах, тази Мери" и веднага прави препратки към една от най-популярните песни - "Ах, морето", с която Тони проби на голямата сцена.
"Кой както иска да го тълкува, да го чувства, на мен много ми допада", обяснява обичаната певица. И добавя, че първоначалният замисъл бил турнето да се казва "Време за обичане", но вече било използвано от Михаил Белчев за негов концерт. Освен старите хитове, които публиката с удоволствие припява, репертоарът на Тони Димитрова включва и нови изпълнения.
На сцената отново ще постави неизменната пишеща машина
(преди да покори сцената, е работила като машинописка в общината в Бургас - б.а.), с която се появи на концерта на рождения си ден на 10 януари тази година, но е подготвила и други изненади.
"Имат театрален оттенък", казва Тони, не не разкрива подробности. Самята тя в последните години успешно се изявява и като актриса в трупата на бургаския театър "Адриана Будевска".
За Тони приятелите не са само тези, които са на масата . Те са много - знайни и незнайни, от различни краища на страната, та чак в Америка, с които понякога само веднъж в годината се чуват, но знае, че я обичат дълбоко и винаги може да разчита на тях.
Има специално обяснение и за предателите.
"Обикновено те са от най-близкото обкръжение. Има и такива, но са наистина много малко, не се побират даже на пръстите на едната ми ръка. Защото
малките хора не заемат много място в живота",
казва певицата. Безпогрешно разпознава ласкателите и логично не слага знак за равенство между тях и приятелите.
"Веднага усещам кога един човек е искрен. Не съм от тези хора, които обичат гръмките хвалебствия", допълва тя.
Приятелите й са десетки, но за първи път поименно и много искрено в спонтанния си неподправен стил тя ги изброява пред "24 часа".
1995-а рязко промени живота ми: срещнах Диомов, Ева и Гого
През 1995 г. в живота ми настъпи рязка промяна - срещнах Ева и Гого, Стефан Диомов, Стефан Маринов и Иван Ненков.
Дали бях достойна, достатъчно талантлива - не знам, но докато дишам, ще благодаря, защото този шанс, който ми дадоха, рядко се случва, почти като сбъдната приказка.
Край с ресторантите! Не беше за вярване! Колко такива случаи знаете?!
Е, не че не се намират и "малохапи", които да ми напомнят за кръчмите, но не стигат доникъде. Аз помня!
И до днес с моите Ева и Диомов се чуваме и виждаме често и те знаят, че моето рамо е и тяхно! А приятелството е това!
Съучениците от Сливен са моето чисто детство
Първите най-добри мои приятели и до днес са съучениците ми от Сливен! Много ги обичам всички! От много години се събирахме всяка година в Сливен и си изкарвахме много весело и с нетърпение чакаме следващата среща.
Те всички са толкова чисти и свестни хора, че в моето шантаво понякога ежедневие ми липсват с нормалността и добротата си.
Пандемията ни пръсна и прекъснахме за известно време, но временно. Бяха обявили срещата за 7 юни, но нямаше как да отида, защото ми беше ден за репетиции преди концерта.
Но съм си дала дума, че като ми мине този вихър от концерти, ще се кротна за ден-два в Сливен, при тях - при Пламен 1, Пламен 2, Пламен 3, Венета, Петя, Корни, и още, и още, те са моето прекрасно, чисто детство!
Янка - от първата чашка коняк и първата цигара.
Обещах си да не я губя
Янка, моята Янка Тончева, от апартамента срещу нас, когато станахме бургазлии. И първа моя приятелка - добра, честна, човечна, духовна.
Толкова неща сме си споделяли, смели сме се, крадяхме рози от алеята тогава пред химическия техникум в Бургас заедно с цялата тайфа от блока.
Първите цигари, първият коняк като по-големи, първите гаджета. Някак си стана така, че се разделихме - като напуснах блока преди 23 г., тя имаше деца, семейство, аз с дете, пътувания, песни, концерти.
Но тя, не аз (аз просто нямах време за нищо), тя продължи да ме обича, да не ме забравя и се чувствам виновна затова, че хем я обичам, хем няма кога да я видя.
