- Вълната отмила в краката на Олена Грицюк на плажа във Варна монета от 2 лв., така видяла Паисий Хилендарски
- Живее под обсада дни наред в Чернигов през 2022 г., а мъжът предлага брак под куршумите
- Градът беше покрит с мъртви птици, а фронтът беше на 100 м от къщата на родителите ми
Украинската бежанка Олена Грицюк крачела в прибоя на варненския плаж и размишлявала какво ще прави с живота си, когато вълната отмила в краката ѝ монета. Вдигнала 2-та лева от мокрия пясък и видяла на гърба ѝ лика на Паисий Хилендарски. Това били първите български пари, които получавала.
Заинтригувала се от историята на духовника, защото до този момент нищо не знаела за него. Писателката, която също е художник и архитект, искала да прочете неговата творба “История славянобългарска”, но когато разбрала, че няма превод на украински, решила да го създаде. Как се случва това и за пътя ѝ от Украйна до България, дните под обсада в Чернигов и за мъжа ѝ на фронта, тя разказа за първи път пред “24 часа - 168 истории”.
“Попитах нашия учител по български език Витан Вълев кой е Паисий Хилендарски - споделя Олена Грицюк. - Вдъхнових се от Владимир Гъмза от Николаев, който ни даде няколко урока по българска история. Във варненската библиотека “Пенчо Славейков” казаха, че според тяхната система
няма превод на “История славянобългарска” на украински
Интернет потвърди това и се оказа, че има само на руски, който е направен с цел овладяване на българската църква от Руската империя. Не исках да чета на руски. Помолих библиотекарката да ми даде всички налични издания на книгата. И тогава ме чакаше изненада. Текстът от 1762 г. е по-лесен за четене от съвременния аналог. “История славянобългарска” за мен стана ключът към разбирането и любовта към България, която исках да споделя с другите.”
Украинската бежанка признава, че е било самонадеяно от нейна страна да се захване с тази трудна задача, но по някаква причина тя се превърнала в основната ѝ цел.
“Всеки ден прекарвах по 10 часа работа по творбата - посочва Грицюк. - Чрез нея разбрах езика, културата, историята и мисленето на българите. Започнах да виждам във въображението си оформлението на страниците с илюстрации и комбинацията от две книги в една - превод на 250-годишен текст и коментари - впечатления за опознаването на България. След като завърших книгата, няколко месеца отделих на рисунките - историята на балканските народи в черно-бяла графика. Така аз не следвах традицията на академичните преводи, а на ръкописните, когато преписвачът добавя орнаменти, пояснения, коментари и дори грешки. Направих синопсис на български и украински. Разпратих ги до 20 украински и 5 български издателства и на още много места. По време на представянето на предишната ми книга “Чернигов - 2022. Войната през цивилните очи” в Киев обиколих всички издателства и показвах новата. Всички бяха изненадани, но
не се ангажираха да я подкрепят
Българите казаха, че украинците трябва да го публикуват в Украйна. Те отвърнаха, че не биха рискували да се заемат с толкова тясна тема по време на войната. Бях в отчаяние. И тук, в Балчик, един човек, който гледаше илюстрациите ми към Паисий, ме попита: “Разбирам какво ще даде тази книга на украинците. Но какво ще даде на българите?”. Отговорих, че ще се види, че делото му не е приключило. Различни хора започнаха да дават по 20 лв. и аз издадох 27 екземпляра от книгата в Днепър. 4 от тях веднага отидоха в украинските библиотеки. Представих я и в тази във Варна. Една приятелка ми каза, че още на следващия ден женският клуб към Българо-украинския център, организиран от фондация “Открито сърце”, я е чел и е обсъждал историята на България по нея. Ето за какво мечтаех - книгата работи! Създаването ѝ отне 1 година, 3 месеца и 5 дни от живота ми. По време на нейното писане с моя любим се оженихме, издадохме друга творба за обсадения Чернигов и с приятели открихме украинската библиотека във Варна.”
Олена Грицюк е родена в Кривий Риг, но за свой град представя Чернигов. Баща ѝ е преподавател по технически науки, а майка ѝ е физик и създава лаборатория за дефектоскопия във Всесъюзния изследователски институт за машини за производство на синтетични влакна.
Въпреки че има таланта да пише и да рисува, тя мечтае да стане архитект, затова се записва да учи тази специалност в университет. По нейни проекти са построени жилищни сгради, автоцентрове, църква и други обекти в Украйна. Започва да работи и по концепции за развитие на паркове в Чернигов, но всичко е прекъснато от войната. Това довежда и до уволнението ѝ. Освобождават я с обяснението, че нямат нужда от нея, защото едва ли скоро ще могат да се реализират тези планове.
Малко по-късно Грицюк взема и трудното решение да изведе родителите си от Украйна, за да ги спаси от войната. Пътят до България е осеян с много трудности.
“От първите часове на сраженията напускането на Чернигов се превърна в смъртна опасност – разказва писателката. - Руснаците поеха контрола върху пътищата, свързващи града с други региони.
