- Легендарният водещ се сбогува с ефира след близо шест десетилетия
- Неговият глас е първият, който помня - не на мама и тате, казва 40-годишен преподавател в Пловдивския университет
Сладкодумен. Любопитен. Търсещ. Отзивчив. Легенда. Жива история. Човекът радио.
Всичко това може да се каже за Тома Спространов, чийто глас в продължение на 57 години звуча в радиоефира и почти няма човек, който да не го разпознае.
“Любопитно петолиние” си остана най-любимото ми предаване. Водил съм го само аз. Когато в годините назад пътувах за по един месец във Франция или Англия, записвах по няколко издания, за да има, докато се върна.”
Така Томата обяснява защо Петолинието му, което се излъчва по радио “Пловдив”, държи европейския рекорд за дълголетие в ефир с един и същи водещ. На 31 декември миналата година емблематичният музикален редактор сложи точка на присъствието си в радиото след близо шест десетилетия.
В последното “Любопитно петолиние” създателят му Тома Спространов не беше водещ, а гост на своите ученици в занаята - музикалните редактори и водещи Валя Божилова и Милко Петров. В предаването, продължило три часа и половина, участваха и едни от най-популярните певци, на които Томата е подал ръка в първите им стъпки към сцената - Мими Иванова, Петя Буюклиева, Росица Кирилова, братя Аргирови и Христо Кидиков. Той е първият, който основава фенклуб на братя Аргирови в Пловдив и е кум на Росица Кирилова.
Музикалното предаване на Спространов се излъчва за първи път в ефира на радио “Пловдив” на 1 януари 1967 г. Самият той не е в състояние да изчисли колко песни е пуснал през всичките тези години.
“Гласът на Томата е първият, който помня в живота си. Не на мама и на тате, на Томата. После, като бях дете, всички роднини казваха, че ще стана като него и че ще работя в радио. Ами... станах не точно като него, но работих в радиото и най-голямото ми щастие е, че се засичахме по коридорите. Предаването съм го слушал от радиоапарат “Христо Ботев” (със светещото “око”), от ВЕФ, от “Сокол”, от джобно радио Philips, от тунер за стотици левове”, казва Любомир Стойчев, преподавател по маркетинг и комуникации в Пловдивския университет, а преди това репортер в радио “Пловдив”.
“Той е наш учител. Да общуваш с Томата, е повече от удоволствие. Винаги позитивен, добронамерен, чрез музиката ни разкриваше света”, допълва главният редактор на радиото Марин Данев.
Самият Спространов е разказвал случка как е на излет в планината с приятели и си говорят. В това време се разминават с група туристи и някой от тях изрича:
“Я, кой пусна радиото!”,
разпознавайки гласа на популярния водещ.
“Когато той заговори, всеки си мисли за радио. Показал е пътя на много от съвременните български музиканти, които е открил и по най-почтен начин им е помогнал в живота”, допълва Данев.
Известна тъга се четеше в очите на доста от колегите в радио “Пловдив”, когато Томата се сбогува с ефира. Казваше, че не се изморява по цял ден да слуша музика.
Бил е 8-годишен, когато чува първия рокендрол. “Беше през 1949 г. Антоан Фат Домино буквално ми взе ума”, връща лентата Спространов и запява парчето. Спомня си, че тогава е бил болен от скарлатина и не е трябвало да излиза от къщи. От този миг пламва страстта му към музиката. Разказва, че по бащина линия е с френска кръв. Втората жена на дядо му била от Лион. Тя по цял ден слушала радио “Монте Карло” и учила малкия Тома да свиква с хубавата музика. Така заобикнал френските шансони.
