На 19 май преди 90 години е извършен най-безкръвният и одобряван преврат
От 1931 дотогава управлява Народният блок - широка коалиция от Демократическата партия с най-много депутати в него, БЗНС “Врабча 1”, Националлибералната партия и Радикалдемократическата партия и няколко по-малки като БЗНС - Стара Загора. Общо блокът на изборите през юни е спечелил 151 депутати, а вторите - Демократическият сговор - 62.В парламента са и 8 депутати от ВМРО, но обявени като Македонска група- независими, и 5-има социалдемократи. Общо в Народното събрание са представени 12 партии. 31 са комунистите от тогава Българската работническа партия. Те на следващата година печелят изборите за общински съвет в София - нещо трудно обяснимо с оглед на факта, че 6 години преди това са извършили атентата в “Света Неделя”, но правителството на Народния блок отказва да им даде столичната власт и организира нови избори.
Обстановката в страната е нестабилна. Икономически - заради Голямата депресия, а политически - заради започващите промени в Европа на победените в Първата световна война.
Събитията и на Балканите се развиват доста бурно
В началото на февруари 1934 г. министър-председателят Никола Мушанов е на посещения в Белград и Букурещ, където се договаря Балканският пакт. И в двете столици той отказва да го подпише, а за разговорите в Букурещ заявява, че поискал да му предложат текста на пакта, но министърът на външните работи на Румъния тогава,Титулеско, му отговорил, че в документа са залегнали два основни принципа - запазване на съществуващия ред и взаимно гарантиране на границите. Мушанов му предлага да се подпише договор за ненападение между България и Румъния, който ще има същото значение, но не получил одобрение. Тогава българинът предложил подписване на отделни пактове с всяка една балканска страна, но пак не срещнал разбиране.
Във вътрешнополитически план, както често се е случвало, а и случва, подобни разнородни сглобки се разпадат в процеса на управление. Най-напред от обединените земеделци се отделя групата на “Пладне”, после се създава съюза “Александър Стамболийски”, а трета част преминава към Радикалдемократическата партия. Не остават по-назад и националлибералите, от които Георги Петров, който е министър, създава нова парламентарна фракция. Министърът на железниците Стоян Костурков пък е критикуван от собствената му радикална парламентарна група.
Започват залагания дали той, или министърът на търговията, промишлеността и труда Димитър Гичев ще бъде бламиран пръв.
На 4 май 1934 г. депутатите се занимават с питането на социалдемократа Григор Чешмеджиев и земеделеца Стоян Омарчевски, внесено още на 28 ноември, за безпричинните уволнения, финансови разхищения, но и парични присвоявания от бюджета на министъра на железниците. При гласуването той е бламиран и правителствената криза се задълбочава. След дни се предвижда и бламиране на министъра на просветата Бояджиев. Той пък заявява, че в никакъв случай няма да подава оставка.
В разговорите с коалиционните водачи министър-председателят Мушанов не намира изход, защото всеки от тях иска нови министерски постове. Вместо 4 земеделецът Димитър Гичев настоява най-малко за 5. Министърът на правосъдието Йордан Качаков пък се произнася: “Каквито и проекти да внеса в Министерския съвет, ми се възразява, че сега не е време за правни реформи”.
На 18 май цар Борис прави съвещание с лидерите на политическите партии. Христо Стоянов от БЗНС “Ал. Стамболийски” му казва: “Искам разтурянето на днешната камара като лишена от компетентни хора и като корпус, разстроен от корупция”. След края им царят обещава след полунощ да даде нов мандат на Никола Мушанов и той отривисто заявява:
“На страната трябва да се даде здраво управление. И аз ще го дам”
Дори и не подозира, а и не анализира какви събития се развиват без неговото знание не само в България, но и в Европа, и до първите часове на 19 май прави листата с бъдещите му министри. В Германия и СССР Хитлер и Сталин са установили тоталитарни режими. На Балканите тоталитаризмът тогава не може да печели популярност, но по-мекият му вариант като авторитаризъм се е доказал като успешен.
Още от 1923 г. той е наложен от Кемал Ататюрк и извежда страната от разрухата. Последван е от сръбския крал Александър през 1929 г., който след убийство на депутат отменя конституцията и разтуря Скупщината, каква точна дума (Народното събрание - б.а.). На този фон в българския преврат няма нещо кой знае какво оригинално.
В 5,00 ч на 19 май 1934 г. цар Борис кани Кимон Георгиев и генерал Пенчо Златев в двореца. В продължение на два часа тримата излагат мислите си за бъдещото управление и върху мерките, които трябва да се вземат. В 8,00 часа е повикан и министър-председателят Никола Мушанов и царят му отказва мандат за съставяне на ново правителство. Към 9,00 часа отново приема Кимон Георгиев и му поръчва да състави новия кабинет. След това подписва указите за разтуряне на парламента, за намаляване на министерствата от 10 на 8 и за ново административно деление на страната.
