Появяват се за първи път през 1873 г. като работни панталони
През май 1873 г. бизнесменът от Сан Франциско Леви Щраус и шивачът от Невада Джейкъб Дейвис получават патент за работни панталони, подсилени с метални нитове за по-голяма издръжливост. Това поставя началото на едно от най-известните облекла в света. Историята на дънките се развива за сравнително кратък период от време, но е наситена с интригуващи факти. Панталоните от деним извървяват своя дълъг път от облеклото на работниците и каубоите, през стила на бунтарски настроените младежи и стигат до невиждан успех – всеки човек на планетата притежава поне един чифт в гардероба си.
На десетина хиляди километра югозападно от САЩ, от другата страна на Тихия океан, и няколко десетилетия по-късно една нация, изпила до дъно горчивата чаша на Втората световна война, е запленена от американската култура. По време на американската окупация от 1945 до 1952 г. у японците се заражда интерес към дънките, които войниците носят. Това предстои да промени стила на обличане в Страната на изгряващото слънце завинаги. След време там вече внасят деним, шият дънки и дори се опитват да надминат американското производство по качество и прецизност. Но три десетилетия преди това индустрията все още е далеч.
Промяната
Солената почва и малкото валежи в японския град Коджима с население от 75 хил. души възпрепятстват опитите за отглеждане на ориз. Местните обаче откриват, че условията са благоприятни за памук. Богатите реколти от бялото влакно задействат тъкането на текстил и боядисването с индиго. През ХХ в. Коджима става известен с производството на най-здравите японски тъкани, включително и тази, използвана за подметките на традиционните чорапи таби, отделящи палците от останалите пръсти. През 1921 г. бизнесмен от града дарява 20 шевни машини и дава началото на цял нов сектор за производство на училищни униформи. Това се превръща в мащабна индустрия и до 1937 г. 90% от японските ученици носят дрехи, произведени там.
Доминацията на Коджима в бизнеса с униформи продължава и след Втората световна, но след като повечето памучни текстилни изделия са изпратени в чужбина, местните компании започват да произвеждат униформи, изработени от винилон – лек синтетичен материал, устойчив на атмосферни влияния. Той се представя добре до 1958 г., докато на пазара не се появява значително по-добър полиестер, наречен Tetoron. Производителите му, Торай и Тейджин, стартират мащабни маркетингови кампании за това ново чудотворно влакно и скоро училищата в цялата страна започват да търсят униформи, изработени от новата материя. Двамата отказват да предоставят влакното на когото и да било извън тяхната затворена производствена група и това изключва водещите компании в Коджима.
Работниците на най-големия производител на униформи в града, Maruo Clothing, с мъка наблюдават как в склада им се трупат купища нежелани дрехи от винилон. Затова основателят Котаро Озаки трябва да действа бързо. През 1964 г. той извиква двамата си водещи търговци за среща, на която да обсъдят съдбата на компанията. Води ги на импровизирано нощно поклонение до светилището в Кюшу. След като отдава своята почит, екипът му получава божествено вдъхновение в близкия курорт с горещи извори. Озаки пита какъв вид дрехи трябва да изработи фирмата, за да спаси бизнеса си. Без капка колебание двамата търговци отговарят jiipan, тогавашното наименование на американските дънки.
Нова ниша в бизнеса
По време на окупацията на Япония американските войници често плащат на уличните проститутки със стари дрехи вместо с пари в брой. Девойките от своя страна веднага осребряват стоката в местните магазини. Незапознатите били заблудени, мислейки, че индиговосините работни панталони са част от американските затворнически униформи. Но всеки, посещавал американски военни бази, знае, че войниците ги носят, когато не са на служба.
В началото на 70-те предприемчиви търговци изкупуват дънки на цената от 300 до 800 йени и ги продават за над 3000. "Дънките бяха толкова дефицитни, че когато ги донесеш в магазина, те се разпродаваха още преди да си сложил етикета с цената", споделя един от тях. Причината памучният "джийпан" да стане толкова популярен не се състои единствено в идеализираната представа на японците за САЩ, след като американците се заемат с възстановяването на източната държава след войната. По онова време повечето мъжки панталони са от вълна, а памучните дънки се оказват далеч по-подходящи за умерения климат на Япония. Така местната мода вече не е просто копие на американското облекло, а става част от богатата им на нюанси културна традиция.
В края на 60-те години, почти век след изобретението на Леви Щраус и Джейкъб Дейвис, се ражда и първата японска марка за дънки. Тя носи запомнящото се име Big John и отдава почит на убития американски президент Джон Ф. Кенеди.
Дрехата на бунтарите
В следвоенна Япония дънките все още са твърде скъпи за работниците със сини якички. Само млади актьори, запалени студенти по изкуство и бунтарски настроени тийнейджъри от богати семейства могат да си ги позволят. Затова известно време на хората, облечени с дънки, им се носи слава на лоши момчета.
А след конституционната забрана за водене на война, която попречва на японските мъже да помагат на САЩ във Виетнам, се зараждат още повече радикални младежки групи, противопоставящи се на дясното статукво. Заформят се субкултури с различни цели, но всички са обединени около един любим елемент от бунтарското си облекло – сините дънки.
Първоначално японските марки за дънки Big John, Canton, Edwin и Big Stone наблягат на връзката си с каубоите и Американския запад. Но в края на 60-те години се налага да адаптират рекламите си, за да отговорят на обществените настроения. Представят сърфисти, кънтри певци с цветни дънки и хипита, всички от които се появяват и в японски вариант успоредно с тези от Западното полукълбо.
