В регионалните приложения "Рестарт" на в. "24 часа" търсим хора, родени в съответния град, но които в момента не живеят в него.
Те разказват с много любов и вълнение за приятелите, за улиците от детството, за гледките и случките, които остават в съзнанието им завинаги.
В изданието за Шумен ще прочетете спомените и емоциите на Максим Бехар - водещ PR експерт с богат опит и силно присъствие в много страни по целия свят, президент на Асоциацията на Световния комуникационен форум (WCFA) със седалище в Давос, Швейцария, почетен гражданин на Шумен от 2005 г.
Шумен за мен е всичко. Най-доброто, най-съкровеното, най-обичаното място, най-ценните приятели и най-мечтаната дестинация винаги, когато имам време.
Опитвам се да "бягам" от емоциите, обхванали много от моите съграждани -
тук се е родил първият симфоничен оркестър, първото театрално представление, първото читалище,
първият пивовар, като, разбира се, отдавам дълбок респект на всичко това.
Помня детството си в средата на 50-те години - сиво и скучно, баба Матилда, която спеше на миндера в кухнята с коженото палто, оставено като единствено наследство от рано отишлия си дядо Моше.
Разходките до Кьошковете в събота, обедите в бирарията в Градската градина в неделя, дори и първата праскова в живота ми, която татко ми донесе от София, свежа и вкусна.
Да, всичко това са спомени и емоции. Ето защо 20 години по-късно, вече завършил университет в чужбина и току-що започнал работа в голям столичен вестник, свенливо почуках на вратата на главния ми редактор и влязох с думите: "Дали не може да ме изпратите на работа в Шумен?".
И така попаднах отново на легендарната улица "Славянски", централната в Шумен, която устоя да носи своето славно име през всичките години на комунизма. Спомняте си вероятно - всички централни улици на големи градове в България бяха или "Девети септември", или "Георги Димитров", или "Ленин" и какво ли не още.
Главната улица в Шумен беше и си остана "Славянски". И така - след всичките тези години се върнах да работя и живея на същата тази улица в същия ми този толкова любим град.
Колегите ми ме гледаха изумено, по онова време всеки буквално драпаше да се добере до София и да получи мечтаното "жителство", аз направих точно обратното - прибрах се в родния си град, където се роди синът ми, където все още живее част от семейството ми, любимият ми чичо Мико, който, като го попитах какво да му подаря за 90-ия му рожден ден, кротко ми отговори: "Ами ако може да ми пратиш един външен диск от 4 терабайта, че вече на компютъра ми няма място за многото снимки, които обработвам".
Всъщност това е Шумен, който познавам. Хора трудолюбиви, любознателни, позитивни и най-вече - търсещи постоянно нещо ново и нещо, което ще ги изведе пред другите.
Освен всичко друго, естествено, гордостта е една от най-важните движещи сили, за да можем да постигаме страхотни неща. И не само театърът, оркестърът или бирата, но невероятната история на двете най-първи български столици само на километри от града, изключителната древна сила на Мадарския конник, който искрено се надявам да украси една от бъдещите евромонети на български език, Крепостта на хълма, съхранила толкова много история и толкова много победи и култура в себе си, дори огромният паметник, който се вижда от километри още преди да влезеш в града, възбуждащ толкова много различни мнения, но винаги напомнящ "откъде започва България".
И най-важното за Шумен. Когато се върнах отново към него в началото на 90-те години, той бе един почти призрачен град: индустрията - гордостта на града преди няколко десетилетия, бе напълно грохнала, заводите бяха празни и като че ли никому ненужни, а да си намериш работа някъде беше цяло чудо.
През последните 20-ина години градът се промени неузнаваемо - частният бизнес донесе световни производства,
даде възможност на десетки хиляди шуменци да намерят своята мечтана работа, да се развиват и успяват, хората започнаха отново да слизат гордо на централната улица и да се разхождат усмихнати и щастливи. Това го виждам буквално всеки път, когато се връщам в града си.
И винаги първо отивам в легендарния завод "Мадара" да сложа цветя пред паметника на баща ми, основал този завод в далечната 1961 г., да се поклоня пред него и да му кажа няколко думи колко хубав е станал нашият град. По-хубав откогато и да било.
Съвсем наскоро с моя приятел и основен двигател на невероятния ансамбъл "Българе" Христо Димитров решихме да основем сдружение "Шуменци", което ще обедини всичките ни съграждани, които живеят извън родния си град. И така ще построим мост между Шумен и хората, които го обичат. Много здрав мост, за който ще се говори още много дълго.
