Как изглежда едно напълно перфектно тяло? Криви крака, корем, стъпала, нисък ръст могат ли да спрат и най-добрите танцьори? Отговорите се крият в изложбата на хореографа и режисьор Коста Каракашян и фотографа Алекс Костадинов. "От нас зависи да намерим перфектното" е посланието, което те отправят към зрителите.
С черно-бели фотографии, заснети от Алекс Костадинов, се показват несъвършенствата на всяко тяло, които не бива да попречат и на най-добрите танцьори. Изложбата се казва "Перфектни тела" и е разположена в центъра за съвременни изкуства "Топлоцентрала". Може да бъде разгледана до 9 юни.
"Изложбата преобръща идеята за перфектност, защото в танците много често за перфектното тяло си представяме естетика, а в танца едно тяло, за да бъде успешно, трябва да бъде силно, експресивно, здраво, артистично", разказва пред "24 часа" Коста Каракашян.
На фотографиите са танцьорите Гергана Димитрова, Адела Трифонова, Олександра Кирчева, Калоян Иванов, Пепи Колева, Андреа Драгов. Те танцуват различни стилове, като някои са студенти, други са любители. Има и преподаватели, които са се включили в изложбата, за да дадат пример на своите ученици, че борбата с имиджа на тялото не се превъзмогва.
"Танцьорите от малки се учат в зала с огледала, гледат своя образ по 7-8 часа на ден. Те виждат всеки детайл. Преподаватели, колеги, родители имат очакване защо тялото изглежда така, защо другото не е като него", разказва Каракашян. Според него децата от малки могат да бъдат отказани от класическия балет, само защото нямат определени физически качества.
"Много вярвам, че всяко едно тяло има нещо много интересно, стига да знаеш как да го изкараш. Не е нужно всички да са с еднакъв ръст, еднакво дълги гъвкави крака. Но от всеки човек има нещо артистично, стига да го извадиш от него. Някой път нетрадиционните тела са най-интересни за гледане", обяснява хореографът.
Идеята за изложбата идва от него, а фотографиите са направени от фотографа Алекс Костадинов, който доразвива проекта. В експозицията някои от снимките са в по-малък мащаб, за да покажат "несигурността на танцьора". "Танцьорите обикновено се вглеждат в някакъв детайл от тялото си и го преекспонират, поставят го под лупа. Идеята е да се покаже свобода на движението, увереност на танца, когато си напълно свободен и не ти пука как изглежда тялото ти", обяснява фотографът. Той проявява всички снимки, заснети на лента, във фотолаборатория.
"Танцът в световен план става все по-приобщаващ, което е страхотно. Виждаме хора с различни телосложения да танцуват", казва Каракашян. Но според него в България все още коментираме, когато някой танцьор е по-пълен или че жената, която танцува, е с къси крака. Според него тези предразсъдъци се преодоляват, когато на сцената има многообразие от тела. По думите му все повече различни танцьори си позволяват да излязат на сцената и така дават пример на другите.
Съвсем наскоро Коста Каракашян стана част от Европейската филмова академия заедно с Мария Бакалова и още 15 българи от областта на киното. Академията прие общо 709 нови членове, сред които актьори, режисьори, сценаристи.
"Голяма привилегия е, защото може да гласуваме вече в Европейските филмови награди. Като всеки млад кинотворец искаш да се доближиш до техния статут, малко по-възможно е да се доближа до тях. Ние в България искаме да сме максимално приобщени към европейското кино, а не да сме в наш балон", разказва Каракашян.
Номинацията му е заради селекцията за "Берлинале таланти" - програма за развиване на млади киноталанти на филмовия фестивал в Берлин. От 4000 души са избрани 202-ма.
Освен че е част от Европейската филмова академия, Коста Каракашян стана и част програмата "Български младежки делегати към ООН". "Предстои ни пътуване до Ню Йорк, където ще се включим в трети комитет на Общото събрание на ООН, там ще подготвим изказване от името на българските младежи. Работим по три теми - образование, младежка заетост и здраве. Това са приоритетите, които са резултат от националната ни анкета", обяснява Коста Каракашян.
Според него в областта на образованието трябва да бъдат намерени начини, които да ангажират вниманието на младите. А относно здравето трябва да се говори повече за психичното здраве и то да не бъде като нещо отделно, а като едно цяло с физическото здраве.