Денонощно ни обстрелваха с танкове, минохвъргачки,
бомби и ракети от самолети. Нашата сграда се тресеше постоянно от експлозиите. Мирни хора отидоха да защитават улиците си и загинаха. Фронтът беше на 100 м от къщата на родителите ми. Зад нея украинските танкове се подготвяха и отиваха в защита. На съседната къща имаше противовъздушна установка. По време на тревога се криехме в студено, неизползваемо мазе. В мрака и без новини, хората започваха да падат духом, аз четях собствените си стихове, за да се забавлявам. Понякога пееха песни. За да спасят себе си и града, хората се обединиха. Само за една нощ доброволци направиха противотанкови таралежи. За защитни конструкции бяха използвани мебели, гуми, люлки, строителни материали. Жените приготвяха храна за войниците. Моят мъж се включи като доброволец да защитава Чернигов още първия ден. Аз пък отидох да даря кръв. В донорския пункт имаше опашка от хора за няколко дни напред. Намерих наблизо центъра за подпомагане на деца с увреждания и почти всеки ден им носех храна, защото нямаше как да им доставят. Градът остана без храна, светлина, вода, топлина и комуникации. Стояхме на опашки за вода до кладенеца и за зареждане на мобилни телефони към генератора. Семейството на мъжа ми, които бяха изгубили дома си в Донецк през 2014 г., ми казаха
как да топя сняг за вода, да копая тоалетна в двора,
да запаля огън, за да готвя. За да направим това, режехме дърветата, които сами бяхме посадили. Градът беше покрит с мъртви птици. Загиваха във въздуха от студ, глад и експлозии. 70% от жилищния фонд на Чернигов е унищожен. Доброволци рискуваха живота си, за да доставят лекарства и храна за хората и домашните любимци и да транспортират искащите да се спасят."
И някъде там под куршумите ненадейно са доставени цветя по случай 8 март. Войниците започнали да ги купуват за жените доброволци и лекари. Приятелят на Грицюк използвал повода и с едно цвете в ръка й предложил брак, а командирът му и родителите й благословили решението им. Сватбата обаче била доста по-късно.
"През града преминаваха линейки, танкове, бронетранспортьори, катафалки и камиони за боклук – описва ужаса Олена. - Когато беше атакувано общинското предприятие със сметосъбиращи камиони, започна екологична криза. През цялото време небето беше покрито с тежки облаци и черен дим от пожари. Най-накрая имаше прозорец на надежда, че е възможно да се избяга от Украйна, защото дори домашните ограничения ставаха опасни за родителите ми. Тръгнахме с колона от училищни автобуси, но започна страшен обстрел на града и някои от хората искаха да слязат, но ги убедиха да останат. Тогава карахме не по пътя, а по разорана през есента нива, а в обратната посока вървеше шествие от доброволчески коли. Пътуването, което обикновено се изминаваше за час и половина, отне 8 часа. Нашият град се защити от врагове и победи, но непрекъснато се ослушва за втора офанзива."
За спасението в България украинците тръгват на 21 март 2022 г. и пристигат във Варна 4 дни по-късно - на 25 март.
"Много сме благодарни на Десислава Димитрова за всичко, което направи, за да защити родителите ми и други бежанци – признава архитектката. - В момента не можем да се върнем в нашия град. Ние, украинците, сме благодарни за цялата помощ и грижи, които предоставяте за нас в разгара на собствените ни проблеми. Година и половина бях доброволец, работих в хотел, учих защита на правата на бежанците в София, напразно се опитвах да си намеря работа по професия. Не чувствам, че България има нужда от моите таланти и професионализъм, а вече нямам сили да върша тежък физически труд. Основната ми задача сега е развитието на украинска библиотека във Варна, която открихме на 22 март тази година. Тук живеят 8000 украинци. Децата започват да забравят родния си език в българските училища. Това е голям проблем. Читалищата спасиха българската култура. Ние вземаме пример от вас в това. Донесох много книги от вкъщи."
Каквото и да прави обаче, Олена не може да забрави една публикация на своя приятелка във фейсбук малко преди да прекъснат комуникацията в началото на войната. Дамата написала емоционален пост, в който не можела да скрие радостта си от това, че си е направила маникюр.
"Знаех, че тя е доброволец и се радвах, че има чисто женски радости в този ужас – споделя Грицюк. - После се оказа, че щастието идва от факта, че по време на блокадата ноктите на момичетата са израснали и са се слели, някои така са се чупели от тежките кашони, които носели, че са падали до месо. Разбрах, че едва са успели да уредят вода, генератор, инструменти, гориво и кола, за да дойде маникюристката и да изреже обезобразените им нокти."
След експлозията на Каховската ВЕЦ
Олена Грицюк решава да се върне в Украйна,
за да сподели съдбата на мъжа си и сина си.
"Сега живея в почти хилядолетното украинско село Варва, което на картите от XVII век се е казвало Варна, като града в България, в който бяхме евакуирани – отбелязва писателката. - В Украйна помагам на съпруга си да се възстанови след фронта, той беше хоспитализиран с тежка пневмония. Чуват се по няколко предупредителни аларми всеки ден. Виждам как руснаците отнемат украински деца от окупираните територии, за да станат руски войници, точно както еничарите при османците. Тази локална война е началото на световна. Събирам и книги за нашата библиотека във Варна и работя върху още две издания. Те ще бъдат за историята на Чернигов и Прилук чрез архитектура и скулптура. Уча български език. Опознавам ново за мен място и търся с какво мога да бъда полезна тук. Все още мисля да преведа моята украинска част от книгата на български, но все пак трябва да намеря някой, който да я редактира, защото сигурно имам още много грешки."
Олена Грицюк мечтае Украйна да победи по-скоро във войната, за да може да се съберат всички роднини и приятели и да живеят здрави и свободни.
