110 години словесният ребус забавлява, но и предизвиква ума
Любимата интелектуална игра на милиони читатели по света навършва 110 години днес, 21 декември.
Точно в деня на настъпването на зимата през далечната 1913 година британският журналист Артър Уин решава да зарадва читателите на неделния брой на американския вестник “Ню Йорк Уърлд”, като публикува първата кръстословица. Новата словесна главоблъсканица имала формата на диамант, а в средата била написана думата “забавление”, която служела като централна за търсене на други думи. Всяка друга дума била номерирана, а кратки обяснения ясно насочвали любопитните читатели.
И ако у тях играта предизвиквала забавление и радост, при печатарите възникнали трудности - често при печата квадратчетата се размествали или припокривали. Това оказва влияние и издателите на “Ню Йорк Уърлд” взимат решение временно да спрат новата игра. Обществената реакция обаче не закъснява - веднага се надига вълна от недоволство сред читателите, които настояват любимата им игра да се върне. Така и става, а бумът на кръстословиците не закъснява. Писма с предложения за думи и кръстословици от читатели на “Ню Йорк Уърлд” препълват редакцията на вестника, някои много забавни, а други - истински предизвикателства за ума.
Читателският интерес кара американците Дик Саймън и Линкълн Шустър да пуснат на пазара през 1924 г. първата книга с всички кръстословици, публикувани някога в “Ню Йорк Уърлд”, която впоследствие ще предизвика своеобразна интелектуална революция. Освен че се превръща в бестселър с внушителните за времето си 40 000 екземпляра за 3 месеца, книгата създава възможността хората да решават кръстословици по всяко време. А с времето вече дори не се ограничават само до вестниците - появяват се от салфетки и тениски до чанти и дори тоалетна хартия. Така думата официално влиза в речниците през 30-те години на миналия век.
Любимата игра на читателите не само доставя удоволствие, но и се оказва полезна за мозъка - според научни изследвания решаването на кръстословици е като интелектуален фитнес за мозъка. Освен че предпазвали от болестта на Алцхаймер, според учени те подмладявали мозъка с 10 години.
Но дори и кръстословиците си създават критици. Така още по време на ранния им успех “Ню Йорк Таймс” ги нарича “грешно разхищение и примитивна форма на умствено упражнение”.
Времето обаче опровергава тези критики и кръстословиците не само издържат, но и доказват силното си влияние. До такава степен, че по време на Втората световна война ги забраняват, тъй като се предполагало, че може да се използват за предаване на тайни съобщения на врага.
Така вече 110 години кръстословиците са постоянен спътник във всекидневието ни, а разнообразието от теми и формати е безгранично - от класическите вестникарски кръстословици до тези в онлайн платформите и в мобилните приложения.
И ние даваме нещо на света - българският инженер Христо Йоницов създава най-дългата непубликувана кръстословица в историята - 300 метра и 30 сантиметра! Той искал творението му да бъде дълго колкото Айфеловата кула и малко отгоре. След 14 години четене на енциклопедии и стотици часове в библиотеката написал 94 хиляди думи. Започнал рекорда на 55 години, завършил го на 69.
Най-голямата публикувана кръстословица пък съдържа 132 020 квадратчета с 12 842 указания хоризонтално и 13 128 – вертикално и е съставена от Ара Ованесян в арменската столица Ереван от ноември 2007 г. до октомври 2008 г.
Рекордът за най-плодовит създател на кръстословици се държи от Роджър Скуайърс, който през 1978 г. влиза в Книгата на “Гинес”. Той е публикувал повече от 66 000 кръстословици. Скуайърс също държи и рекорда за най-дълга дума, използвана в публикуван ребус.