Изниква въпросът: участвал ли е Борис III в подготовката на преврата?
Смяната на властта е замислена още в края на декември 1933 г., но се изчаква благоприятният момент. Дълго се подготвя и програма, но написването ѝ се ускорява в края на април и едва на 12 май е напълно готова, заедно с възванието към българския народ. Главният организатор в преврата Дамян Велчев, който е осигурил подкрепата на войската, отказва да стане военен министър и в последния момент е определен генерал Пенчо Златев. Заради това изникват съмнения дали ще бъде одобрена тая промяна. В спомените си Петър Тодоров относно среднощните съмнения дали царят ще подпише предложените министри отговаря: “Колкото до царя - не се притеснявайте. Той ще подпише!”. Докато разговаря с Кимон Георгиев относно новото правителство, Борис III подчертава на няколко пъти, че някои въпроси отдавна са чакали своето разрешение. После подписва указите за разтуряне на парламента, за намаляване на министерствата от 10 на 8 и за ново административно деление на страната.
След ден новият министър-председател приема журналисти в кабинета си и започва: “Първото нещо, което бих искал да кажа, господа, е че в цялата страна
новата власт се е посрещнала без никакви инциденти и може да се каже, при общо одобрение.”
По-нататък в разговора обяснява, че “Указ за камарата има”. (За разтуряне на Народното събрание той вече е подписан от цар Борис III, но журналистите и депутатите нямат официално потвърждение - б.а.) На въпроса “Някакви решения за партиите?” казва: “До тоя момент нищо подобно няма.” Следва: “Говори се за нова конституция...”. Отговор: “Нищо, нищо. Недейте поставя въпроси, които не подхождат на момента.”
Какво промениха деветнадесетомайците?
Още след преврата те си определят задачите в програма - силна, авторитетна и компетентна изпълнителна власт, която да изгради една нова България. Народно събрание, което да застъпва всички по-важни въпроси, изискващи компетентност, и за тази цел в него да има представители на стопанските, културни и професионани организации. За да бъде лишен от възможността за каквито и да било партийни прояви,той трябва да бъде избиран от целия народ, но организиран в полза на държавата, а не на партиите. Особена грижа ще полага за закрила на селото и икономически слабите градски слоеве. Такова покровитество според програмата не само не е в разрез с развитието на промишлеността и търговията, но при тяхното правилно развитие ще е добре обосновано и ще е предпоставка за икономически напредък. Особено внимание ще се отдели на кооперативното дело и кооперациите. Всичко е изпълнено.
След 19 май 1934 г. премахват съществуващите дотогава 116 окръга и образуват 77 области. От 2552 селски общини образуват 800, което дава възможност за по-стегната организация на административния апарат, но и за съкращаването на 1000 стражари и 100 агенти, без да има риск за обществената безопасност. Прилага се и принципът на назначения кмет, което дава възможност начело на общините да се поставят компетентни и просветени професионалисти. Променен е и изборът на общински съвети - вместо партийни назначения в тях влизат представители на стопанските, икономически и културни слоеве, които са безпартийни.
Функциите на училищното настоятелство се прехвърлят върху общината. По отношение на Дирекцията на народното здраве се правят 12 милиона лива икономии от съкращение на персонал, сливане на служби и премахване на допълнителните възнаграждения. С икономисаните средства се основава фонд за борба с туберкулозата. Увеличава се броят на акушерките в селата, за да се намали смъртността при децата. Намаляват цените на лекарствата и таксите в лечебните заведения.
Констатирано е, че Министерството на финансите не е събрало 450 млн. лева данъци от дружества, банки, предприемачи и индустриалци само в Софийска община и са платени принудително.
Закриват се 441 непълни гимназии и 25 смесени и вместо тях в големите градове се откриват средни реални курсове от два общообразователни класа и един практически такъв със задача да подготвя младежите за практическия живот, а в гимназиите е решено да следват ученици, които са доказали, че имат заложби за научни знания. Не са забравени и помощите за бедни, но даровити деца.
Учителите се назначават от специални комисии, които преценяват качествата им, а не от училищните настоятелства,
за да се премахне връзкарството. Намаляват заплатите на банковите директори. Пример: Председателят на управителния съвет на Ипотекарна банка, който е чужденец, вместо гласуваните му 27 000 лева вече получава 12 000. За да се предотвратят полически убийства, основно дело на ВМРО, се изема оръжието от неселението. То е около 11 000 пушки, 47 картечници, 637 пистолета, 15 автоматични пушки, 7767 бомби и над 700 000 патрона.
