Ако перифразираме поговорката Зад всеки успял мъж стои една силна жена за Ваня Григорова, то тя би звучала така: Зад всяка успяла жена стои един подкрепящ я мъж.
Кой е мъжът до красивата и бойна синдикалистка, останала на косъм от кметското място в София? Този, който беше плътно до нея, но неизменно в сянката ѝ по време на цялата кампания. И бе един от двигателите на всичко.
Това е журналистът Калин Първанов. Човек с опит и в медиите, и в политиката (като част от отминали предизборни кампании). Човекът, който от самото начало предупреждава Ваня, че “акулите ще я изядат”, но я подкрепя категорично в мига, в който взема решение да се впусне в кметската надпревара.
Ваня е човек, който трудно може да бъде моделиран и животът с нея е екшън, описва я Калин с много любов. Двамата са заедно от години, но тя винаги намира с какво да го изненада.
Добър тандем са. И макар Григорова да не е била в активната политика, това не е първата им предизборна битка. През 2019 г., когато тя се кандидатира за независим евродепутат, двамата с Калин и още няколко приятели правят цялата ѝ кампания съвсем сами. Той е идеолог, организатор и дори шофьор. Наемат бус и с него обикалят цяла България. На изборите Ваня взима близо 10 хиляди гласа. Бях доволен, защото я отчитаха като малък, но все пак забележим фактор в тази кампания, а оставихме зад гърба си доста от по-малките формации, спомня си днес Калин.
Така устатата синдикалистка постепенно влиза в светлините на прожекторите. Повече от 10 г. е силно обществено ангажирана и се е борила за много каузи. Това, което наистина може да я изкара от релси, е несправедливостта - независимо дали социална, или в личен план. Има хаплив език и често не си поплюва с него. Така, както се случи веднага след балотажа, когато публикува пост за “либералните лайномети”, след като опонентите ѝ обявиха, че е взела вота в ромските махали.
Случва се да изтърве пиперлива дума и това е, защото
от малка е научена да се брани
Тя е наистина естествена, понякога дори до рязкост, обяснява езика ѝ Калин. Дава за пример дори факта, че по време на кампанията тя не си заключва стената във фейсбук: “Много от нейните опоненти си изкараха кампанията, ровейки във фейсбука ѝ. Едните, за да я изкарат соросоид, другите - путинист.”
Силна жена е и рядко плаче, описва я той. Познава обаче, че е ядосана и нещо не е наред, по очите ѝ - те святкат, все едно някой е запалил оксижен.
Но единственото, което може истински да я разклати, са проблеми на близките ѝ. Много е загрижена за роднините си, има две сестри, на които помага. След развода на родителите ѝ често пъти тя е мъжът вкъщи.
Калин и Ваня са отдавна заедно. Имат сходни съдби и са постигнали всичко сами. И двамата са родени и отраснали в София. Тя в квартал “Христо Ботев”, той в “Западен парк”. Първата ѝ работа като студентка е чистачка в училище. Като студент по психология пък Калин работи първо като нощен пазач, след това прави демонстрация как се готви с помощта на кухненски комбайн в популярно тв магазинно предаване.
От малък обаче се интересувал от политиката, четял вестници и списания. Бил запален и по спорта. Затова се явява на обява за репортери в радио “7 дни”. Мечтата му била да отразява световно първенство. Но съдбата решила друго. Тъй като спортното предаване още не е стартирало, а Калин демонстрира познания и обща култура, веднага го вземат за политически репортер. И така скача в дълбокото. През годините журналистическата му кариера минава през левите вестници “Земя” и “Дума”.
До 29-ата си година два пъти е уволняван заради изразяване на лична позиция,
различна от тази на медията, в която работи. Първо в радио “7 дни”, когато вечерта на 4 февруари 1997 г. казва: “Кредитните милионери победиха и изчистиха всичките си задължения благодарение на разразилата се финансова криза”. А след това и от “Дума” - в разгара на втората инвазия на САЩ в Ирак.
Най-дълго работи в списание “Тема” (наричано българското “Тайм”), където постепенно се издига до дясна ръка на Валери Запрянов. След това създава сайта “Барикада” със свой приятел от Полша, но след спиране на чуждото финансиране не успява да го издържа сам.
Мнозина от колегите му приемат като “пенсиониране” сегашния му пост -
главен редактор на списание “Лов и риболов”,
но самият Калин ужасно много се гордее с него.
Политическият анализатор избира да отиде в списанието точно след кампанията на половинката си за евродепутат. “Бях безкрайно уморен, беше ми дошло до гуша от политика. Имах нужда от дезинтоксикация. Казах си - повече политика не искам да помириша и отидох там като спасение, уж да науча повече за животните и природата, а се оказа, че пак се занимавам повече с човешки проблеми”, казва той.
Но е много щастлив, че работи в легендарното списание, на което е върл фен още от дете, а сега е превърнал в много модерно и красиво. Прави го с душа и любов, защото му харесва. Гордее се, че името му ще бъде записано редом до Любомир Дойчев, Дончо Цончев, за кратко дори и Емилиян Станев.
Допреди да влезе в кампанията, Ваня беше икономически съветник на президента на КТ “Подкрепа” и е една от най-активните обществени личности, които защитават правата на работещите. Често го прави и в тв ефира, влизайки в остри сблъсъци с политици и коментатори.
