Той изразява остро несъгласие със ставащото в Съветския съюз пред посланик Виктор Шарапов и Михаил Горбачов, който пък иска да го праща да "оправи" прибалтийските държави
Уговорено е последната среща на Тодор Живков с Михаил Горбачов да е на пленума на КПСС на 8 юни 1989 г. в почивката при откриване на изложба на България в Москва, после ще даде пресконференция и ще се върне в София. Горбачов я отлага “поради заетост” и е уговорена нова на 23 юни 1989 г. в Москва.
Преди това Тодор Живков свиква Политбюро на 31 май. Той вече се е срещнал с посланика на СССР в София Виктор Шарапов, за да съгласува позиции. “Широко му бил разяснил някои неща”, но се постарал да му докаже, че “трябва да се направят нови ходове, за да се укрепи единството на социалистическата общност независимо от трудностите, които имала, и процесите тогава в Унгария, Полша, Румъния, ГДР”. Колкото до България, обявява, че разнообразието било доста голямо.
Шарапов го информира, че обществената производителност на труда в СССР се е увеличила с 4,5 на сто, а покупателната способност - с 9,4, което оценява като огромна пропаст, предизвикваща пазарни трудности и недостиг на стоки. Посланикът говори и за избора на президент. Парламентът, или руската Дума, ще има две камари и президент по законодателство, което ще утвърди. Конгресът, а не народът, ще избере двете камари на парламента, а след това - и президента.
Пред Политбюро обаче Живков казва: “В цялата тази обстановка ние трябва да намерим нещо, което да ни обедини и сплоти. Има ли опасност, ако предприемем такива действия, да изменим своята политика. Няма да я изменим, другари. Но ако не спрем тези отрицателни процеси, няма да можем да овладеем положението, тъй като няма народ, който може да устои.
Унгарският народ не можа да устои, полският народ не можа да устои. Утре и България няма да устои, и ГДР няма да устои, и Съветският съюз
Това е положението. Ние трябва да държим сметка за тези процеси.
Но една наша консолидация сега - запазване на Варшавския договор, на военната доктрина, подготовка за икономическа интеграция – това ще повиши и самочувствието. Сега повдигат въпроса за нов план “Маршал”. Ако ние го възприемем колективно, това ще бъде голяма победа за нас. Те ще се опитат да дават на отделни страни. Ние трябва да излезем колективно и да се договаряме с тях”.
На заседанието на Политбюро поставя и други проблеми. Първият е за принципно нови форми на сътрудничество със СССР. Според него трябвало да се създават наднационални организации в решаващите направления на икономиките на двете страни, но с условието към тях да се включат и други страни. Продължава:
“Да кажем в областта на електрониката. Ами ние изоставаме, другари
Отива се вече на принципно нови схеми, на нови решения и в САЩ, и в Япония, навсякъде, а ние не можем да догоним даже това, което беше преди пет години. Ясно е, че трябва да създадем мощна икономическа наднационална организация, в която да се обхване целият цикъл на сътрудничество, като започнем от научноизследователската работа, производството, търговията в нашите страни, търговия в трети страни. И пазарът да бъде двигател на тези организации”.
После обяснява следващия проблем - никак не е ново – енергоресурсите, които СССР ни предоставя:
“Може би да поставим въпроса и да помолим да се запазят на равнището на 1985 г. Това, по моему, ще бъде разумно и приемливо. (Има предвид количествата и цените от тази година – б.а.) Не това, което е наговорено сега на съветските другари, които идват тук, и наши като ходят там, а трябва да застанем на позицията от 1985 г. Ние това и като принципи, и като постановка можем да го отстояваме.” В разговорите е станало дума за 11 млрд. тона енергоносители, но с променена цена.
Четвъртият проблем, по който искал да говори с Горбачов, е за икономическото сътрудничество със Запада: “Какво е ясно? Те могат да имат различни противоречия, но по едно са единни. И сегашната администрация на САЩ ще наложи тази линия. Това е най-благоприятната линия, която може да се наложи. В какво се състои тази линия? Да ни дават техника на днешния ден, но в никакъв случай да не ни дават техника и технологии на бъдещето”. Подкрепен е от всички членове на Политбюро.