Но е странно, че
вместо да продължи да учи музика, той завършва агрономство
“В казармата имах време да чета и се подготвих добре. Кандидатствах в Пловдив медицина и агрономство. Приеха ме и на двете места. На изпитите дори подсказах на доста хора. В целия ми род има лекари и реших да запиша медицина”, разказва в интервю пред “24 часа” легендарният радиоводещ. Но още с влизането в моргата видял проснати трупове и усетил мириса на формалин. Това го ужасило и бързо се насочил към земеделието. Станал мелиоратор - специалист по напоителни системи. А дипломната му работа била как да се напоява Пловдивското поле. По думите му то лежи върху сладководно езеро и ако се подълбае надолу, може да се изкара вода.
Току-що дипломиран агроном, той е разпределен в карловското село Ведраре. “Пътувах в продължение на 14 години от Пловдив до работното ми място. Правех анализи на редосеялки, сенокосачки, плугове”, описва този не толкова романтичен период от биографията си.
Как попада в радиото, питаме го. “Още като студент във Висшия селскостопански институт започнах да пиша малки репортажи за радио “Пловдив”. Там попаднах на един симпатичен човек - Стоян Стоянов, който бе най-големият колекционер на записи в града. Той разбрал, че имам плочи от Италия и Англия, и ме потърси. Тогавашната главна редакторка Лиляна Даова ме покани да им сътруднича”, признателен е Томата. Твърди, че радиото е зараза.
“Хората полудяваха от радост, че някой може да им говори за “Бийтълс”, за Том Джоунс, за “Ролинг Стоунс”. После дойде
писмо от Тодор Живков до радиостанциите и тружениците на културата
Той беше казал, че българското радио трябва да дава пълна информация за хубавата музика. За приятни песни, където в текстовете не се говори за секс, за насилие и за политика и да не са против комунизма. След това ме поканиха в радио “София” до водя “Пулсиращи ноти”, връща се назад Томата.
И досега твърди, че ключът за хубата песен е мелодията. “Без нея няма музика. Има ли мелодия - има и звезди”, убеден е той. На първо място посочва Лили Иванова и Емил Димитров. “Страхотни гласове и музиканти, които изпълняват невероятно мелодични песни. Борето Годжунов - златен глас. Маргарита Хранова - кой се опитва да изпее нейна песен? Ненадмината. Нели Рангелова - сладурана. Звезди, които нашата публика цени”, допълва Спространов.
Самият той признава, че женитбата му с англичанката Джудит много му е помогнала за музикалното му израстване. Тя е запомнена като легендарен учител в Пловдивската английска гимназия. Благодарение на брака си Томата можел да пътува навън.
“Всяка година се завръщах от Великобритания с не по-малко от 150 плочи. Бях първият огромен вносител на музика. Никой не ми правеше бележка, защото всички обичаха предаванията ми. Веднъж забравих една чанта на митницата и ми се обадиха да си я прибера. Много години купувах плочи с мои пари, не съм карал Джудит да ми ги плаща”, твърди той.
За впечатляващата му фонотека се носят легенди. Веднъж разказа, че
10 пъти са обирали дома му, но нито веднъж не посегнали към плочите и книгите
Широките му познания в областта на музиката го срещат и със световни звезди. Една от тях е Джеймс Браун, когато гостува в София. “Тогава с Ники Кънчев слушахме репетицията му 4-5 часа, за да може мениджърът му да ни допусне за 5-минутно интервю. Общувал съм със Стинг, с Тина Търнър. Правил съм интервю с Том Джоунс за Би Би Си.” Попитал го защо, когато пее, хвърлят много дамски бикини върху него. А той отговорил, че веднъж бил в един бар, било много топло и се изпотявал често. Посегнал за кърпичка, тогава една красива дама с дълга, прилепнала черна рокля се изправила. Бръкнала под роклята, извадила си бикините и му ги подала. Том Джоунс избърсал потта си и ги върнал.
Макар да е сред рекордьорите за Европа по водене на дълголетно предаване, Спространов е категоричен, че не може да претендира за рекорд на “Гинес”. По думите му първенството държи швед, който започнал да води музикално предаване на 16 години и доживял почти до столетие.