Миналата година на концерта ми в Бургас в Летния театър между всички букети, кошници и какво ли не се появи една торбичка с коняк "Слънчев бряг".
Шашнах се - та аз не понасям коняк! Какво е това? И когато вкъщи отворих торбата, имаше картичка - "Помниш ли първия коняк и колко ни беше лошо след това", пишеше Янка.
Моята Янка! Обещала съм си да не я губя!
На Албена, Драго и Калев мога да звънна и сред нощ, те на мен - също
Мога да им звънна по всяко време, те на мен - също, да си кажем всичко и да е само наше. В този сбъркан свят съм благословена с тях.
Моята консерватория - тези от дните, когато пеех в ресторанти
В годините, когато пеех в ресторантите, имах приятелства и хора, към които до ден-днешен изпитвам огромна обич: Мария Чернаева, Владо Спасов - дует "Бургас", Наско Бончев, Руси Русев, Въката, Коцето Сариков, Ники Драгов, Емо Гръков, Христо Кожухаров, Соня и Стоян Вълеви.
Някои от тях ги няма вече, но другите знаят колко са ми специални. Всички тях наричам "моята консерватория".
Всяка година се събираме в определен от тях ден и те всеки път се изненадват, че аз отивам и не се надувам.
Господ прибра батко, но ми даде други братя - Аргирови
Не мога да се спра - че как без Братя Аргирови?! Те се появиха в много тежък за мен период! Дали оня горе реши да ме възмезди, не знам, но те са само 7 дни по-големи от батко. И са двама. Може би Господ разбра, че е бил жесток към мен, не знам, но нещо се случи между нас, и то е истинско и чисто.
Веско Маринов - знам, че е верен приятел, Евгени Боянов - едно момче, което прави чудеса, Светльо Лобошки, Мими и Развигор, Силвия Кацарова, Милица Божинова, и още, и още! Дали е случайно, че в живота ми се появи Благо Солов? Не мисля! Господ е събирач!
Близките в Бургас ме търпят и намусена, и шумна, ту ме има, ту ме няма. Обичам ги
В Бургас не знам откъде да започна. От моя екип - Жоро Колибаров, Светльо Михайлов, Нивелин Мирков, Дидо Данаилов, Жоро Динев! Благодарна съм и ги обичам и знам, че те мен - също! Освен отбор и екип ние сме приятели.
В Бургас, в живота ми извън сцената имам моите Криси и Мишо Златеви - на празници сме заедно, ако не работя, в радости и тъга, дъщерите ни са също най-добри приятелки. Обичам ги!
Д-р Стайков и Тошко, Иван и Мила Крумови, Роси Чепова, Митко и Съни, Мими и Чочо, Тони Димчева, моята Марче - Мария Йовчева, Блага и Херберт, уникалната актриса Димитрина Тенева (с нея сме заедно и на сцената).
Като се замисля, че той - животът ми извън сцената, се върти около тези хора! И те ме търпят - ту ме има, ту ме няма! Весела, намусена, мълчалива, шумна - те ме знаят.
В Бургас няма начин да пропусна всички актьори и целия екип на любимия и единствен мой бургаски театър "Адриана Будевска"! Толкова ги обичам, толкова са ми скъпи, толкова съм им благодарна и знам, че те знаят и е взаимно!
Борето Чакринов винаги ще ми липсва, но съм му благодарна за крилете, които ми даде, и затова, че ме направи част от този толкова талантлив екип от фантастични хора и артисти! И приятели!
В живота ми има уникални хора - без да са известни
В моя живот има уникални хора, без да са известни - от Асеновград семейство Ангел и Нина Ангелови - няма такива! В Чикаго - Татарови, колко искам да са тук, до мен.
В Плевен - д-р Иво Духленски и семейство, толкова мъдър човек и приятел, в София - моите Петър Кирчев и Оги - те са ми чудо, семейство Вальо и Тони Колеви от Стара Загора - толкова добри хора, във Варна - Ники Бинев, когото много обичам! И още, и още!
И какво щеше да е, ако ги нямаше Жоро, Еми, Марина и Мути Вълканови!? Имах много скъпа дружчица в Силистра - Роси Никова, отиде си и живея със спомена за чист и искрен приятел, каквито рядко се раждат!
