Нети, Нургюл, Бела, Вики и Гери са като пръстите на ръката - до една различни, но заедно са юмрук
Шахматът е особена игра. Когато тръгне да играе, всеки има по осем пешки, два топа, два офицера, два коня, но само една царица.
Но когато България получи уайлдкард и отиде на европейското отборно първенство в черногорския град Будва, се оказа, че във всеки мач имаме не една, а пет царици.
Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Белослава Кръстева, Виктория Радева и Гергана Пейчева са различни като всеки от пръстите на нежната дамска ръка, но когато играят, се стягат в стоманен юмрук, готов да нокаутира безпощадно всеки съперник.
Настъпват на пръв поглед златни времена за българския шахмат. Политиката и бизнесът ще се редят на опашка, за да засвидетелстват благодарността си, за снимка пред развятото българско знаме и все пак да отделят някой лев за финансиране. Защото капитанът - бившата световна шампионка Антоанета Стефанова, не се уплаши да каже при посрещането в присъствието на премиера Николай Денков и спортния министър Димитър Илиев, че на това европейско българките са били с 0 (словом - нула) лева държавно финансиране.
Някой може и да се учуди защо българските шахматни царици са отишли в Будва с уайлдкард, тоест със специална покана. Много просто - защото съвсем доскоро у нас имаше 5 (словом - пет) федерации по този спорт, а дори и сега имаме една за у нас и една за пред Европа и света.
Но това не е важно. Важното е да разкажем за петте момичета, които събудиха и разплакаха България. От гордост.
Антоанета Стефанова е и световен шампион, и кандидат за премиер
Антоанета Стефанова е десетата световна шампионка по шахмат (2004 - 2006), европейска шампионка (2002), втора световна шампионка по ускорен шахмат (2012 - 2014). Тя представя България на 13 шахматни олимпиади от 1992 до 2016 г. и е единствената българка, която е била световна шампионка по шахмат за жени. Беше капитан на националния отбор, който спечели европейската отборна титла за жени в Будва.
Софиянката бе кандидатът за премиер на “Има такъв народ” през 2021 г., но партията на Слави Трифонов тогава върна неизпълнен мандата на президента Румен Радев.
“Дължа успеха си на много неща. Благодаря на семейството си, на Владо Георгиев и на Васил Божков, който още преди да стане президент на федерацията, повярва в мен и ми помагаше. Дори лично бе в Елиста, което още повече ме амбицира. Въпреки недобрата минала година започнахме дългосрочна подготовка за това първенство и успях да го спечеля”, казва в интервю Стефанова по повод успехите в кариерата си.
Тези думи са изречени по адрес на Васил Божков от времето, когато бизнесменът, който доскоро се укриваше в Дубай с 19 обвинения, успя да стане и шеф на шахмата у нас. Той бе избран за президент на федерацията през март 2003 година.
Освен че организира балове в чест на Антоанета Стефанова, Божков е бил и неин основен спонсор години наред, а при една от победите ѝ дава като премия 10 хиляди долара.
Родена е на 19 април 1979 г. в София. Започва да се занимава с шахмат на 4-годишна възраст, като първите уроци получава от баща си Андон Стефанов. На 7 години е шампионка на София, а първата престижна награда получава през 1989 г., когато става световна шампионка по шахмат за девойки до 10-годишна възраст. След това става европейска шампионка по ускорен шахмат за девойки до 14-годишна възраст.
От 1994 г. Стефанова е гросмайстор за жени. През 2002 г. печели европейското индивидуално първенство по шахмат за жени във Варна. Същата година става първата и единствена българка, носител на най-високото звание - международен гросмайстор при мъжете.
Най-силната година в кариерата на Антоанета е 2004 г., когато тя първо печели силния гросмайсторски турнир в Джакарта и става 3-а на европейското първенство в Дрезден.
На 5 юни 2004 г. Антоанета Стефанова побеждава на финала за световната титла по шахмат за жени рускинята Екатерина Ковалевская, след като общият резултат след трите партии е 2,5 на 0,5 в полза на българката. Така на 25 години става десетата световна шампионка по шахмат за жени. Притежава титлата до 2006 г.
През декември 2012 г. е световна вицешампионка, след като губи финала за световната титла от украинката Анна Ушенина в руския град Ханти-Мансийск при равностойна игра Ц 2:2 в редовните партии и 0,5:1,5 в двете партии от тайбрека, продължили 89 и 94 хода.