Рози, чай от липа и фотоапарат - най-любими на знаковия водещ
Като всеки човек и Тома Спространов има свои предпочитания към любими предмети, хора, места, напитки. Пази ги като реликви в дома си.
Чай от липа е билковата отвара, която знаковият радиоводещ обожава. “Редовно си бера цвят от липа. Срещу нас, където живея, има много липи и когато цъфнат и са с най-силен аромат, си късам. Имам цели кесии с липов цвят и редовно си варя”, обясни той пред “24 часа”. Категоричен е, че без чай не може, но не английски или индийски, а именно липов и от лайка. Консумира го задължително с лимон и мед. Всяка сутрин, като стане, първата му работа е да се разсъни с два горещи чая.
Живата легенда на музикалната ни журналистика има афинитет и към цветята. И по-точно към лалетата и червените ароматни рози.
“Има едни тъмночервени, които цъфтят в Цар-Симеоновата градина в Пловдив. От тях се носи опияняващ мирис”, разказа Спространов. На 7 км от Пловдив
в къщата си в Белащица напролет се грижи и за безброй лалета
По думите му приличат на камбанки, когато цъфнат напролет. Обича и еделвайса. Запленил се по него при един излет на Рилските езера. Откъснал си и го поставил в рамка.
Книгата, която особено цени, е “Истории за българския рок”. “Неин автор е Георги Гълов, мъжът на Дарина Гълова. В нея са събрани спомени на ярки фигури от българската рок сцена, както и на някои от бащите на музикалната журналистика у нас”, обясни Спространов. И изброи Драгомир Драганов, Ивайло Крайчовски, Николай Захариев, Чавдар Чендов, като назова и себе си. Разбира се, известният радиоводещ обожава и книгите си за музика. Повечето от тях си е закупил от чужбина.
“Плочите са моят вкус към музиката. Подбрани са много добре. Грамофонната плоча е едно от началата за разпространение на музиката”, изтъква авторът на “Любопитно петолиние” и “Пулсиращи ноти”. По думите му плочите с тези заглавия - като радиопредаванията му, са 7 на брой и идеята за тях дошла от Иван Пеев.
Излизат между 1984 и 1990 година и “Балкантон” прави луди пари от тяхната продажба. Издава към 300 000 екземпляра. В музикалната колекция изпъкват имената на Брайън Адамс, Робърт Плант, Стиви Уондър, Фреди Меркюри, Шака Кан, както и на много други гиганти от световната музикална сцена. По-късно излизат и серия от албуми в CD формат под надслов “Томи представя... джаз, кънтри, поп, ритъм енд блус, рокендрол”. В дома си има забележителна музикална колекция. Признава, че слуша мелодични парчета от всички стилове с изключение на чалга, която не понася.
Сред предметите на особена почит е и глобусът, който му е подарък от големия пътешественик Брент Хърд. “Идваше много често в Пловдив и беше запален на тема България. За съжаление, не е жив, загина в Индия”, натъжи се Томата. Брент Хърд е бил от Корпуса на мира и дълги години работел в “Гласът на Америка”. Направил и предаване за своя български колега, което се казвало “Тома Спространов - гласът на свободата”.
Гласът на знаковия водещ зазвучава радостно, когато споменава за внучката си Емилия. “Тя е много красива, с хубави очи и ми е любимка. Нося снимката ѝ винаги с мен, а отделно имам и неин портрет вкъщи и винаги я гледам.” Спространов е баща на двама синове и дъщеря, които са го дарили с осем внуци.
Радиоводещият обича да запечатва случки от своя живот. Затова, където ходи, винаги носи фотоапарата си. Запален любител фотограф е. “Особено като ходя в Банско на фестивала, снимам всичко”, разяснява той. Твърди, че обича да прави фотоси на колегите си. И след това да подарява снимки.
