Емил Димитров е безспорният поппевец №1 на българската естрада през ХХ век. Западни медии го наричат Франк Синатра на Изтока.
Роден е в Плевен един ден преди Бъдни вечер - на 23 декември 1940 г. Баща му Димитър Димитров е илюзионист и вентролог (който говори с корема си) с артистичния псевдоним Факира Мити. Съпругата му е французойката Анастасия - хиромантка и асистентка на съпруга си на сцената, където се подвизава с псевдонима Мадам Сиси. Имат две момчета - Емил и с пет години по-малкия Юлиан, който умира на 39 години.
Семейството няма дълъг брачен живот и след развода Анастасия се завръща във Франция. Емил често гостува на майка си. Освен че научава френски език, момчето се влюбва в музиката и театъра, рисува добре. Свири и композира на акордеон, по-късно и на пиано. Участва в училищни пиеси, увлича се по сценографията.
През 1960 г. е приет във ВИТИЗ в класа на Желчо Мандаджиев, но пеенето го привлича повече от театралната сцена. Същaтa гoдинa изгpявa звeздaтa мy нa мyзикaлeн тaлaнт в кoнцepт c вoдeщ Kocтa Цoнeв.
Изпълнява авторската си песен “Арлекино”, като си акомпанира на акордеон. Така започва дългата и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор.
През 1962 г. “Арлекино” печели първо място на Международния фестивал в Сопот, Полша. Това е първата международна награда за българска естрадна песен.
През 1975 г. рускинята Алла Пугачова изпълнява песента на фестивала “Златният Орфей”, откъдето тръгва и международната й кариера. Емил Димитров лично й благодари и я поздравява за успешния вариант на песента.
Веднъж попитах режисьора и поет Иля Велчев как е започнал да пише текстове за Емил Димитров, и то във време, когато той е суперзвезда като композитор и певец и всички творци искат да пишат за него.
“Той ме помоли да направим песен. Първата беше “Ретро любов” - разказа Иля Велчев. - Емил беше инструмент за музика. Когато стихът беше тъжен, сълзите му капеха като ноти върху клавишите на пианото. Така в салона на къщата му, обзаведена със старинни мебели, под светлината на горящите свещници, се родиха песните “Без грим”, “Мои бели коне”, “Мефисто”...
Когато написах стихотворението “Ако си дал”, отидох при него. То не просто оживя, а избухна на пианото му. Двамата чувствахме, че сме направили песен, която ще е важна за хората. Бяхме много щастливи...”
Иля разказа още, че някои от песните били сътворявани толкова бързо, че съпругата на певеца Мариета не смогвала да запише на магнетофона импровизациите им.
Поетът чете стиховете си, Емил се вълнува, пръстите му бягат по клавишите, намира една, втора, трета тема, докато извикв: “Това е! А?.” Но сякаш все още търси подкрепа от двамата.
Един ден Емил Димитров звъни на Илята и гневно казва:
“Тия педерасти от комисията
в радиото спряха песента
“Моите бели коне”
Не можело да се казва така, звучало им белогвардейско! А в Народния театър как играят “Нощем с белите коне” ?!
Велчев му обещава, че ще смени заглавието и всичко ще е наред. Поетът изпълнява обещанието, преправя заглавието на “Мои черни и злобни магарета”. А в текста на припева написва: “Ах, летете, летете, мои черни и злобни магарета!”. Председател на комисията е поетът Орлин Орлинов.
Може би най-известната песен на творческия тандем е песента “Ако си дал". Иля посвещава текста на баща си Борис Велчев - втория човек в партията и държавата. Написва го непосредствено след събитията през 1977 г., когато Борис Велчев е разжалван от всички постове.
“Песента не просто се роди, тя сякаш избухна на пианото. И двамата чувствахме, че сме направили песен, която ще е важна за хората. Емил веднага започна да я пее по концерти, хората страшно я харесаха, бисове, бисове, не го пускаха да си тръгне от сцената”, спомня си Иля Велчев.
“Ако си дал” е забранена. Поетът е викан в ДС, където здраво му “набиват канчето” (военно казармен жаргон). След края на разговора генералът му казва: “Бъдете внимателен!”. Какво означава това - предупреждение или съчувствие?
На сватбата на Владимир Живков като любим певец на младоженеца и за да весели гостите, е поканен и Емил Димитров със своя състав “Синьо-белите”.
Емил изпява песента и това подейства като леден душ на високопоставените сватбари. Певецът забелязва някакъв мъж, който стои зад свекъра Живков и енергично маха с ръце. Той решава, че човекът иска песента на бис, и пак я запява.
След края на “празника” Емил разказва на Иля, че чак накрая разбрал, че
оня човек му е махал, за да
спре да пее “Ако си дал”
Семейство Велчеви и семейство Димитрови стават близки, ходят си на гости. Съпругата на Емил Мариета му създава уют и атмосфера за работа. Двамата се разделят след почти 25 години брак, но когато той се разболява тежко, тя се връща в дома му, за да го гледа.
Емил моли Иля да напише стих, с който да се върне към живота и към сцената. Стих, за който да се хване спасително. След като разговорът приключва, поетът затваря телефона
и написва заглавието -
“И Господ каза
да се върна”,
и “Дяволът
не възрази”
Написва текста и го прочита на Емил по телефона. Оттатък - мълчание. Чува се гласът на Мариета: “Емил плаче и върви към пианото.”
Разказа продължава Иля: “След 15 минути той ми се обади с още завален от болестта и вълнението глас и ми изсвири прекрасна мелодия. Но нито Господ, нито дяволът му дадоха време да я довърши...”.
През 1999 г. певецът претърпява тежък мозъчен инсулт и спира да се занимава активно с музика и концерти.
На 2 май 2002 г. Йорданка Христова организира голям концерт с най-големите хитове на певеца от албума “Само един живот не е достатъчен! С песните на Емил Димитров”.
На този концерт Емил Димитров излиза за последен път пред публика, но седнал в инвалидна количка.
Склапя очи на 30 май 2005 г. само на 64 години. Песните му ще ги има, докато съществува държавата Бълтгария.
