"Много хубаво изнасилвате", оценила Лили Иванова артистичните умения на Деян Донков в "Изпепеляване"
Парижки подлез млада французойка (Моника Белучи) е брутално изнасилена, пребита и вследствие на травмите изпада в кома.
Тази почти 10-минутна сцена в “Необратимо” не може да бъде издържана дори от съпруга ѝ по това време Венсан Касел. В момента от филма, когато тя излиза окървавена от тунела, на него му призлява, той се разплаква и излиза от киносалона.
Тази сцена е една от най-смущаващите в световното кино и
кара 60% от зрителите да напускат залите
за прожекции. Как обаче става заснемането на изнасилване в чуждото, а и в българското кино? Какво точно се случва на терен пред камерите? Как се подготвят актьорите? Има ли трикове, които остават тайна за зрителя? Търсим отговорите на тези въпроси след представянето в Кан на новия филм “Стажантът”, който разказва за възхода на младия Доналд Тръмп. В него той изнасилва съпругата си Ивана, изиграна от Мария Бакалова. А тя след премиерата обяви, че не е имала абсолютно никакви притеснения по време на снимките, а на терен дори ѝ е бил предоставен
консултант по интимността,
който да ѝ помогне да направи сцената.
У нас само в първите филми не се е гледало с добро око на сексуалното насилие, представяно на екран, заради социалистическия режим. В годините след тов
режисьорите наблягат на еротичните моменти,
така че да заинтригуват публиката.
Със сигурност обаче създаването на каквато и да е секс сцена у нас е най-сложният момент от работата на екипа, твърдят кинаджиите.
“Тези сцени са трудни за заснемане, но зависи от това дали съзнателно се търси някакъв ефект, или е художествено оправдано, има ли граница, или не - обяснява пред “24 часа - 168 истории” режисьорът Николай Волев. - Това са много тънки и деликатни моменти, не са лесни. У нас има много неща, които не са възприети, а в другите култури се приемат добре, в трети всичко е минаване на граница.”
Сцените, в които Волев заснема изнасилване, са в “Козият рог” (1994) и в “Маргарит и Маргарита” (1989). В лентата Маргарита, изиграна от Ирина Жамбонас, попада в лапите на всевластния Неризанов (Васил Михайлов), който ще бъде запомнен с просташката фраза:
“За да получиш, трябва да дадеш!”,
докато прави секс с нея въпреки волята ѝ.
“Смятам, че това изнасилване беше направено по правилния начин, без да се показват самите полови органи - посочва режисьорът. - По-скоро беше важно да се акцентира на внушението, тоест в същността си колко е отвратително да се изнасилва човек, независимо дали е полово, политически, с думи. Всяко едно произведение на изкуството трябва да го показва по художествен начин, а не по вулгарен.”
Така се оказва, че добрата секс сцена зависи от много фактори
- актьори, режисьори, подготовка и отпускане, специфичен ъгъл на камерата, внушение, пресъздаване на чувства.
“Тези кадри изискват репетиции, предварителни разговори - споделя режисьорът. - По-сложно е от един диалог и по-трудно от екшън филм, защото с форми трябва да се покаже психика.
Камерата не може да влезе в мозъците на актьорите и в чувствата им. За да го усетите, трябва да присъствате на заснемането на такава сцена, за да разберете как един режисьор работи с актьорите, оператора и другите си сътрудници. Така ще придобиете представа как се създава един такъв момент. Така ще почувствате
как се постигат определени внушения
чрез дадена деликатна ситуация. Първо, никак не е приятно. Всичко зависи от актьорите. Понякога по-големият екип, присъстващ на заснемането, ги смущава. Друг път е обратното, на някои от тях им помага да ги гледат, за да го изиграят по-добре, на други - не. Всичко е много лично и е невъзможно да се обобщи по какъвто и да е начин. Така че всяка една такава сцена е определена, тя е част от голямото художествено произведение и зависи как се разглежда вътре.”
Повечето кинаджии смятат, че при заснемането на интимни моменти трябва да сведат екипа до минимум и никога не разчитат на актьорски импровизации, за да не се обърка нещо. Всичко е ясно обсъдено и планирано. Уточняват се кои детайли ще изпъкват на камерата и как ще се движи тя. Обикновено продуцентите и режисьорите препоръчват актьорите да се отпуснат, да бъдат истински и да го правят така, както и в живота.
Любопитното е, че ако е заложено да се акцентира върху дадена част от тялото на актьора, но тя не изглежда достатъчно красива, се използва дубльор, каквато е световната практика.
“По принцип смятам, че у актьорите задължително има доза ексхибиционизъм, а това много помага - каза преди време продуцентът Димитър Митовски в интервю. - Време е и те, и зрителите да разберат, че когато дадена еротична сцена е по-брутална, това не е защото режисьорът така си е решил, а защото тя е част от цялото, и ако сме професионалисти, би трябвало да е оправдана от сценария. Според мен нашето кино е изключително свенливо заради убийственото влияние, което социалистическият “морал” е оказал върху него, но нещата бавно започват да се променят.”
