Не искам да излизам от това, което хората имат като представа за мен – като човек, който е чувствителен, вътрешно богат, влюбен и винаги с надежда. Думите са на Камелия Тодорова от интервю през 2014 година. Аз винаги търся елемент на изненада, защото, ако не изненадам себе, няма да мога да изненадам другите, казва още джаз примата. Днес тя има личен юбилей, припомня БТА.
„Аз трябва да си отворя душата, а моята душа е пълна с любов. Трябва да дам от тази любов, ако искам да получа поне малко“, казва тя през 2018 година, след като за пореден път обира овациите на многохилядната публика, дошла да я чуе на джаз феста в Банско.
„Когато работиш с по-млади хора, оставаш в час как се развиват нещата – и психологически, и интелектуално, и чисто творчески. Те носят друг заряд, който ми е интересен и мога да използвам като част от моята работа. За мен това е като да се преобразя в 20 или 30-годишно момиче. Аз влизам дори в техните настроения“, разказва Камелия Тодорова в интервюто от 2014 година. Когато запиша една песен, много е важно дъщеря ми да я хареса, защото, в повечето случаи, тя не одобрява от първия път, а чак по-късно, допълва тя с усмивка.
Не трябва да се забравят големите артисти на България, и не става въпрос само за музика, казва певицата в интервю от 2019 година. „Смятам, че един ден, след като те починат, има един ден поклонение, и после все едно не са съществували. И това е масово в България – не се поддържа имиджа на големите имена и историята на изкуството“, е мнението на Камелия Тодорова.
ЗАКЪРМЕНА С КЛАСИКА И ДЖАЗ
Тя е родена на 21 януари 1954 г. в София. Майка ѝ Стойка Тодорова е певица в хоровата капела „Светослав Обретенов”. Баща ѝ Кирил Тодоров е преводач и почитател на джаза. В семейството ѝ се слушало предимно класика и джаз. Още като дете Камелия Тодорова получава солидна музикална подготовка, свирела на пиано, изучавала солфеж.
Средното си образование завършва със специалност вътрешна архитектура. Започва работа в проектантска организация, а в свободното си време посещавала репетициите на съществуващата по това време експериментална театрална трупа „4 плюс 4” на режисьора Николай Георгиев. Там трябвало не само да умееш да играеш, но и да пееш.
Камелия Тодорова започва да пее публично по време на първите си изяви на сцена като актриса с театралната трупа. Докато е в театър „4 плюс 4”, колегите ѝ я срещат с композитора Александър Бръзицов, чиято майка е вокален педагог – Катя Спиридонова. Тя я подготвя и през 1974 г. Камелия Тодорова е приета в естрадния отдел на Българската държавна консерватория, в класа на Ирина Чмихова. През втората година на следването си Камелия Тодорова се ориентира към джаза.
РАБОТИ С НАЙ-ДОБРИТЕ
През 1977 г. тя започва да работи с джаз музикантите Людмил Георгиев, Симеон Щерев, с пианиста Марио Станчев, тромпетиста Данчо Капитанов, Теодоси Стойков и Петър Славов.
Официално Камелия Тодорова се появява на джазподиума през 1978 г. в програмата на фестивала, наричан Втори национален преглед на джазовите оркестри в България, в зала „Универсиада”, в София.
През 1979 г. е поканена да участва в конкурса за млади джазпевци в Люблин, Полша, където заедно с пианиста Марио Станчев печели три награди – приза „Дюк Елингтън”, признанието на критиката и приза на публиката. Следва джаз фестивала „Джаз джембори” във Варшава, Полша, където успехът ѝ с оркестър „София” е толкова голям, че в звукозаписната серия с избрани на живо изпълнения от този форум са включени и четири пиеси на оркестър „София” с Камелия Тодорова. Това става през 1980 г. и за втори път български имена влизат в златния звукозаписен фонд на фестивала (първи е квартетът на Веселин Николов през 1968 г.).
Между 1981 и 1983 г. Камелия Тодорова е гост на фестивали в цяла Европа. Участва и в джазсрещите в България.
ПЪРВИТЕ И НАЙ-ГОЛЕМИ ХИТОВЕ
В периода от 1979 до 1983 г. записва песни с биг бенда на Българското национално радио, с диригент Вили Казасян, сред които „Не ме гледай така, момче”, „Прошепнати мечти”, „Да е влюбен този свят”, „Откритие”, „Теменуги”, „Ден и нощ”, „Стая на релси”.
През 1980 г. излиза първата ѝ дългосвиреща плоча – „Софийски диксиленд и Камелия Тодорова”. Отличната вокална техника и уникален певчески стил и талант ѝ позволяват да пее в различни стилове – джаз, поп, рок, соул, фънк и ар енд би.