Към средата на 70-те години на ХХ век японските потребители вече имат достъп до огромно разнообразие от дънки – от псевдоамерикански местни линии като Big John, Bobson, Betty Smith, Bison, John Bull и Edwin до оригиналните американски брандове Levi's, Lee и Wrangler. За четвърт век японският пазар на деним еволюира от купчина мръсни войнишки дънки до широко разпространена и конкурентна мрежа за търговия на дребно. Те не са просто модерни, а напълно се вкореняват в съвременната култура до степен, че наричат това поколение Jeans Generation.
Символ на контракултурите
На Стария континент през 50-те години вече е възприето по-неформалното облекло. Въпреки че костюмите все още са задължителни за професионалистите с бели якички, тези мъже вече си позволяват да се отпуснат в извънработно време в панталони и жилетки. Успоредно с това различни младежки групи започват да се обединяват от общи идеологии и вкусови предпочитания и да развиват нестандартни стилове. Те отхвърлят дисциплинираната чистота и конформизма на родителите си и се стремят да придобият небрежен вид. Джеймс Дийн и Марлон Брандо са част от героите от екрана, на които те подражават.
Макар да са умишлено настроени срещу модата, тези субкултури развиват свои визуални идентичности и униформи, които впоследствие стават част от света на висшата мода. Появяват се битниците (с антиматериалистичен начин на живот), Теди бойс (лошите момчета на Лондон), байкърите (с идол Марлон Брандо в "Дивият"), хипитата (младежите с пацифистични виждания, протестиращи срещу войната във Виетнам), пънкарите (чиито първообрази са музикантите от групата Ramones), гръндж субкултурата. Макар да са диаметрално различни едни от други, ги обединява едно нещо: дънките в гардеробите им. И тъй като тези панталони се асоциират с бунтарските групи, това води до забрана за носенето им в много училища в САЩ. Изглежда обаче, че нищо не може да забави популярността им. 90% от американските младежи носят дънки навсякъде, освен в леглото или в църквата.
Така от затънтените улички в най-различни държави денимът бавно, но сигурно си проправя път до мейнстрийма и до висшите ешелони на обществото. Благодарение на американските военнослужещи дънките бързо стигат до далечни точки от света. А звезди като Мерилин Монро, Грейс Кели, Брижит Бардо и Елвис Пресли ги поставят в нов контекст и още по-привлекателна светлина. Нещо повече, те олицетворяват щастливия начин на живот, от който хората дълбоко се нуждаят в следвоенните години.
По-интуитивните дизайнери предусещат значимостта на панталоните от деним и ги инкорпорират в колекциите си. През 80-те години се наблюдава възход на дизайнерските дънки след изключително успешната кампания на Calvin Klein, в която непълнолетната красавица Брук Шийлдс носи чифт впити панталони в легендарната им реклама. Благодарение на марки като Armani настъпва нова ера за дънките. А Адриано Голдшмит, бащата на първокласния деним, спомага за популяризирането на нова кройка през 80-те – skinny fit (здравей, стреч деним!). Някои дизайнери тръгват по стъпките му и създават толкова тесни дънки, че човек трябва да легне, за да ги закопчае.
Деветдесетте години, белязани от края на студената война и началото на дигиталната ера, водят до драматични промени и в модата. През тази епоха се наблюдава преход към алтернативни стилове, масови тенденции, подхранвани от еуфорията около знаменитостите, и интегриране на уличната мода, отразяваща динамичните социално-културни промени през десетилетието.
Оттогава насам дънките никога не са напускали гардеробите ни, като различните стилове се асоциират с различни епохи. Например дънките с разкроени крачоли свързваме със 70-те, а тесните дънки – с 2000-те години.
Ще излязат ли от тренда?
Дънките така дълбоко са се вкоренили в общественото съзнание, че вече няма смисъл да повдигаме въпроса дали ще са на мода през даден сезон. Променят се единствено стиловете. Така през последните сезони наблюдаваме отстъпване на вталените модели и предпочитане на по-свободните и обемни силуети. Дължим това на стремежа към удобство от началото на пандемията. Водещи модни къщи като Loewe, Cecilie Bahnsen, Miu Miu, Dior, Valentino, Celine и Chanel показаха деним със свободна кройка на подиумите си за сезон пролет-лято 2024 г. Друг актуален модел, който набира скорост, е правият крачол с висока талия. Това обръщане към елегантността идва ръка за ръка със завръщането на естетиката от 50-те години. Оглеждайте се и за дънки с преливащ ефект, в тъмни цветове и тип чарлстон.
Но преди да сме ви вдъхновили да си купите нови дънки, е важно да знаете, че за един чифт се използват около 10 000 литра вода. Натуралната индиго боя може да стане опасна за околната среда, ако е в прекомерни количества. Затова едно от най-добрите неща, които можете да направите за природата, е да купувате дънките си от магазините за втора употреба.
Произход на думата
Думата деним произлиза от названието на здравата тъкан серж, произвеждана в Ним, Франция. Първоначално материалът е наричан serge de Nimes, а скоро след това е съкратен на denim (de Nimes букв. означава "от Ним" – б.а.). Друга теория гласи, че дънките са кръстени на град Генуа в Италия, място, където се произвежда рипсено памучно кадифе, наричано jean или jeane. Оттам идва английската дума за дънки - jeans.
