Два примата спосяват младо момиче, кръщават я Новата
По кината вече върви “Кралството на планетата на маймуните” на режисьора на “Лабиринтът: Невъзможно бягство” Уес Бол. Това е продължение на рестартираната през 2001 г. поредица, която проследява възхода на държавата на приматите. Разцвета му зрителите видяха в първите филми, излезли между 1968 и 1973 г.
Първото впечатление от името, постера и трейлъра на поредната “Планета на маймуните” (десета за последния половин век, пета за този) е напълно еднозначно - изключително незадължително продължение на поредицата, от която Холивуд се опитва да доизстиска, каквото може, докато публиката все още е съгласна.
За щастие, това впечатление е измамно. “Царството” е съвременна и своевременна антиутопия, която си струва да гледаш даже ако се отнасяш с подозрение към американското комерсиално кино.
Разбира се, това не е студиен авторски филм, а типичен блокбастър - съвременен, измислен, ярък и с много по-качествени спецефекти, отколкото предишните.
Още в първите кадри главният герой - младото шимпанзе Ноа (в ролята Оуен Тиг), което е син на един от старейшините, се готви за ритуала на инициация за встъпване в живота на възрастните заедно с приятелите си - плашливия Аная и грациозната Суна. За целта те трябва да се изкачат до гнездо на орли и да откраднат по едно яйце от него. То не е, за да си правят омлет, а от тях да се излюпят малки орлета, които ще бъдат опитомени и тренирани да им помагат.
След събитията във “Войната за планетата на маймуните” (тя излезе през 2017 г.) са минали няколко века, вождът на човекоподобните Цезар е вече полузабравена легенда, а загубилите дар слово и паметта си за миналото диваци вече не се срещат, а маймуните ги наричат “хората ехо”.
Нормалният ход на събитията е нарушен, а ритуалът по встъпването на младите примати в групата на възрастните така и няма да бъде завършен никога. Виновен е появилият се отнякъде човек. Даже не толкова той, колкото подгонилите го горили на коне с електрошокове и бойни маски. Селото на орловия клан е прегазено, безутешният Ноа остава сирак без никого до себе си. Той поема по пътя - дали за да намери племето си, дали с надеждата да си отмъсти, не става много ясно. И намира отговор на много неудобни въпроси, които по-рано изобщо не се е сещал да зададе.
Критиките на версията на Тим Бъртън от 2001 г., независимо от модерните визуални ефекти за онова време и следването почти едно към едно на романа на Пиер Бул, се обясняват с остарелите послания и антропоцентрическия ракурс. Крайно време беше историята за това, че човекът става цар на Вселената сравнително случайно и ситуацията във всеки момент може да се промени, да бъде разказана от името на маймуна. Особено след като именно това лежи в основата на оригиналния сюжет.
Именно така постъпиха създателите на трилогията продължения, които започнаха да излизат след 2011 г. Главен герой вече не е попаднал в плен на човекоподобните човек от Земята, а умното шимпанзе Цезар в изпълнение на направилия пробив с тази роля Анди Съркис, който изучава до последната подробност мимиките на горилата от “Кинг Конг” на Питър Джаксън - режисьора на “Властелинът на пръстените” и “Хобит”.
Но този сюжет беше като че ли напълно изчерпан и завършен в третия филм. Защо тогава снимат новото “Кралство” и за какво ни разказват в него?
Учението на шимпанзето Цезар, което мечтае за хармония между хора и маймуни, в настоящата вселена е забравено от всички освен от мъдрия орангутан Раки. Той пази книги на човеците, макар да не умее да чете, и настоява, че и маймуната трябва да се стреми към мир и да не вдига ръка срещу себеподобните. След като става духовен наставник на младия Ноа и го уговаря да прояви милост и да спаси от кръвожадните горили една дивачка - страхуваща се от всичко девойка, която те кръщават Новата (Фрея Алан от “Вещерът”), започват да пътешестват тримата. Но на човек не трябва да имаш доверие - Новата очевидно има своите тайни, а и изобщо не е толкова елементарна, за каквато се представя. Зрителите се досещат за това преди наивните Рака и Ноа, защото виждат дрехите ѝ, които изобщо не приличат на дивашките дрипи или кожи.
Така или иначе, става ясно, че на морала на маймуните в сравнение с безнадеждно провалилата се в това отношение човешка раса, също е безмислено да се разчита. Заедно с цивилизацията неизбежно идва желанието да потискаш себеподобните, като се оправдаваш с общото благо.
