Талантът му не се побира в рамки, мечтаел да се посвети на нещо алтруистично
От много години нищо друго не си представям, освен да се занимавам със скулптура. Ако отново се родя, ми се ще пак това да правя. Това е такава привилегия, дава ти лична свобода, изборът какво да направиш е твой. От теб зависи. Мога да жертвам всичко, ако реша. Но другите нямат тази възможност. Това е разликата. Цената е много висока, уверявам ви.
Това каза за “24 часа” големият скулптор Павел Койчев часове преди да навърши 85 г. и след като откри изложба, в която показа 12 малки пластики, създадени през 1990 - 1991 г.
И днес, когато празнува рождения си ден, Койчев проявява скромност, макар талантът му да не се побира в никакви рамки.
“Винаги съм харесвал
и обичал рождения си ден
На 30 май е - края на учебната година, идва лято, едно хубаво време. Винаги съм го празнувал по различни начини, главно в семейна среда. Макар че вече доста години се натрупаха.” Казва, че “хич не обича обществените неща” и както обикновено хубавия повод ще отбележи в семеен кръг.
Два дни преди 85-ата си годишнина Койчев отпразнува още една - тази на галерия “Ракурси”, където доц. Георги Лозанов откри експозицията му с 12 скулптури от началото на 90-те (може да бъде видяна до 15 юни - б.а.).
“Пиша и мисля за теб вече 34 години. Когато за първи път написах нещо за Павел Койчев, беше точно за тези работи. Благодаря му, че вече толкова години ми дава повод да мисля за тези важни неща, с които той се занимава в своето изкуство”, каза Лозанов. И допълни, че скулптурите са “визитна картичка на творческия аз” на Койчев, защото показват важна негова специфика - да примири пластическата си дарба с концептуално мислене. “Даже концептуално е малко претенциозна дума за Павката. Бих казал битийно мислене. Той иска и може да мисли в битието на своите работи”, каза доц. Лозанов.
За броени минути почитатели и близки на скулптора запълниха галерията, за да го поздравят и разгледат работите му от бронз. Сред тях бяха и служебният министър на културата Найден Тодоров, Владо Пенев, Захари Каменов, поетът Бойко Ламбовски, директорката на Софийска градска художествена галерия (СГХГ) Аделина Филева и други. На изложбата бе и съпругата на Павел Койчев - Калина, с която вече години наред са неразделни. Не пропуска да отбележи, че името ѝ произнася с голяма радост.
Именно пластиките, които са част от изложбата, връщат Койчев назад в годините, когато работи по тях в една барака в “Княжево”, служеща му за ателие. Разказва, че ги е криел в шумата в двора, защото циганите разбивали бараката и ги крадяли.
Първите скулптури, които някога прави, са по време на час в Художествената гимназия в София, когато преподавателят им казва да копират архитектурни орнаменти.
“Със семейството ми живеехме на 32 кв. м. Когато завърших академията, на масата в кухнята, която беше 3 на 2, си направих автопортрет от гипс. Къде изчезна този автопортрет, не можах да разбера. Много си го обичах, защото ми беше първото нещо, което направих като независим скулптор”, разказва той. Притеснява се, че може би е проява на нарцисизъм, но не е.
Защото тогава
няма пари,
а той самият е “най-близко до себе си”.
Споделя, че не знае какво друго би правил, ако не се занимава с пластика. Започнал е толкова отдавна, че вече мечтата му от по-ранните години - да се отдаде на социална работа, е размита. “Ей така да се посветиш на нещо алтруистично”, допълва скулпторът.
Именно на Павел Койчев е композицията “Водна паша”, отлята от метал. Преди 2 години вторият ѝ вариант беше изложен за постоянно в езерото на Южния парк. Кръщава я така, защото там “много хубаво се отразява околната зеленина”, а овцете, до които стои пастир, като че ли пасат от нея. Всъщност Койчев визира Христос със стадото и Христос, който ходи по водата. По-късно се оказва, че композицията има голямо въздействие на хората и подсъзнателно те свързват името ѝ с Христос.
“Може би затова “Водна паша” има добър успех”, смята скулпторът. А може би “виновникът” за цялата обич на почитателите му не само към работата му, но и към него самия се дължи на отдадеността, с която прави изкуство. Съвсем искрено и непретенциозно. Затова и денонощие преди да навърши 85, Павел Койчев пак беше в ателието си - за да довърши вече започнати работи или пък да създаде нови. Кое от двете е, обаче не издаде.
Павел Койчев е роден на 30 май 1939 г. в София. Завършва “Скулптура” във Висшия институт за изобразително изкуство “Николай Павлович”, а първата си самостоятелна изложба организира през 1982-а. През 1999 г. участва в изложението “Световни художници на хилядолетието” в Ню Йорк. Той е един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция през 2002 г.