На 7 и 8 юли 1989 г. в Букурещ е последното съвещание на Политическия консултативен комитет на държавите - участнички във Варшавския договор. Отчита се, че въпреки различните акценти и нюанси на съюзните държави военната опасност е отдалечена, направени са първите стъпки към ядрено разоръжаване, появили са се перспективи за съкращаване на обикновените въоръжени сили и оръжия в Европа, формирал се е капитал на доверие между Изтока и Запада. Европейците като цяло били настроени да излязат от окопите на “студената война”.
Изтъкнати са противоречия в документите, приети на Брюкселската сесия на НАТО от същата година – на нея е изразена готовност за задълбочаване на отношенията със социалистическите страни, но и положения, които са рецидиви от “студената война”. Такова мнение изразява Михаил Горбачов. Той обяснява, че президентът Рейгън за първи път от дълги години заявил, че е дошло време да смени посоката на външната политика на САЩ,
да се откаже от политиката на “сдържане на Съветския съюз” и да премине към политика на “интеграция в световното общество”
На 12 юли 1989 г. външният ни министър по това време Петър Младенов се спира на тези моменти, но и казва: “На съвещанието бе отделено важно внимание на процеса на строителството на “общоевропейския дом”. Акцентът бе поставен на общите за европейските народи интереси и ценности, необходимостта от равноправен диалог и разширяване на контактите в различни области. Единството на Европа от Атлантика до Урал е възможно и необходимо при съхраняване на самобитността на всяка страна и социално, икономическо, културно многообразие, което следва да се разглежда като богатство на европейската цивилизация. Потвърдено бе, че всеки опит да се дестабилизира обстановката в която и да било социалистическа страна ще се отрази върху баланса и процеса на укрепване на доверието между двете части на континента, ще разруши това, което вече е създадено. Е, стана ли всичко това?
Редове от стенограмата на заседанието на Политбюро
Георги Атанасов, тогава министър-председател: “Специално искам да кажа, че възлов въпрос за нас са ресурсите за икономиката. Трябва да се каже, че нашата икономика се развива при големи трудности”. После продължава: “Вместо 50 000 т месо можем да даваме качествени консерви с месо. Не трябва да даваме зърно, защото повече не можем да даваме зърно.”
***
За енергоресурсите
Т. Ж.: Каква особеност има между нефта и газта? Какво е новото? Те са готови да ни дадат газ, а да намалим нефта.
Андрей Луканов: Това не бива да се допусне.
Петко Данчев: Последното предложение е да се намали и количеството на газта.
Т. Ж.: Всички ли ресурси са в тези 11 милиарда, или само нефтът?
Петко Данчев: Там са всички основни суровини.
***
Добри Джуров по отношение на Елцин: Съществува известно смущение сега на конгреса по избор на председател на президиума. В Москва е имало около 7 860 000 избиратели. За Елцин са гласували близо 6 милиона. Как обясняват това? Там, където е работил, е държал изключително тесни връзки с всички, в това число и с търговията. И всички, които са се занимавали със спекула и т.н., той просто ги е поставил на място. Като е дошъл в Москва, е почнал от снабдяването. Сменил е около 15 секретари, замесени в най-различни комбинации. На тази основа е спечелил доверието на хората. Има известно смущение дали при избора на председател-президент няма да се отиде към избирането на Елцин.
***
Начо Папазов: Другарю Живков, става дума, че в ръководството на международното комунистическо движение виждаме полюси. Вчера Румъния категорично всичко отрича. Ако сте прочели статията в “Скънтея”, всичко е против Горбачов, против всичко, което става, казват, че трябва да има една партия, едно ръководство. От друга страна, става това, което Вие съобщихте и предвидихте – в Унгария партията се разпада. При мен беше един другар от СИВ и съобщава, че представител на СИВ бил при Гонсалес в Мадрид и когато се оплаква, че някои неща не вървят, Гонсалес натиска копчето и казва: “Госпожо Тачър, Вие ли сте? Това, това, това. При нас на 6 месеца се събират първите секретари, произнесат слова и се разделят. Ние сме общност, която е създадена с толкова жертви, сега почти се разпадаме”.
***
Пенчо Кубадински по повод на исканията за признаване на турско малцинство: Как може в нашата история от 120 години да няма никъде международно признание, че в България има малцинство, да излизат сега хора и да внасят в Народното събрание въпрос за признаване на малцинство. Това е голям въпрос. Как може улицата да го решава? И помнете: те залагат на тази работа. Това им е козът. Онзиден имаше съобщение, че няколко души, аз не зная доколко е вярно, правят гладна стачка в Шуменски окръг. Западните вестници подемат това. Сега цялата работа е журналистите да влязат във всяка страна и където искат, и каквото искат – всичко да им се даде, за да вземат отношение по него.Тия си позволяват привилегията да говорят наставнически за всички социалистически страни – това е платформата на Америка – една по една социалистическите страни да ги извадят от строя.