На 22 ноември 2004 г. Стефанова става най-младият носител на званието почетен гражданин на Пловдив.
Антоанета е завършила икономика. Говори английски, руски и испански език, а ползва още френски, италиански и сърбохърватски.
През 2018 година стана ясно, че Стефанова е родила дъщеря от друго известно име в българския шахмат - дългогодишния секундант и спаринг-партньор на Веселин Топалов Иван Чепаринов.
Звездната ни шахматна двойка нарече детето си Мелисандра. В скорошно интервю Нети споделя, че няма амбиции то да последва кариерите на родителите си в шахмата, докато съпругът ѝ Чепаринов дори имал идеи да насочи Мелисандра към тениса.
Нургюл Салимова подарила първия си шах на музея в Попово
Нургюл Салимова подарила първия си шах на музея в Попово. Бил най-обикновен, дървен. Това разкри пред "24 часа" Илхан Ибрямов, бащата на европейската шампионка с отбора на България.
Иначе всички спечелени от нея купи, медали и призове се съхранявали в специално подготвен кът в една стая в къщата на семейството в село Крепча, Търговищко, където продължава да си живее Нургюл.
"Явно ще се наложи да търсим друг вариант за отличията, защото мястото отеснява", с широка усмивка признава таткото на 20- годишната шахматистка, който върти малък хранителен магазин в селото.
"Нургюл беше отлична ученичка, първо в село, където завърши 8-и клас, и после в град Опака. Там получи диплома за средно образование. Любимият ѝ предмет беше история. Умело съчетаваше обучението с тренировките по шахмат. Беше ѝ много забавно, личеше си, че има мераци да пробие на високо ниво в този спорт. С часове престояваше на шахматната дъска. Беше непримирима. Първите уроци бяха при дядо ѝ Салим Салимов, който е майстор на спорта по шах. Той е самоук, има цяла библиотека с шахматни книги. Нургюл губеше партиите си от него до 11-годишна. После стана световна шампионка за момичета до 12. Класата ѝ порасна. Дядо ѝ повече нямаше шансове да я победи на шахматната дъска, но това го прави горд. Аз също съм се пробвал, но явно съм по-ниска топка за детето ми. Матира ме, без да ѝ мигне окото", признава Илхан Ибрямов.
44-годишният мъж е изключително благодарен на първия и единствен личен треньор на Нургюл – Живко Жеков, който я приютява в своя клуб "Бургас 64". Основно тренират дистанционно по скайп.
"Него отдавна сме го приели като член на нашето семейство. Помага ни за всичко. Покойният гросмайстор Никола Спиридонов също има сериозен дял за израстването на Нургюл. Сега големи надежди за бъдещето на родния шахмат дава новият президент на федерацията ни, бургаският гросмайстор Милен Василев", признава бащата на европейската шампионка, която в Будва грабна и златото за най-добър резултат на втора дъска – 6,5 точки (4 победи и 5 ремита).
През август Салимова донесе първата огромна радост през настоящата година, като се класира на второ място на световната купа при жените в Баку.
"Вече мечтаем за световната титла при жените. Моето дете има класата и потенциала да се пребори. Ще и стискаме палци, както по време на европейското", разкрива бащата на Нургюл.
"Изключително горд съм с това което постигна досега. Нека да е здрава, да се труди много, да гони мечтите си и в шахмата, и в живота", сподели пред "24 часа" и личният треньор на Нургюл Салимова, Живко Жеков.
Следващото голямо предизвикателство за Салимова е турнирът за претендентките в Торонто – Канада през април догодина. Успех там ще и трасира пътя към битката за световната титла при жените. Паралелно ще учи задочно с индивидуално обучение в свищовската Стопанска академия, специалност "Икономика".
"Сега ще имаме време цялото семейство да се порадваме на големия успех на нашето момиче, на целия отбор. Нургюл обожава гозбите приготвени от майка ѝ Гюлзар.
Приоритетни са ѝ панирани пилешки дробчета и крилца. Пада си и по баклавата. Ще ѝ угодим с всичко на трапезата, което пожелае", признава Илхан Ибрямов.
Той разкрива, че покрай големите успехи на Нургюл още повече деца от селото, което е с 1000 жители, са се запалили по шахмата.
