Представлението “Завръщане във Витенберг” разказва какво се случва след смъртта на Хамлет
Какво се случва след смъртта на Хамлет под господството на завоевателя Фортинбрас. Сцената се превръща в подземие на затвор, в който мистериозният Хор подготвя своето бягство от света на разпад в мечтания и утопичен Витенберг.
Това накратко е историята на пиесата “Завръщане във Витенберг”, която само преди дни бе представена на Международния Шекспиров фестивал в Йорк, Англия. Това е първият български текст, който участва във фестивала. На него се представят Шекспирови пиеси и нови постановки от Англия, а в паралелната програма има постмодерни текстове от Европа.
“Изобщо това е първата българска пиеса, която участва във фестивала. Даже сега получавам въпроси дали я има с превод на руски, украински, защото там има режисьори от различни държави, които имат интереси към Шекспир”, разказва Георги Тенев. Двамата с Иван Добчев са автори на постановката.
“Опитахме се да представим това усещане, което е в Дания след смъртта на Хамлет, където пристигат норвежците - чувството за загуба на национална кауза, за провал, криза, “държавата ми е чужда, не искам властта”, добавя още Тенев.
Английският актьор и режисьор Джейкъб Уорд прави сценичното четене на текста на българската пиеса. Самите ѝ автори не са присъствали на фестивала, но доц. д-р Бойка Соколова, шекспировед и преподавател в университета “Нотър Дам (САЩ)” в Лондон, е водила едночасова лекция там, посветена не само на пиесата, но и на българския театър изобщо.
Участието на спектакъла във фестивала се случва, след като текстът влиза в голямо изследване за драматургични проекти върху Шекспир. Тогава от екипа на фестивала, който следи тези изследвания, се свързват с доц. Соколова да я попитат дали пиесата я има и в превод на английски. За късмет още през 2015 г. Анджела Родел прави превод на “Завръщане във Витенберг” (Wittenberg Revisited).
Дълги години спектакълът е игран в театър “Сфумато” с участието на Пенко Господинов, Христо Петков, Малин Кръстев и др. През 2012 г. Георги Тенев и Иван Добчев получават “Аскеер” за съвременна драматургия с пиесата.