- Там е последната битка на кръстоносците с Османската империя
- Църковен събор, на който присъства българин вселенски патриарх, изпраща Владислав Варненчик на похода
- През 1352 г. се отваря търговско представителство на Венеция, където се носят легенди за златните перпери от нашите земи
- Хан Аспарух я достига след победата си над византийците
Халколитното селище отпреди хиляди години с най-старото злато не е единственото, което прави Варна толкова важна за Европа. Няколко са знаковите събития край морската ни столица, които имат отношение към историята на целия континент.
Едно от тях е битката през 1444 г. между кръстоносците на полския крал Владислав III Ягело и османските войски. Тя е от значение, защото Балканите и Югоизточна Европа окончателно падат под властта на султан Мурад II. Неговата империя налага своята култура, порядки и начин на живот в целия регион за дълги векове напред. В ръцете ѝ попада и столицата на Източната римска империя - Константинопол.
Построен по модела на Рим върху 7 хълма, той има и религиозно значение -
издигнати са не само дворци, акведукти и амфитеатри, но също и внушителни християнски храмове. Нашествениците превръщат знаковата “Света София” в джамия. Същото се случва и с други църкви в Цариград, както го наричат българите.
15 години по-рано на църковен събор между източната и западната християнска общност се взема решение да се поведе кръстоносен поход срещу османците.
Над 700 делегати от всички християнски народи
се събират през 1438 г. в град Ферара. Продължението е на следващата година във Флоренция. Обсъждат как да преодолеят противоречията си и да се помирят.
Там присъства бившият вселенски патриарх (от 1416 до 1439 г.) Йосиф II, който е българин. Предположенията за произхода му са няколко. Едното е, че е извънбрачен син на цар Иван Шишман. Това е написано в приписка на гръцки от ХV век към ръкопис от Флоренция. Проф. Иван Дуйчев смята, че Йосиф всъщност е един от братята на Иван Шишман - Иван Асен. Проф. Пламен Павлов пък твърди, че българският владетел е станал баща на Йосиф твърде млад - едва на около 17 г., а после е изпратил в манастир своя извънбрачен син.
Когато той отива на събора във Ферара, е вече над 80-годишен.
Тогава сключват уния, за да се противопоставят на мощната Османска империя, която вече заплашва да превземе Константинопол. Идеята е императорът на Византия да отблъсне войските на султана с помощта на кръстоносци, които да са организирани от папа Евгений IV. В замяна източната църква трябва да признае върховенството му. Понтификът събира отряди от доброволци, като те тръгват под знамето на полско-унгарския крал Владислав III Ягело и трансилванския войвода Янош Хуняди към Варна.
Финансирането осигурява лично папата, като дава една десета от доходите си. Унгарският парламент одобрява въвеждането на данък, за да наеме боеспособна армия.
В похода се включва и влашкият предводител Влад Цепеш, известен като граф Дракула.
В предните редици е и сръбският княз Георги Бранкович, който иска да освободи синовете си от османски плен и да си възвърне страната. Сред кръстоносците има украинци, хървати, унгарци, поляци.
След доста успешни битки, в които рицарите завземат Видин, Никопол, Шумен, Мадара, Калиакра, Каварна и други градове, те претърпяват поражение край днешната ни морска столица.
Стълкновението е неравно - около 20-хилядна християнска войска срещу три пъти по-многобройната
на султан Мурад II. Малко преди този момент, докато е траело настъплението на кръстоносците в Северна България, падишахът трябва да се справи с конкурент за престола, който се е появил в източните провинции в Азия. Затова голяма част от бойните отряди са заети да се борят с неговите привърженици. Проблемът е решен точно когато кръстоносците тръгват към Варна. Предводителят на империята предислоцира войските си към Черно море и хваща в капан кралската армия на Владислав III.
На 9 ноември 1444 г. тя се разполага в равнината край Варна. Но само няколко часа по-късно османските сили издигат своя лагер на 4 км разстояние. Така кръстоносците нямат път за изтегляне на северозапад. През нощта щабът обсъжда дали да се защитава, или да нападне. Решават, че отбраната няма да ги доведе до победа. Янош Хуняди избира да нанесе внезапен удар и извежда своите хора в открито поле.