Въпреки заетостта си европейската шампионка намирала време да отскочи до местния клуб по шах и да покаже някои тънкости от играта на малките си последователи.
Възрастните в село Крепча пък боготворели шахматната кралица, не само затова, че е велика шампионка, а и заради добротата и благия ѝ характер.
"За новата 2024 година си пожелаваме Нургюл да е здрава. Да продължи с възходящото си развитие, да успее в турнира на претендетките, да стане и световна шампионка. Това ще е истинският връх", завършва Илхан.
Малко точки за детска градина помогнали на Гергана Пейчева
Когато Гергана Пейчева се ражда, родителите ѝ не успяват да съберат нужните точки за ясли и детска градина. Затова си я гледат вкъщи. Но в един момент се налага промяна и намират изход, като я записват на предучилищна една година по-рано - на пет, разказа за “24 часа” Светослав, бащата на отборната европейска шампионка, донесла драматично титлата ни в последната партия срещу Грузия.
“По щастлива случайност тя беше целодневна, където ги учеха на обичайните неща - буквички, четене, макар че тя вече можеше да чете, аз я бях научил. И в това училище, както и във всички други имаше външни занимания - гимнастика, народни танци, джудо за момчета. В нашето училище имаше две каки - Мария и Александрина Николиеви, сестри. Известни са в шахматните среди, Мария, за съжаление, почина много млада. Те водеха заниманията по шахмат в училището и Гергана се записа с една приятелка при тях. Ние не бяхме против, защото това не можеше да й навреди, а само да ѝ помогне”, връща лентата Светослав Пейчев.
Николиеви имат шахматен клуб - “Столичен шахматен център”, кйто Гергана посещава. Така лека-полека се понаучава да играе и започват да я водят по състезания в София.
До 7-и клас Гери е в 20-о училище “Тодор Минков”, после в 91-а гимназия, като и на двете места няма никакви проблеми. Родителите имат пълно съдействие, защото се натрупват много отсъствия - все пак един турнир е 8-9 дни.
Пейчева е приета в УНСС, специалност “Международни икономически отношения”, но в този момент идва покана от университета UТD в Далас, където ѝ предлагат да следва “Бизнес мениджмънт” след онлайн разговори с ректора, отговорника по спорта и треньора на шахматния отбор - Хулио Садорао, гросмайстор от Филипините.
Светослав Пейчев признава, че само покрай турнирите за 14 години семейството е инвестирало над 200 000 лв., но не съжалява нито за секунда.
Белослава Кръстева се записала сама да тренира шахмат
Любовта си към шахмата Белослава Кръстева дължи на баща си Людмил. Една вечер я попитал дали иска да ѝ покаже една интересна игра. Това е царицата, тук стои царят. И започва да ѝ разказва за шаха като приказка. Тогава е на 6 години.
Тръгва на училище в 6-о ОУ “Граф Игнатиев”. И се записва на шах, без родителите ѝ да подозират. “Една вечер звънна непознат номер. “Здравейте, вашето дете се е записало на шах при мен. Виждам голям потенциал. Тя играе много хубаво. Искам да я тренирам. Съгласни ли сте?” Така Георги Николов стана първият ѝ треньор”, разказва Людмил Кръстев.
Бащата на шампионката още не може да си обясни как е възможно на 7-8 години Белослава да стои напълно концентрирана по половин час: “Стояха на дъската по пет часа. Треньорът ѝ казва: “Мисли кой е правилният ход”. И Белослава мисли примерно половин час. Още не разбирам как е възможно дете да се концентрира толкова и да не загуби търпение”, чуди се бащата.
Самата Бела разказва пред “24 часа”: “Спомням си момента, когато започнах да го бия, като усещане. Но това ми беше огромна цел. Много мразя да губя, особено от баща ми. Амбицията ми в шаха започна, защото в началото баща ми само ме биеше, а аз исках да му покажа кой все пак е шефът”.
“Ярък спомен ми е как ми обяснява как давам мат с царя и топа. После го направих на първия си турнир и бях много щастлива”, връща се назад тя.
Шахмат, пиано и ски - това са три големи влечения на малката Белослава. И за любовта към музиката си има логично обяснение. Майка ѝ Петя Кръстева е композитор. Завършила е две магистратури - “Композиция” и “Музикотерапия”, в музикалната академия “Панчо Владигеров”. В момента е преподавател. И отделно се занимава с музикотерапия.
