Цяла волейболна България се е впрегнала да гласува, за да може легендата ни Димитър Каров да бъде приет за член на Волейболната зала на славата. Очаква се това да стане съвсем скоро в Холиуок (Масачузетс, САЩ).
Първият българин е Димитър Златанов, в раздел "Състезатели" от 2007 г. Вторият там е Борис Гюдеров, приет през 2019 г., а третият, в раздел "Треньори", е Васил Симов.Той е също голяма, дори емблематична фигура в най-успешния ни колективен спорт.
За Димитър Каров има и една подробност - освен с волейбола, той е здраво свързан и с Цар Футбол.
Защото е
съучредител на Националния клуб на името и в памет на своя шурей,
незабравимия Гунди, чиято сестра Лидия му е съпруга. А не бива да се забравя, че преди футбола Георги Аспарухов бе талантлив волейболист.
Димитър Каров разказва пред "24 часа":
"Аз съм доволен от този факт. Футболът е базата на всеки един спорт, защото има тичане, скачане, боравене с топката, разминаване с противниците. В ЦСКА задължително играехме 30 минути футбол за загрявка.
Това за нас беше огромно удоволствие, което ни вадеше от умората, от мускулната треска, от еднообразието на тренировъчния процес и ни подготвяше много по-добре за същинската част на тренировката.
За Георги - аз съм изключително доволен, че той е бил всестранен и разностранен спортист, защото го е доказал, че когато човек има качества, той може да бъде на ниво във всеки един спорт. Когато бяхме в активните си състезателни кариери, двамата с него нямахме възможност много да обсъждаме резултатите си, защото бяхме много заети. Но когато сме го правили, той беше много доволен от това, което аз правех.
Дори на световното първенство през 1970 година беше в зала "Фестивална" с една група от 20-30 младежи с български знамена. Той ги ръководеше да викат, да пляскат. Беше изключително ентусиазиран, а
за мен беше огромно
удоволствие да го видя как е сред публиката, как ни приветства
и как желае да победим."
"Това, което съм постигнал във волейбола - най-добър защитник и разпределител у нас и един от най-добрите в света (1969–1979), го дължа на няколко души. Димитър Шойлев ме откри, Александър Азманов ми даде азбуката, а Тодор Симов ме шлифова", продължава Димитър Каров.
И наистина бившият национален състезател и бъдещ световно признат хирург ортопед проф. д-р Димитър Шойлев първи го забелязва и му вдъхва увереност.
Известният треньор Александър Азманов му дава основата за майсторския волейбол, а по-късно Райчо Шаханов и Георги Митев го доусъвършенстват.
От ненадминатия ни разпределител и най-добър защитник на световните първенства в Москва (1952) и Париж (1956) Тодор Симов научава тънкостите. Включително и вродената му граовска, като на всеки перничанин, хитрост. С него тръгва към големия волейбол в ЦСКА 1961 г., където има 6 златни медала за титлата.
А най-авторитетното ни клубно отличие е КЕШ (Купа на европейските шампиони, сега Шампионска лига) 1969 г. Това е златното време на основната ни шестица заедно с Васил Симов, Стойчо Крайчев, Здравко Симеонов и Александър Тренев, лека им пръст, и Димитър Златанов.
"Освен тях в националния тим бяха Брунко Илиев, Лъчезар Стоянов, Стоян Стоев, бог да ги прости, Кирил Славов, Цветан Павлов и Кирил Методиев. Там
първият ни значим успех са сребърните медали за световната вицешампионска титла в София през 1970 г.,
когато бях капитан на отбора, а също и на СП в Рим (1978), както и на олимпийските игри в Мексико (1968) и в Мюнхен (1972)", разказва Каров.
От 1973 г. започва в първенството на Италия като играещ треньор на "Кус" (Торино) и от 10-о място става бронзов медалист, а после 2 пъти сребърен. Там получава голямо признание с избирането му за най-добър състезател на шампионата в 3 поредни години: 1974-а, 1975-а и 1976-а.
Продължава треньорската си работа през 1976 г. в България с мъжете на ЦСКА. На следващата година е помощник-треньор на националния студентски отбор, който стана световен шампион на Универсиадата в София 1977 г. Пак в Италия е треньор от 1990 до 1992 г. в "Кунео". Връща се в България и поема женския състав на ЦСКА, а след 2 г. и националния тим на жените.
За последно е треньор в Италия от 1998 до 2000 г. с отбора на "Месина". "Висока чест за мен бе определянето ми сред 100-те най-добри волейболисти в света за ХХ век", си позволява лек самокомплимент българската волейболна легенда.