Но тук се намесва и природата. Неочаквано времето се разваля, започва да вали проливно и се извива буря. Вятърът е толкова силен, че брули знамената и ги разкъсва. Оцелява само кралското. Земята става кална и това пречи на тежковъоръжените конници да маневрират.
В битката, която се провежда на 10 ноември 1444 г., загива и полският крал Владислав, наречен по-късно Варненчик. Тогава той е едва 20-годишен. А тази година се навършват точно 800 г. от рождението му.
Хронистите са документирали трагичната му гибел. Без страх от многобройния противник той тръгва начело на личната си гвардия от 500 рицари към командния пункт на врага. Първоначално настъпва и почти стига до целта си, но в един момент еничарите на султана го обкръжават. Конят на владетеля на Полша и Литва се спъва и той пада на земята. Според свидетелствата един от еничарите - Коджа Хазър, се стрелва към него и го убива, при което настъпва хаос в редиците на кръстоносците и те са принудени да отстъпят.
Битката на Владислав Варненчик с империята на султан Мурад II е последната, след която Балканите падат окончателно под османска власт. В този смисъл тя има значение за цяла Югоизточна Европа.
Също важно събитие за континента е създаването на нашата държава през 680 г., каквито са най-новите изследвания, след като войските на хан Аспарух разбиват византийците на цар Константин IV на Дунава. По спомените на хрониста Теофан Изповедник достигат “до Варна, близо до Одесос".
Има спорове какво точно е било тогава Варна.
Според чешкия изследовател на България Константин Иречек така се е казвала една от околните местности - към Провадийската река и Девненското езеро.
Други предполагат, че това е река или селище около Девненското езеро. Братя Шкорпил подозират тракийски произход на името Варнас, тъй като в района на местността Джанавара е имало селище на древно племе. Архимандрит Инокентий, протосингел на Варненската митрополия през 20-те години на XX век, изследва областта и излиза с версията, че Варна произлиза от хуно-аварската дума “варош”, която означава град. Един от първите членове на Българската академия на науките - Кръстьо Мирски, прави паралел с вар и варовик, тъй като земята и камъните около града са варовити.
Каквото и да е било тогава Варна, през 680 г. хан Аспарух забива прабългарското знаме след победата си над византийците. Всъщност развитието на българската държава, която впоследствие се разраства, води до създаването първо на глаголицата от братята Кирил и Методий, а после и на кирилицата, за която се смята, че е авторски продукт на Климент Охридски. Тази книжовност на разбираем език за славяните е разпространена и там, където двамата солунски книжовници я пренасят по поръка на цар Борис I. Днес повече от 300 милиона души от 23 държави пишат на тази азбука.
А Преславската книжовна школа разцъфтява в края на IX век недалече от Варна. Това, което го свързва със Западна Европа през Средновековието, е, че наемници от другата част на континента са главната част от гардовете от военния гарнизон. Когато цар Калоян превзема за три дни днешната ни морска столица през 1201 г., хронистите посочват, че войската му се бие с наети от Византия войници.
А по-късно при кръстоносния поход на Амедей Савойски (Зеления граф), който вместо с османците започва да се бие на страната на византийците срещу българите, графът не успява да превземе само Варна от черноморските градове.
Причината за сблъсъка с войските на цар Иван Александър е, че лелята на графа и византийска императрица Ана Савойска му дава 12 000 златни перпера, за да освободи сина й Йоан V, който е заловен от българите. Той успява да свърши тази задача, но остава без пари и кръстоносният му поход приключва.
Но с това връзката между Варна и Европа не приключва.
През цялото Средновековие на града на Черно море акостират търговски кораби
от Италия. Докарват стока и изнасят жито, восък и други продукти. През 1352 г. там е основано първото търговско представителство, и то е на Венеция. Там, в Генуа и другаде на Ботуша се говори за златната перпера от Варна. В картите от онези векове Варна присъства като важно пристанище. През XIII и XIV век там излагат продуктите си и хора от Византия, Флоренция, Дубровник.
И днес, когато френският президент Еманюел Макрон препоръча морската ни столица като красив европейски град, нейните курорти предлагат не само ваканционен, но и здравен, медицински и конгресен туризъм. Повечето от посетителите са чужденци.
Така че Варна ще продължи да бъде важна част от Европа.
