Авторката им Натали Павлова е завършила староскандинавска митология и се занимава с финанси
Какво свързва българските традиции и легенди със скандинавската митология? Защо огънят присъства толкова осезаемо в народните поверия, а танцът често е неразделна част от тях?
Не с думи, а с визия отговаря на тези въпроси Натали Павлова, позната под артистичния псевдоним Ерианор, създавайки авторски спектакли, в които включва огън, танци, театрални изпълнения, митологични образи, екзотични ефекти, въздушна акробатика на воал, криле, пламтящи мечове и дори змии.
Така се ражда поредицата ѝ “Сезоните на фантазията”. 4 представления в проект, провокиран от тъжен повод - загубата на баща ѝ миналата година. “Този момент драстично промени живота ми и стана катализатор да се запитам какво наистина дава смисъл и колко крехки всъщност са границите между видимото и това, което е част от по-фините сетивни измерения”, казва тя. Още от първите си съзнателни мигове Натали е с усещането, че има нещо отвъд тривиалния свят. Това е причината авторските ѝ спектакли да са построени върху легенди, митологични образи и отдавна отминали епохи.
Започва поредицата си с малко познатата у нас “Комедия дел Арте”, представена на 13 октомври миналата година в Галерията на изкуствата в Стария град в Пловдив. В спектакъла един от основните доминиращи мотиви са седемте смъртни гряха, които на старинни свитъци пред гостите са представени като загадки на база на емблематични литературни произведения, архетипи и легенди. “Комедия дел Арте” сама по себе си е форма на популярно през XVI век в Италия улично театрално изкуство, което изследва човешките пороци през призмата на хумора и пародията”, обяснява Павлова.
Сценарият е по мотиви на “Комедия дел Арте” и е пресъздаден от актьори от Младежкия театър, а събитието е конструирано под формата на цялостно изживяване за сетивата с тематична вечеря, елегантни декори, музикални и танцови изпълнения. Атмосферата е издържана в духа на италиански ренесансов бал с маски. Два месеца отнема на Натали и екипа ѝ да подготвят първото представление от “Сезоните на фантазията”.
Второто събитие от поредицата, което е изцяло танцово, се казва Dark Fantasy Show и бе показано на 13 декември миналата година в София. За създаването и представянето му Павлова си партнира с хореографа Боряна Димитрова. “Dark Fantasy Show представляваше мащабен спектакъл на сцена, като този път реших дръзко да заложа на визуалното зрелище, танцовото изкуство и интерпретациите на персонажи от няколко световни митологии”, разказа тя пред “24 часа”.
Огънят е един от основните компоненти в шоуто, а някои от пресъздадените образи са на богинята Астарта от шумеро-акадската митология, божествата Хипнос, Танатос и Ерида от древногръцката, лунното божество Хеката. “Имаше и по-познати образи в представлението като сирени, валкирии, сукуби, самодиви. Постарахме се да присъства и славянската митология, нямаше как да я пропуснем”, добавя авторката.
Един от танците - за Горгона Медуза, е с истинска змия “Никой не усети страх, а змията беше много дружелюбна. Помня как с дамата, която танцува с нея, отидохме предварително да се запознаем със змията и тя реагира много добре на нашия досег и присъствие”, разказва Натали. Амбицирана е и занапред да предлага адреналинови изживявания на публиката.
За Павлова митовете са сред най-изявените ѝ страсти, които възприема като духовни ключове с богата символика. Завършила е магистратура по староскандинавска митология, но освен нея от ранна възраст изследва непознати за България предания и ритуали на древни народи и екзотични земи.
Третият спектакъл от “Сезоните на фантазията” предстои на 12 април. Ще се казва “Бохемска феерия: Магията на Табора през вековете” и е вдъхновен от романа “Парижката Света Богородица” на Виктор Юго, операта “Кармен” и руските романси. “Ще предложим самобитни, но и модерни интерпретации на познати произведения, визуални атракции на открито и разбира се, пищни танци”, загатва тя и добавя, че светът на Табора от легендите е много колоритен, живописен и музикален. Ще има и 3D мапинг и светлинни елементи, както и възможност за зрителите да полетят с холограмни жар-птици.
За разлика от Dark Fantasy Show, което акцентира върху мрака и огъня, този път Натали избира света на Табора, за да представи и социален елемент. “Не се притеснявам да експериментирам, затова и този път ще го направя. Стилистиката на Табора от миналото се свързва с ромската общност и за мен е интересно да интегрирам тази романтична представа така, че всичките забравени традиции отново да станат видими и в нашата бохемска феерия да се превърнат в проводник за артистични изкуства”, обяснява тя. Мястото на събитието предстои да бъде обявено, но със сигурност ще е открито пространство близо до София.
Заради големия интерес към първите две представления “Комедия дел Арте” ще бъде показана и в дворцова атмосфера в София. А идеята за Dark Fantasy Show е да пътува в няколко града.
Четвъртият спектакъл от поредицата ще е по мотиви на “Сън в лятна нощ” и ще е в горска резиденция. Там театралният елемент ще е силно застъпен, предвид че вдъхновението ни е фееричната пиеса на Шекспир, издава в аванс Натали.
Целта ѝ е в нейните спектакли публиката да се чувства част от представлението, да се потопи изцяло в атмосферата на претворената творба или епоха: “Имам уникалната възможност да работя за създаването на една общност, която да споделя подобен тип артистични и нестандартни интереси, която да изпитва потребност от магичното”. Планира да създаде и микс от съвременен спектакъл с огнен компонент и народното творчество, като включи и някои български традиции като нестинарството. Всички те ще бъдат представени на сцената под името “Лицата на огъня”, което ще е своеобразно продължение на поредицата.
Павлова от години се занимава активно с танци и затова във втория спектакъл се включва със свое изпълнение - Nightwalker, описващо пътуването на Падналия ангел от светлината към мрака. Танцува основно във фюжън стилистиката - фентъзи и магични изпълнения с интересни атрибути като воал, огън и мечове.
Не среща трудности при организирането на събитията, тъй като има опит в сферата на пиара. Другата ѝ професия обаче е тотално различна от изкуството - Натали работи във финансова институция. В света на парите следва стриктни норми и правила, а в света на изкуството разгръща въображението си, за което казва: “То е като океан, в който спят и бисери, и хищници”. Именно то е нейното истинско Аз. Успешно ги съчетава точно защото са на двата полюса и се балансират взаимно. Понякога ѝ се иска обаче денонощието да има повече от 24 часа.
От дете Натали се интересува от изкуство - пише поезия, а вече има издадена книга, в която анализира присъствието на староскандинавските митологични елементи в творчеството на Толкин. Освен това и рисува. Завършва магистратура “Староскандинавска митология” след бакалавър “Международни отношения” - преди настоящото си амплоа била поела по пътя на дипломацията в отговор на някогашните си амбиции. И за двете специалности най-ценната ѝ подкрепа са били родителите ѝ.
Не се отказва лесно от мечтите си. Затова е въпрос на време “Сезоните на фантазията” да се превърнат в регулярна поредица и да не се ограничават до 4 спектакъла. Още повече, че има много съмишленици в публиката - все хора, които не обичат клишатата и се стремят към различното.