С Горбачов анализира международното положение
Тодор Живков: Правилно избрахте държавата, в която трябва да осъществите пробив. Става дума за ФРГ. Това не можеше да стане нито с Франция, нито с друга европейска държава.
Михаил Горбачов: Истината е, че пробивът стана чрез Англия и Франция. Водихме много подробни разговори с Кол, особено когато бяхме на посещение в неговия дом. Подчертахме, че се тревожим от дестабилизацията в Полша, и изразихме нашата готовност да търсим решение на този проблем. Също така подчертахме, че ние с Ярузелски сме другари и разчитаме много на него. Кол подчерта, че е на същото мнение. В Полша обстановката сега е много напрегната. Кол също така потвърди, че имате много добри отношения с него, че сте разговаряли в неговия дом. Аз останах с впечатлението, че Кол се е изменил силно, станал е по-реалистичен. Много добре осъзнава и вижда, че когато военното противопоставяне намалява, това е добре за ФРГ, тъй като това повишава нейния авторитет.
Тодор Живков: Всички добре чувстват и виждат, че ако започне война в Европа, ФРГ няма да я има. Тя първа ще изчезне. Те много добре разбират каква трябва да бъде стратегията. Хората във ФРГ са интелигентни и си дават сметка за всичко това.
Михаил Горбачов: Вие се запознахте с това, което ние изразходваме за военни цели – 18% от националния доход отиват за военни разходи. Плановете и разходите за военни нужди растяха два пъти по-бързо, отколкото националният ни доход.
Тодор Живков: Това, което става сега у вас, ме тревожи с факта, че преустройството на политическата система крещящо изпреварва преустройството на производителните сили. У нас едва ли трябва да постъпим така, както вие постъпвате.
Михаил Горбачов: Бих предложил да поканим др. Живков в Прибалтика. (Оживление)
Тодор Живков: Ние сме единствената република, която не ви е създавала, не ви създава и няма да ви създава проблеми.
Михаил Горбачов: Сега подготвяме предложение за суверенитета на нашите републики. Нашето бъдещо федеративно управление може да допусне някои своеобразия в принципите за членуване във федерацията. Такива примери има и преди това. Сега също имаме желание у някои републики на тази основа да се решават въпросите. Такъв е примерът с прибалтийските републики. Ние смятаме, че не бива да им възразяваме. Нека да опитат и на основата на своя собствен опит да осъществят тази икономическа самостоятелност. Но ние ще им кажем, че РСФСР ще постъпи по същия начин и ще вземе всичко, което е нейно.
Тодор Живков: Няма да издържат и една година.
Михаил Горбачов: Ще им продаваме суровини, енергия, но по международни цени. И ще вземем от тях само това, което е с високо качество и отговаря на международните стандарти. Но може би, другарю Живков, Вие можете да отидете с една лекция при тях по тези въпроси. Ще бъде много интересно.
Тодор Живков: Готов съм. Ще им покажа какво е СССР по примера на нашето сътрудничество със Съветския съюз и какво могат да загубят, ако не развиват това сътрудничество.
От разговора с Виктор Шарапов
Живков казва, че в Съветския съюз е станало огромно политическо разслоение: “В България говорим за клуб (има предвид Клуба за гласност и преустройство – б.а.), но там техните съюзи се разбиха”. Той пита как е възможно и защо се изкарва на преден план злоупотребата с Грузия, с положението на военнослужещите, които са били с лопати, с противогази и прочее. Как е възможно да се допусне митинг от 100 хил. души, който иска Грузия да се отделя от СССР. Изводът не е ли политически въпрос? Шарапов отговаря, че е политически въпрос и те не могат да направят политически извод, като има предвид пленума на ЦК на КПСС.
Ето и друго мнение на Тодор Живков, изразено пред Шарапов: “Аз му казах, че в такива случаи масите сами моделират и създават героите си. Тълпата. Ето един Елцин например – той няма качества. Аз съм разговарял с него. Той е именно един типичен пример на моделиране на герой. Масите, тълпата иска да си създаде герои. И в негово лице си създава герой. Той вероятно ще се кандидатира за президент. И нищо чудно да спечели в такава обстановка”.