Възстановяват се прекъснатите в продължение на 20 години дипломатически отношения със СССР.
През 1938 г. противоречията между цар Борис и деветнадесетомайците, а и между самите тях, все повече се задълбочават и те падат от власт. Примерът им обаче е последван в Гърция с авторитарните режими на ген. Йоанис Метаксас с подкрепата на крал Георгиос II през 1936 и Румъния през 1938 г. от крал Карол II. И там парламентарната демокрация е отменена. А разликата между 9 юни 1923 и 19 май 1934 - само 11 години, е, че докато при първия преврат от власт с преврат е свалена една партия, то със следващия от властта са премахнати всички партиии и е наложена безпартийна система на управление. В много анализи се изтъква, че докато 9 юни е посрещнат враждебно от българското селячество, то 19 май среща не само неговото одобрение, а и това на бедните и средни градски слоеве.
Из речта на Кимон Георгиев, произнесена на 12 юли 1934 г. в театър “Роял”
Представен е от генерал Данаил Николаев. В началото припомня какво е говорил на публично събрание на 12 март в София.
Казва: “Тогава аз констатирах, че националното стопанство прогресивно и непрекъснато линее.
Че народното обедняване все повече и повече се разраства и особено обзема селската маса.
Че държавните финанси продължават все още да се влошават без никакви изгледи за подобрение.
Че безволието на правителството и негодносттта на парламента да сведат обществените разходи към цифрата на действителните приходи са явно налице.
Че както отговорните фактори, тъй и партии отминават с престъпно равнодушие крайно опасното състояние, което изоставя образователното дело и се движи по инерция в рамките и задачите на следосвободителната епоха.
Че в училището продължава да се дава преднина на материалистическия елемент пред духовно-нравственото начало, което очевидно е по-здрава основа на общественото проявление във всичките му форми.
Че изборните институции са не само разложени и лишени от какъвто и да било авторитет, но са превърнати в гнезда на рушение и разтление на нацията.
Че общината, вместо да твори, разпилява средствата и демобилизира народа.
Че парламентът, вместо да е еманация на интелекта, компетентността и морала на нацията, е олицетвореност на леност, безгрижие и безотговорност, предназначен не да контролира управлението и да изгражда прогреса на нацията, а да гарантира безотговорнността на управлението, като даде убежище за охолно и безпечно преживяване на най-енергичните и с най-големи заслуги към партията деятели.
Тогава също констатирах, че разстройството на държавната машина се засилва застрашително.
Че хунщината и непрестанните пристъпи на партиите са превърнали министерствата на феодални владения, в които господстват сдружените за експлоатация на държавата партии и които феодалства са в непрекъсната вражда и даже война както помежду си, тъй и с държавата, че блоковата власт не само не спря наблюдаваното от предшестващите управления разстройство на държавата, но продължи тоя процес до застрашителни размери.”
И на финала: “Че партийните вражди на българска почва, при преживяната остра криза у нас, и бунтарският дух на масите неминуемо би ни изпречили пред междуособици, анархия и неизвестност.
Че изходът от цялото това крайно усложнено морално, политическо и стопанско положение на страната аз виждах единствено в надпартийната власт.” (Ръкопляскания)
Наредба закон за разтуряне на партийно политическите организации от 14 юни 1934 г.
Чл. 1. Образуването и съществуването на партийнополитически организации: партии, съюзи, движения и пр., се забранява.
Съществуващите партийнополитически организации и техни поделения и разновидности се разтурят.
Надлежните съдилища служебно са длъжни веднага да заличават вписаните като юридически лица партийнополитически организации и техни поделения.
Чл. 2. Всички партийнополитически печатни издания: вестници, списания, брошури и др., както и частни такива, които преследват партийнополитически цели или са с обявена или подразбираема принадлежност към каквато и да било партийнополитическа организация, се спират.
Чл. 3. Партийнополитическият характер на подлежащите на разтуряне организации или на техните поделения при съмнение се определят: за цели организации - от министъра на вътрешните работи и народното здраве, а за поделения на такива - от областните директори.
За партийния характер и принадлежност на печатните издания при съмнения се произнася: за издаваните в столицата - министърът на вътрешните работи и народното здраве, а за издаваните в провинцията - областните директори. Административните актове, издавани по този член, не nодлежат на никакво обжалване.
Чл. 4. Разтурените партийнополитически организации и техните поделения не могат да се превръщат в други организации под каквато и да било форма, цели или наименование, а превърнатите такива след 19 май 1934 г. се разтурят. Връзката между новите и разтурените партийнополитически организации при съмнение се установява; за цели организации - от министъра на вътрешните работи и народното здраве, а за поделения на такива - от областните директори.