Ваня и Калин се събират покрай партията. В онези години и двамата са членове на БСП в “Слатина”. Той е в районния съвет, а тя още с първите си партийни стъпки оглавява младежката структура там. Впечатлила го със своите енергия и отдаденост, с каквото и да се захване.
Напускат БСП един след друг Ваня - по време на кабинета “Орешарски”, Калин година по-късно. Събират се отново в сдружение “Солидарна България”, където водят битки срещу трансатлантическите търговски споразумения на ЕС с Канада и САЩ - СЕТА и TTIP, и др.
Така от другари в партията постепенно стават другари в живота.
И двамата имат деца от първите си бракове. Тя дъщеря, той – син, и двамата са студенти
В кампанията Григорова бе упреквана, че дъщеря ѝ учи архитектура в Торино. Но Габриела е редовно обучение с държавна поръчка, има стипендия и живее в общежитие. Ние ѝ помагаме само с джобните, казва Калин.
Сега децата не живеят с тях, но царе на къщата са двата котарака Жоро и Рис, спасени от улицата. Жоро е подарък за рожден ден на Габи от сестрата на Ваня. А Рис просто влязъл в семейството след една безсънна нощ, в която котето така жалостно мяукало, че Калин го издирил и открил заклещено между решетките на едно мазе. Занесъл го вкъщи, а Ваня, в мига, в който го видяла, отсякла: Остава с нас.
В свободното си време Ваня и Калин
обичат да играят белот и са много добри,
трудно някой може да ги победи.
И двамата са върли футболни фенове, но гледат заедно само мачове на националния отбор. Той е от ЦСКА, а тя - от “Левски”, затова темата за вечното дерби вкъщи е взривоопасна. Той е винаги на стадиона, тя гледа от телевизора. “За да няма сблъсък на два вулкана, гледаме отделно. И като се прибера - или ядът ми вече е минал, или съм решил, че ще бъда великодушен - в зависимост от резултата. И най-много някой солен майтап - футболното заяждане приключва дотам”, разказва Калин.
Обичат да са сред природата и често обикалят из България. Но докато той предпочита спокойствието и тишината край реката, тя е винаги във вихъра на купона, на дансинга или на хорото. Веднъж обаче решила да придружи Калин на риболов в река Палакария, приток на Искър. Тръгнали уж за мряна, а тя... хванала пъстърва. Това е късметът на начинаещия, дори не подозирах, че в тази река има пъстърва, смее се той.
Ваня много обича да танцува и го прави добре. Слуша най-много българска, испанска и руска музика. С приятелки ходили на концерта на Миро. Обича също “Дубиоза колектив” и S.A.R.S.
Готвенето не ѝ е най-голямата стихия, но близките ѝ нямат и такива очаквания - все пак активен общественик и перфектна домакиня са по-скоро антагонизми. Но всички признават, че по-голям майстор на коледната питка няма. Това е един от любимите празници на семейството, защото всички се събират вкъщи.
Всъщност именно къщата, която заедно строят от година,
се превърна в една от основните теми в кампанията срещу Григорова.
Това е моята гордост, казва Калин и не крие колко е ядосан на всички, които буквално “изядоха” Ваня заради къщата. “Защо никой не дойде да види как живеем в двустайно жилище под наем в “Гео Милев” и как изкарахме затворени пандемията в него трима души с две котки”, казва той. Именно по време на локдауна двамата затвърдили намерението си да живеят в къща и да си имат двор, в който да гледат дори домати. Цял живот съм мечтал да живея в къща, казва Калин, който е израснал в апартамент и затова много обичал лятото да е на село. Така, затворени между четирите стени на малкия апартамент, двамата твърдо решили да имат нов дом.
След дълго търсене стигнали до промишлена зона Верила. Отишли по обява за къща, но тя била в окаяно състояние и трябвало да я съборят и започнат наново, което щяло да излезе много скъпо. Попаднали обаче на терен извън регулация и на приемлива за тях цена - 5 евро на квадрат, или 10 хиляди лева за декар. Не се поколебали и го взели, независимо че около него има повече складове, отколкото къщи. А на обвиненията, че в съседство си имат голф игрище и имотът е престижен и скъп, Калин отговаря, че то е в Равно поле - от другата страна на селото.
Една година им отнело да вкарат терена в регулация и да започнат да строят. Основен двигател на всичко е Калин, който определя това като “най-голямата авантюра” в живота му. Плановете му били до тази Коледа да се нанесат, но кампанията за изборите ги забавила.
Къщата е на два етажа и с гараж на обща застроена площ 195 квадрата. “Всичко е финансирано с банков кредит за жилищно строителство за над 340 хил. лв. и ще го изплащаме с моя мъж следващите 30 г. Дали с 4000 лв. месечен доход мога да покривам 1450 лв. месечна вноска - в крайна сметка банките си имат условия и очевидно кредитните инспектори са преценили, че когато това ми струва по-малко от 50% от месечния доход, мога да го изплащам”, обясни преди дни и Ваня пред bTV. Калин я допълва, че са гарантирали заема с наследствена собственост, макар и малка.
