Учил керамика в НБУ, иска да прави и видеовлогове
Пример как човек достойно се справя с трудностите, които му поднася животът - това е Денис Попов. Той е незрящ, а е скулптор. А с готовността да помага на хора в нужда 26-годишният мъж показва още нещо - че преди всичко е важно да бъдем добри. Роден е напълно сляп и от малък е принуден да се справя със света по различен начин. Без обаче да бъде различен в мечтите си.
Завършва специализираното училище “Луи Брайл” в София.
Още в 5-и клас Денис се запалил по пластичните изкуства
“Много харесвах анимацията и с моя най-добър приятел и комшия Боян следяхме новостите. Обичахме да прекопираме от пластилин анимационните герои. За да ги съхраним по-дълго, ги замразявахме в хладилник. Беше детска игра и ни беше много весело. Купувах си списания за човешкото тяло, към които имаше части от него. Като събереш всички броеве, се сдобиваш с цял пъзел. Сглобяваш човек и научаваш анатомията му”, спомня си Попов. Много му помагала и преподавателката по тактилно творчество Евелина Песева. Тя забелязва интереса му и го насочва към Художествената академия, когато бил в 8-и клас.
“Училището ни посети докторантка от академията - Мария Коева. Пишеше научен труд на тема дали слепият човек може да създава пластични изкуства и да ги възприема. Трябваха ѝ хора за летни курсове в Художествената академия наравно със зрящи ученици, за да се види как се справят. Влязох в експеримента и ходех всеки август от 8-и до 12-и клас. За мен имаше преподавател по анатомия, скулптура и керамика. Доста неща научих там”, разказва Денис Попов.
Искал да кандидатства в Художествената академия, но му казали, че не може
Оправдали се с правило от 80-те години на ХХ в., според което сляп човек не може да се научи.
“Тогава директорката на лятната академия Мария Ландова реши да направи филм “Окото на минотавъра”, който да покаже моята история и желанието ми да следвам мечтата си. Така ме популяризира. Благодарение на този филм се свързах с Моника Попова, която е моя преподавателка в Нов български университет е и професор по керамика. Приеха ме и започнах да уча”, спомня си скулпторът. Неслучайно една от първите му големи творби е именно минотавър.
Но тъй като в Нов български университет няма специалност скулптура, Денис изучава керамика: “За мен беше много добре. При скулптурата изграждаш плътна пластика, която после се отлива в няколко вида калъп. Нещо, което сляп човек не е в състояние да извърши. А керамиката не те задължава. При нея познаваш технологията, изработваш си изделието, ясно ти е времето за сушене, после печеш на нужните градуси, глазираш, полагаш си цветовете, пак изпичаш. Тази технология е по-достъпна”, разказва Попов. Някои от творбите си прави сам, докато за други търси съвети.
Различно е и времето, което му е необходимо за всяка творба. Зависи и от големината, и от материала. Ако е голяма и сравнително позната като човешко тяло, което Денис редовно прави, става бързо. Отнема му например само 2-3 дни, за да извае Каин, който заемал цялата маса в дома му: “Катерих се по дивана, стоях прав и висях, докато му направя главата. Докато сфинксът, който за първи път изработвах, беше доста по-сложен и стана по-бавно, макар че беше 70 сантиметра в легнало положение, а главата, която беше единственото сложно нещо, е колкото педя.”
Незрящият творец не знаел как да изобрази лицето на фараона и царската кърпа. Обаждал се няколко пъти и “тормозил” проф. Моника Попова. Разказвал ѝ какво иска да постигне, а тя като египтолог с каквото може му помогнала. Денис разчитал и майка си - карал я да си върже кърпа на главата като чалма.
“Аз опипвах, за да мога да го усетя и по сходен начин да го прехвърля. После отидох в арабските магазини в София. Взех сфинкс от дърво, усетих го и започнах да правя малки пластики, които да изобразяват фараона в по-малки фигурки. Накрая стана доста добра”, доволен е младият творец.
В годините между 6-и и 12-и клас за Денис изкуството било хоби, което го разтоварвало. После се превръща в професия и занаят. Днес всеки, който има желание, може да купи негови творби. Една от първите, които продава, била “ Пиета”. Намира купувачи още докато е студент.
Денис живее в хубава къща в село Драгичево, а
в ателие превърнал половината от гаража
То е с пещ, точарско колело и ролер за платки - всичко, необходимо за един майстор.
Сега скулпторът се е амбицирал да се обучи на видеобработващи програми, за да прави видеовлогове. Вече има и специален компютър, който може да работи с визуални програми и ги отчита като графики.
Никога не се е отказвал от мечтите си.
“Когато започнеш да работиш с керамиката, не можеш да спреш. Минават ти всички отрицателни емоции, всичко лошо. Можеш да го превърнеш дори в занаят, ако искаш да спечелиш пари. Може да си твориш и изкуството.
Извън керамиката не си представям какво мога да работя”,
споделя Попов.
Неговата специалност в университета е керамика и порцелан. Завършва обаче и история в НБУ.
Станал разпознаваем за повече хора след телевизионно предаване. Тогава комшии от Драгичево му поръчали да им направи за Коледа съд за гювеч. Тласък му дава и първата по рода си арт брут изложба с наши автори, която организира Десислава Бинева - директор на Българския културен институт в Париж. Творби на аутсайдери в изкуството бяха изложени както във френската столица, така и в София.
След нея е поканен от фондация “Творци на надежда” за благотворителна изложба през ноември в Пловдив. В нея участваха още трима творци в неравностойно положение - поетът и художник Росен Карамфилов (син на покойния художник Кольо Карамфилов), скулпторът Николай Савов и самоуката художничка от Бургас Борислава Марчева.
Те предоставиха 18 свои картини и пластики, за да помогнат за осигуряването на достъпна среда за деца с увреждания. Бяха събрани 50 000 лева.
“Инициативата да се помогне на деца е прекрасна”, казва Попов.
Запаметява образи, като ги докосва. После ги превръща в пластики
Когато защитава дипломната си работа в университета, Денис Попов бил изолиран, защото не искал да се ваксинира срещу COVID. Стоял вкъщи и сам си правил творбата.
Трябвало да изработи скулптура, която изобразява Лилит - първата жена на Адам.
Как да направя експозицията, като знам, че Лилит е седнала на трон, в краката ѝ има два полегнали лъва. Не знам те как изглеждат. Майка ми ми обяснява, но не може да го направи много адекватно - лъвът е като котката, но е по-дебел от нея. Аз съответно трябваше или да си купя играчка, или да се запозная с друга скулптура на лъв, спомня си творецът. Обикалял по сувенирните магазини, където има издялани каменни скулптури. Прави го десетки пъти, за да развива тактилната памет - запаметява образи, които докосва и после ги прехвърля в пластиката. Признава, че това е най-сложният процес.
А когато трябва да изобрази фигури, които не може да пипне - например фантастични образи като русалки и сфинксове, става с четене.
“По-трудно се разчитат цветовете - трябва да ти ги опише човек, който много добре те познава, и да ти отдели много време, за да можеш да разбереш точно какво правиш. Така можеш да осмислиш кой цвят с кой си пасва”, обяснява Денис. Може да бъде обяснен с температура, с топло и студено в различните нюанси, с нещо, което можеш да почувстваш сетивно - с дървото например, което можеш да пипнеш. Същото е и с водата. Тя и небето са сини. Съответно водата тече метафорично. Означава, че ако искаш да изобразиш времето, можеш да използваш синия цвят, казва Денис Попов.