Трансформацията на секс сцените
в българските филми се наблюдава най-силно от началото на новия век. Едни от най-емблематичните кадри са от филма “Изпепеляване” от 2004 г., където Деян Донков в ролята на майор Методи Стоев неколкократно изнасилва Калина (Параскева Джукелова). Малко след фурора на продукцията Деян Донков е разказвал, че Лили Иванова, която във филма изпълнява “Дива луна”, го срещнала след премиера на постановка във Военния театър и му казала през смях: “Много хубаво изнасилвате”. Актьорът и досега смята тези думи на естрадната легенда за изключителен комплимент за играта си в сцената.
Любопитното е, че самият той дава някои от идеите как да протече интимният момент. Попитал как ще се движи камерата и решил, че ще извие ръцете на Джукелова, така както военните го правят, когато слагат белезници. Така я поставил в беззащитно положение и мигът бил още по-истински.
Деян Донков наскоро бе гледан и в друга еротична сцена заедно с Теодора Духовникова още в първия епизод на “Войната на буквите”, което възмути повечето зрители и критици. И двамата актьори обаче обясниха, че не се притесняват от заснемането и показването на подобни кадри, защото са професионалисти.
Духовникова наистина се е снимала в много интимни епизоди и винаги е казвала, че това е работата ѝ.
Това проличава в актьорската ѝ игра в първия сезон на сериала “Дяволското гърло”, където тя участва в
гореща секс сцена с Владимир Карамазов
“Владо и Теодора се познават отдавна, приятели са, а на първо място професионалисти - коментира по този повод преди година продуцентът Евтим Милошев, който в момента е служебен министър на туризма. - Голите сцени няма как да ги притеснят.”
Насилието в “Дяволското гърло” обаче е различно от отразеното в драматичния филм на режисьора Мартин Макариев “Игра на доверие” (2023). Той е по идея на Яна Маринова и пресъздава реални истории от нейния живот и този на майка ѝ. Внушава, че жените не трябва да бъдат в ролята на жертва. И вероятно по тази причина има няколко сцени с изнасилвания на Яна Маринова и Луиза Григорова-Макариев.
По-интересното е, че режисьорът Мартин Макариев снима сцената, в която напълно голият Владимир Зомбори в ролята на Камен насилва сексуално съпругата си по сценарий Луиза Григорова, която в живота е жена на Мартин.
Вероятно тези кадри са били неудобни и тежки за всички от екипа.
Разбира се, има и един тънък момент, в който много се внимава сцените от кинематография да не се превърнат в порнография.
"Рецептата е добре известна - за да не са тези сцени порнография, трябва отвъд голия факт на екранното разголване да носят послание и то да е необходима част от посланието на филма - посочва пред "24 часа - 168 истории" медийният експерт Георги Лозанов. - Но и нещо повече – да има защо посланието да минава през сексуалното, да се възползва от съдържателния му репертоар. Той произтича от това, че човек в своята телесна наличност е захвърлен в тленния свят и може да намери опора единствено в другия до себе си, да потъне в него, да се вкопчат. Сексуалното дава експресивната видимост на любовното вкопчване между тленни същества, което ги спасява именно от травмата на тленността,
дава им "глътка безсмъртие"
Така че, когато снимаш сексуални сцени, щеш - не щеш снимаш танца на Ерос и Танатос и ако не можеш да го усетиш и пресъздадеш, по-добре не се захващай – снимай битки, гуляи, преследвания с коли... Да създаваш порнография е обида към човешката дълбочина на сексуалните преживявания."
Според него най-впечатляващият момент в световното кино несъмнено е изнасилването на Мария Шнайдер в "Последно танго в Париж".
"Някои критици считат сцената във филма на Бертолучи с Марлон Брандо и Мария Шнайдер за най-скандалната въобще в киното - отбелязва Лозанов. - Заради нея филмът при появата му е смятан за неприемлив, бил е цензуриран частично или напълно, а режисьорът, актьорът и продуцентът дори са съдени. Сцената не е натуралистична, но е брутална заради гамата от
драматично преливащи се чувства
– любопитство, агресия, изненада, страх, подчинение, привличане, презрение... За изнасилване става дума сякаш, но всичко е достатъчно условно, за да значи и нещо друго. Филмът пресъздава появилата се през 70-те години на миналия век отчужденска антиутопия на анонимния секс – искам тялото ти, но не искам да знам кой си. Това, разбира се, е неудържима претенция и накрая героят разказва на героинята за себе си, а тя го застрелва – трагичен ответ на изнасилването й. Посланието на Бертолучи е хуманистично:
сексът не е игра,
а съдбовен ангажимент, след който нищо вече не е същото. Без въпросната сексуална сцена това послание не би могло да се изведе. А и нищо, което има дълбок смисъл, не може да бъде неприемливо. Неприемлива в киното е само напразната голота."
Така че, за да внушат дадени прозрения у хората, кинаджиите все по-умело създават секс сцени, и то с изнасилвания. Те знаят, че това предизвиква по-голям интерес и реакции у хората, независимо че носят доза възмущение.
