Журналистът Стойчо Керев вижда в съня си Исус Христос. Нарича го провидение, кодирало целия му живот.
"Сънувам един замък в далечината, когато се приближавам и влизам вътре, в една стая виждам един стар човек с дълга бяла брада. Това беше Христос и ми казва: "Ела, ела". По-късно разбрах, че ми е кодирал целия живот. Това наричам провидението, и тук казвам, че не съм болен религиозен фанатик, не съм сектант, това е мозъчен удар, който получаваш в младежките си години и няма връщане назад. Това е сън, който съм сънувал в гимназията", разказва Керев пред Мон Дьо по Нова тв.
"Няма сила, която да ме убеди в несъществуването на невидимото, защото аз съм се докоснал до него, почувствал съм го с кожата си, и благодарение на това сега правим това интервю с теб", добави журналистът.
На въпроса как би се описал с една дума, журналистът бе категоричен: "Един хулиган в добрия смисъл на думата", но все пак предупреди: "Не пожелавам на някой да се срещне с хулигана в мен".
"Бях вратар, когато играехме като малки, и когато ми вкарваха гол, ставах и си тръгвах. Всички ми се молеха да се върна и да продължим", връща се в младите си години Керев.
Спомня си и, че е арестуван от милицията поне два или три пъти тогава, именно заради агитки по мачове.
На въпроса как би описал журналистът Кеворк Кеворкян, той отговори така: "Голямата философия да си интелигентен до най-високото ниво и в същото време да бъркаш в душите на хората не с памук, а с нишката на памука. Това е най-дълбоката философия в журналистиката, с която съм се срещал", казва с възхищение той.
"Баща ми почина в неделя, нагълтах се с хапчета, заспах и закъснях за срещата. По това време водех "Всяка неделя". Казах му какво е станало и той ме попита: "Искаш ли да спрем предаването моето момче? Само кажи и я спирам". Аз се разплаках и му казах, че ще работим", припомни си Керев и заяви, че за него Кеворкян е голям мъжкар.
Какво не обича в себе си журналистът? "Не обичам себе си, когато съм глупав, а съм глупав, когато съм влюбен. Най-големите ми грешки са там. В момента съм в самотен период, което значи, че съм с всичкия си", каза през усмивка той.
А петима души от историята, с които би седнал на една маса, ако можеше биха били: Леонардо да Винчи, Никола Тесла, Микеланджело, Ленин и Хитлер. Последните двама били за цвят.
