Десетилетия наред модата замърсява планетата и нарушава човешките права
На 24 април 2013 г. се случва хуманитарна катастрофа, отнела живота на над хиляда души. 8-етажна фабрика за дрехи се срива до основи в столицата на Бангладеш. И до днес това остава едно от най-смъртоносните строителни бедствия в модерната човешка история. 11 години по-късно условията за работа в страната са значително по-безопасни, защото правителството на Бангладеш упражнява по-голям контрол. Но това далеч не решава казуса, много по-комплексен, отколкото си представяте. Макар да са въведени повече регулации за условията на труд на местно ниво, включително и в Бангладеш, нископлатеният труд и необезопасените условия на работа все още представляват проблем.
Въпреки това много модни марки разчитат на производство от външни изпълнители в страни с лошо трудово законодателство, тъй като им излиза много по-рентабилно. А свръхпроизводството и консумацията остават все така непроменени в световен план, дори се прехвърлят и в пазаруването на дрехи втора ръка, доскоро смятано за устойчиво.
Надали за първи път чувате, че модната индустрия сериозно замърсява околната среда. Но ако трябва да сме малко по-конкретни, тя допринася за промените в климата
повече от международните полети и корабоплаването, взети заедно
В това число попада замърсяването на въздуха вследствие на производството и транспорта, както и водата от процесите на багрене и обработка. Употребата на опасни химикали в текстилопроизводството създава рискове както за околната среда, така и за човешкото здраве, особено в развиващите се страни, където нормативната уредба може да е по-слаба.
Като прибавим и консумацията на бързата мода (евтините дрехи, произведени за отрицателно време, за да угодят на най-новите тенденции), нещата загрубяват. А в потребителското съзнание вече трайно е насадена идеята за дрехи за еднократна употреба. След краткия им живот от фабриката до гардероба огромни количества дрехи се превръщат в текстилни отпадъци. Голяма част от тях попадат в депа, където разграждането на синтетичните влакна може да отнеме стотици години. Същевременно непрестанният поток от нови и нови артикули, подклаждан от социалните мрежи и модните подиуми, насърчава хората да пазаруват повече дрехи, отколкото имат нужда.
Справянето с тези проблеми изисква цялостен подход, включващ промени в поведението на потребителите, практиките в индустрията и законодателните разпоредби. Стратегии като въвеждане на екологосъобразни материали, подобряване на прозрачността на веригата за доставки, насърчаване на етични трудови практики, прилагане на модели на кръгова икономика и информиране на потребителите са ключови стъпки към по-устойчиво бъдеще за модната индустрия. На теория всичко звучи лесно. Но възможно ли е да се променят процесите и навиците на хората, толкова дълбоко вкоренени в мисленето им?
Проблемите започват още с производството
Напоследък се налагат по-строги правила за веригата на производство и засилен натиск върху марките да посочват откъде идват материалите им. Това цели да предотврати използването на суровини, неотговарящи на изискванията за опазване на околната среда и произведени в условията на нарушени човешки права.
В края на тази година в Европейския съюз се предвижда да влезе в сила нова забрана за внос на продукти, произведени с риск за обезлесяване на големи райони. Подобни политики се разглеждат и в Обединеното кралство и САЩ.
Залогът е голям. Местната растителност на Серадо, Бразилия, например се характеризира с растения, които задържат вода в кореновата си система и действат като естествен резервоар за въглерод. Известно е, че при изсичането на дърветата и храстите там се освобождава натрупан в земята газ. На мястото на тези гори се засажда памук – култура, която интензивно се пръска с пестициди, чието обилно използване може да се свърже със здравословни проблеми сред местните общности.
Най-скъпата вълна
На северозапад от Бразилия, в Перуанските Анди, веднъж годишно местни жители участват в добива на вълна за голям моден бранд. Десетки хора пасат викуни – вид дива лама, от която се добива най-фината и скъпа вълна. Опитомената викуня е известна като алпака, отделен, по-пухкав вид, който може да отглежда неограничено количество вълна и дори може да умре, задушена от тежестта на козината си, ако не се стриже редовно. Влакната на алпаката са фини, но не толкова, колкото на дивия ѝ събрат.
Хората от местността извървяват километри, за да достигнат отдалечена равнина, намираща се на близо 4 хил. метра над морското равнище. Остригването на “влакното на боговете” е трудоемък процес с богата история. Случва се в ясен ден под жаркото юнско слънце. Перуанските общности имат избран председател, който решава как да се използват и разпределят ресурсите на общността. В провинцията Луканас е известно, че членовете на общността работят безплатно, докато на външни лица може да се плаща около 20 долара на ден.
Славата на викунята дори е свързана с кралските особи. Твърди се, че Филип II, крал на Испания през XVI в., е имал спално бельо, изработено от викуня. Влакното е използвано и от инките, които го подарявали на хора със синя кръв. През 1609 г. местен историк пише, че други хора не смеят да носят одежди от божественото влакно, защото такова право имат единствено знатните особи.
Днес ситуацията не е много по-различна. В Ню Йорк, Милано или Лондон известна италианска модна къща продава пуловер от викуня за около 9000 долара, а изкупната цена на суровината е около 280 долара.
Експлоатацията на труд в модната индустрия не е нещо ново
Но е изненада, когато това се случва при големи марки, чието име и ценова категория не би следвало да я позволяват. В конкретния случай обаче насочването към друг вид вълна, макар и по-нискокачествена, не е решение.
През ХХ век викунята е изтребена почти до крак от бракониери, които я застрелват и одират, вместо само да вземат вълната ѝ. Затова през 1969 г. търговията с влакното е забранена. По-късно международен договор спомага за възстановяването на пазара, като в същото време постановява, че приходите трябва да са в полза на коренното население на Андите.