В началото на 80-те години на 20-и век Камелия Тодорова се обръща към попмузиката. Ключов момент в кариерата ѝ е участието на фестивала „Златният Орфей” през 1980 г., където печели голямата награда за изпълнител, както и специалната награда на критиката. През 1982 г. печели и голямата награда от фестивала „Шлагерфестивал” в Дрезден. През есента на същата година получава покана и влиза в програмата на прочутото в цяла Европа кабаре „Фридрихщат палас” в Берлин – върха на шоуиндустрията в тогавашната Германска демократична република и в целия Източен блок.
КИНОТО Е ГОЛЯМАТА Й МЕЧТА
Успоредно с певческите си изяви, Камелия Тодорова се снима и в киното. „Винаги съм мечтала да бъда актриса”, казва тя през 1999 г. Дебютира в света на седмото изкуство през 1972 г. с филма „Козият рог”. Първата ѝ роля е на ханъма във филма на режисьора Методи Андонов. На снимачната площадка тя се запознава с актьорите Катя Паскалева, Антон Горчев, Стефан Мавродиев, Тодор Колев.
Увлечена от артистичния свят, тя решава да кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ). Подготвя я лично Методи Андонов, но проф. Надежда Сейкова я къса.
Камелия Тодорова има епизодични роли във филмите „Синята лампа” (1974), „Момчето си отива” (1972), „Черните ангели”. Първият филм, който снима като главна роля, е „Монолог за едно прасенце” (1981) на Слав Бакалов, който не излиза на екран. През 1983 г. участва в „Прилив на нежност” и „Бон шанс, инспекторе!”.
През 1981 г. Камелия Тодорова играе главната роля в „Търновската царица” заедно със Стефан Данаилов. Тази лента и до днес е считана за класика на българското кино. „Търновската царица беше съдба”, казва Камелия Тодорова по-късно през годините. Режисьорът Янко Янков я забелязал на малкия екран по време на интервю за предаването „Всяка неделя”. След това ѝ се обаждат за пробни снимки.
ЕМИГРАНТСКИ ГОДИНИ И УСПЕХИ ЗАД ГРАНИЦА
През 1983 г. Камелия Тодорова се омъжва за бизнесмена Майкъл Кунстман и емигрира в Германия, където издава няколко сингъла с музикалната компания „Върджин рекърдс” под артистичното име Кеми Тодоров.
Тя е първият артист на музикалната компания от Източна Европа. Песента Bursting at the Seams („Пукане по шевовете”) (1985) е продуцирана от барабаниста Роджър Тейлър от група Queen и представена от Фил Колинс по Би Би Си.
С „Върджин рекърдс” тя издава и нейна версия на класическото парче на Арета Франклин – Chain of Fools (1986). Работата я свързва с много известни личности от световния шоу бизнес – Майкъл Болтън, Джордж Майкъл, Бой Джордж.
Тя остава единствената българка, за която „Дейли мейл” пише: „Изглежда като Мадона, има глас на Тина Търнър и е предизвикателна като Принс”.
ЗАВРЪЩАНЕ
През 1990 г. Камелия Тодорова се завръща в България. През 1992 г. тя продуцира албума си „Две души в една”, с който се завръща на родната сцена. През годините издава няколко студийни албума и участва в разнородни проекти, както в поп музиката, така и в джаза.
През 1996 г. става щатна актриса в Габровския сатирично-вариететен театър. С актьорите от тамошния театър играе „Слугините” на Жан Жьоне, „Ах, това вариете” и „Привличане” по едноименния ѝ албум, издаден през 1996 г. „Харесва ми да се разкъсвам между музиката и театъра”, казва певицата.
Камелия Тодорова е съосновател на най-големия международен джаз фестивал в България. През 1998 г. тя открива първия джаз фестивал в Банско и изнася рецитали във всичките му издания досега.
От 2005 г. Камелия Тодорова преподава пеене и вокална техника в Нов български университет, в София. През 2011 г. Камелия Тодорова е кандидат за вицепрезидент на страната, за което по-късно казва: „Допреди политическата ми кандидатура смятах, че няма по-мръсен бизнес от шоубизнеса, но не се оказах права”. През ноември 2021 г. представя авторския си спектакъл „Моят глас”.
ПРИЗНАНИЕ
Камелия Тодорова е носител на наградата „Златно перо” (2006) по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, на наградата „Златен век” на Министерство на културата – за изключителен принос в областта на българското изкуство (2011), на наградата „Ана-Мария Тонкова за БГ вдъхновение” на „БГ радио“ (2014), на „Кристална лира” в категорията джаз за поредица от съвместни изяви със Софийската филхармония, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов”, диригент Славил Димитров, Михаил Йосифов и брас асоциация „Комбо” (2016). Почетен гражданин е на град София от 1 ноември 2021 г.
/ДД
/КГ, отдел „Справочна”