Малката сестричка на Белослава също е изключителен талант, но не с пешки, офицери и цар в ръцете си, а с цигулка. Казва се Богомила Кръстева и печели множество конкурси. И за нея тепърва ще се говори...
“Покрай шаха и Математическата гимназия не съм имала време за други неща. Цялото ми възможно свободно време отива за шаха. В началните класове ходех и на състезания по математика. За кандидатстване в СМГ също се решават страшно много задачи. Да я завършиш, също не е лесно”, казва Белослава. А тя завършва с отличен.
“Доста шахматисти отиват в СМГ, но спират с шаха, защото просто е невъзможно с двете успоредно. Аз някак съм успяла да се справям и с двете. Не познавам друг професионален шахматист, който ходи в такова училище”, допълва тя.
Отличничката от СМГ и от шахмата получава покана от три американски университета - от Мисури, от Сейнт Луис и от Далас. С пълна стипендия. Избира Университета в Мисури. Учи “Бизнес и финанси” и играе в шахматния отбор на Мисури. До края на годината обаче може да се прехвърли в специалност “Архитектура”.
Виктория Радева играе с Бойко Борисов, завършват с пат
Виктория Радева e родена на 15 май 2001 г. в Пловдив и е най-яркият представител на младото шахматно поколение в града.
През 2023 г. спечели за трети път шампионската титла на България по класически шахмат. Нейни треньори са Йордан Иванов и Петър Арнаудов. На 19 години става осмата българка с гросмайсторско звание. 11 поредни години е шампионка на България в различните възрастови групи за деца и девойки.
“Аз запалих Вики по шаха, когато беше на три години и половина. Тогава се разболя, трябваше да остане дълго време вкъщи, докато се излекува. Аз я гледах, тъй като съпругата ми Нина е счетоводител и беше много ангажирана”, разказва Славей Радев, бащата на европейската шампионка.
Вместо да гледа телевизия и да си играе с кукли малкото момиченце са научило да движи фигурите по шахматната дъска и често заспивало с тях. Като поотраснала започнала с помощта на баща си, който е нейният първи треньор да решава шахматни задачи. Увлякла се по популярната игра и тренирала много упорито.
“Тогава нямахме шахматен часовник и използвахме празна консервна кутия, като чукахме по нея, когато се наложи", добави Славей Радев. За да стимулира спортната амбиция на Виктория, когато била десетгодишна, й предложил да играят на “вързано” по една левче на партия.
“След като влязох вътре с 20 лева, реших да прекратим тази практика, тъй като беше видно, че Виктория напредва бързо и аз не мога да ѝ бъда конкурент на шахматната дъска", спомня си нейният родител. Съветваха я да разиграва наум партиите, които сме изиграли, след това ги анализирахме вечер вкъщи”, добави Славей Радев. Успехите не закъсняват и през 2010 г. Вики става вицешампионка на световното първенство по шахмат в своята възрастова група в Бразилия.
“Подготвяхме се сериозно за това първенство. Вдигах я с 15 минути по-рано за училище, още в 6,45 часа, и играехме блицшах с контрола 5 минути”, спомня си бащата на Вики. Дъщеря му тренира и докато нейните връстнички играят навън и се забавляват.
Успехът ѝ има голям отзвук и лично премиерът на страната Бойко Борисов я кани в Министерския съвет на партия шах
Министър-председателят игра с черните фигури. Битката бе равностойна и се стигна до патова ситуация на 64-ия ход.
10-годишната състезателка беше гост на премиера заедно със своите съученици от СОУ “Н. Вапцаров" в Пловдив. Партията започна в 11 ч в Заседателната зала на Министерския съвет минути след редовното заседание на министрите.
Виктория седна на мястото на министър-председателя, а премиерът повика за подкрепление нейните съученици. Те пристигнаха с автобус, осигурен от община Пловдив. С тях беше и класната г-жа Анелия Йорданова. Тя е голям фен на Вики и винаги я е подкрепяла. Премиерът остана впечатлен от таланта ѝ и изрази увереност, че ще постигне големи успехи в бъдеще.
На 17 години Виктория става ученическа световна шампионка в Дуръс, Албания.