Но търговията не допринася много за 2700-те души в селото. Мнозинството перуанци, които споделят територия с животните, са неграмотни. Повечето им къщи са направени от кал и нямат водопровод.
По-възрастните жители продължават да се занимават със земеделие, докато по-младите се преместват в градовете или работят в нерегламентираните и често опасни златни мини, разположени в региона. Процентът на бедност в планините надхвърля 80.
В момента в Перу живеят около 200 хил. викуни, близо половината от световната популация. Изглежда, че увеличеното предлагане е довело до нарастване на търсенето, а цените на меките пуловери продължават да растат. Но сумата, получавана за необработените влакна, спада с цели 36% през последното десетилетие. Трагедия е, че търговията с най-скъпите естествени влакна на земята не помага на общността, която ги добива, да премине прага на бедността.
Вероятно местното население би могло да го постигне, ако само̀ произвежда тъкани от добитите влакна. Но не разполага със средства за закупуване на машини, необходими за тъкането на влакното. То е известно с това, че трудно се преде поради късата си дължина и малкия си диаметър (диаметърът на викунята е под 13 микрона, докато при финия кашмир той е 15 микрона). Без тази специализирана технология такива общности не са в състояние да се издигнат по веригата на доставките и да предложат нещо повече от суров продукт.
Законопроектът, който ще спаси света
Модата е хронично подложена на недостатъчно регулиране. За щастие, към днешна дата не липсват опити за справянето със сложната криза. През март Националното събрание на Франция единодушно прие законопроект, който налага строги санкции за продажбата на продукти на бързата мода в зависимост от тяхното въздействие върху околната среда. Това е революционен законопроект, с който до 2030 г. ще бъде наложен “данък грях” върху продуктите за бърза мода. Ако бъде приет, марките ще трябва да плащат такса до 10 евро на артикул за продуктите, класифицирани като най-вредни за околната среда, както и ще се наложи забрана на рекламите за такива стоки. Това неимоверно ще застраши бизнес модела на бързата мода, който разчита на продажбата на големи обеми на изгодни цени.
През март законът беше приет в долната камара на френския парламент с единодушие и предстои да бъде одобрен от Сената. Ако това се случи, бързата мода ще бъде поставена в една група с продукти като тютюневите изделия – също обекти на “данък грях”, който има за цел да намали потреблението.
Този ход е важна стъпка от нарастващия контрол върху въздействието на модата. Индустрията трябва да намери начин да се справи не само с европейските гиганти, бълващи бърза мода, а и с нарастващия внос от азиатски доставчици, което въвлече сектора във все по-сериозни политически дебати. Последното допринесе за широката подкрепа в Националното събрание, тъй като застрашава френската икономика.
От следващата година продуктите с негативно въздействие върху околната среда ще бъдат облагани с такса в размер до 5 евро. До 2030 г. тя може да достигне до 10 евро за продукт, но ще бъде ограничена до не повече от 50% от цената на изделието. Същевременно средствата, генерирани от новата система, ще бъдат използвани за субсидиране на предприятия, които работят за подобряване на екологичния отпечатък на индустрията.
Франция е в процес на финализиране на собствените си критерии за оценка на екологичните характеристики на даден продукт и дали той се определя като бърза мода. Вероятността дадена компания да бъде подложена на големи санкции зависи от това колко артикула пуска на пазара всяка година, продължителността на продажбените им цикли, видовете използвани суровини и цените. В уравнението ще се включи и въпросът дали материалите и продуктите се доставят на местно ниво.
При сегашната френска система много от най-големите световни марки за облекло и производителите на спортни облекла с високо съдържание на синтетични материали вероятно биха се представили зле.
Вследствие на това дрехите във Франция ще поскъпнат. Но целта е да се променят навиците за харчене, каза Сесил Десоне, директор на проучванията в консултантската фирма Futuribles. Не най-бедните потребители във Франция стимулират растежа на най-големите модни марки в света, а предимно купувачите от средната класа, които пълнят гардеробите си с продукти, които може би никога няма да облекат. “Проблемът не е в липсата на дрехи на достъпни цени за най-уязвимите, а по-скоро в свръхпроизводството на дрехи с лошо качество, които за отрицателно време се оказват в кофите за боклук”, казва Десоне.
Какъв е изходът
Еднозначно решение на проблема няма. Говорим за индустрия, която от десетилетия процъфтява благодарение на потайността си – един от гигантите в областта на бързата мода години наред държеше списъците си с доставчици в сейф. Дори и днес прозрачността продължава да бъде болна тема.
Потребителската активност обаче оказва все по-голям натиск върху големите компании. За значителна част от младото поколение, в частност поколението Z, устойчивостта и екосъобразността на даден бранд е от ключово значение за неговия избор като потенциален потребител. Мнозина обаче - предимно представители на поколението Х (родените между 1965-1981 г.), все още се интересуват повече от цената, качеството и стила, отколкото от въглеродния отпечатък.
Модната индустрия е като черна кутия. Марките винаги са се стремели да не разкриват начина, по който работи бизнесът им. Причината е и че повечето от тях се намират на върха на сложни и заплетени вериги за доставки, които дори те не могат да разгадаят. Затова накланянето на везните към все по-голяма прозрачност ще разчупи стандартния бизнес модел.
Най-доброто, което можем да направим като потребители, е да се вгледаме в навиците си и да повярваме, че промяната започва от всеки един от нас. Студентката по мода в Националната художествена академия Теодора Пенкова създава колекция изцяло от текстилен отпадък, взет от три утвърдени български дизайнерки.
“Вместо да купувам платове от изкуствени материи и това да се превърне в поредния текстилен отпадък, залагам на парчета плат, които ще бъдат трансформирани така, че дори няма да се разбере, че са от остатъци”, казва дизайнерката.
