- Внуците на проф. Димитър Димитров са голямата му радост и релакс
- Пише ли, помага му музиката
- 30 песни в плейлиста му са на Костадин Гугов
Ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров с еднакъв плам се отдава на работата си, на хилядите си ангажименти в най-авторитетното икономическо висше училище у нас, на командировките, писането на книги и...на внуците.
Проф. Димитър Димитров е ръководител на единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност, създадена със съдействието на Международната агенция по атомна енергия. От 14 години е начело на катедра “Национална и регионална сигурност” - все сериозни и отговорни длъжности, изискващи време и сериозност. Емоциите от музиката, книгите, филмите и природата обаче не са чужди за професора, който преди дни отпразнува 60-годишния си юбилей със семейството, колегите и приятелите си.
Признава си, че когато го попитахме за 7-те му любими неща, първо си помислил, че като един прагматичен мениджър няма как да открои толкова много. “Оказа се, че емоции има и има много любими неща”, усмихва се професорът. Ето неговия избор.
Първото място е запазено за внуците
На първо място са внуците, категоричен е проф. Димитър Димитров. От няколко месеца има втори. 6-годишният Владимир и 6-месечният Борис са голямото забавление, голямата радост и големият релакс за ректора. “Нашата работа е доста напрегната и все има разни проблеми. Когато си с децата, човек се отпуска, забравя за проблемите и денят минава много бързо”, с вълнение разказва той.
Миналата година бил на посещение в САЩ. Помолили гостите да разкажат нещо шеговито за себе си. Проф. Димитров казал, че в университета има 20 000 студенти, ръководи 1000 служители и преподаватели. Кабинетът на ректора се състои от 20 души. Но има двама началници - внуците. Те командват ректора на УНСС. И вметва, че само засега са двама, от сина. Ще чака и от дъщерята, която се омъжила това лято.
Работата е предизвикателство
В графата “любими” ректорът категорично слага работата си. И защото я обича, ангажиментите от 9 до 21 ч не му тежат дори когато продължават и в почивните дни - срещи с най-различни хора, решения за милиони, свързани с ремонти и строежи, промените в учебните планове.
“Харесва ми , това е нещо като предизвикателство. УНСС има голям потенциал. Не са се изчерпали предизвикателствата пред мен и колегите ми, затова ми е интересно - и през четирите изминали години, надявам се и през следващ мандат”, казва проф. Димитров, който над 40 години е част от УНСС.
Любима ми е България - нищо че звучи високопарно
“Колкото и да звучи високопарно, третото ми любимо нещо е България. Ходил съм в много държави по света. През 1996-1997 г. близо половин година бях в Нидерландия, когато у нас инфлацията беше 1000%, доларът беше 3000 лв. Моето разбиране беше, че трябва да се работи за България”, казва икономистът.
Категоричен е, че България е много добро място за живеене - заради хората, въздуха, природата. Смята, че трябва да се научим да ценим това, което имаме, защото страната ни “наистина е едно голямо богатство”. И професионално откроява колко е голям потенциалът ѝ геостратегически, геополитически и като природни ресурси.
Гришо и Бербо - големи са
От дете обича спорта, но избрал кръжок по математика пред тренировките по футбол. Уважава големи спортисти и откроява Григор Димитров и Димитър Бербатов - “Тръгнали без подкрепа от държавата или специални условия, а са стигнали до световни върхове”. Преди да поеме УНСС, редовно участвал в турнира по тенис на корт за купата на ректора. На 55 г. стигнал до финал. Заради пристрастията си към този спорт от световните звезди отбелязва Джокович.
Книгите - и поезия, и спомени за войните
Книгите и четенето са му дали много. Прави го от малък. Чел е дори с фенерче под одеялото.
“Информацията от книгите, от интернет, от социалните медии - всичко това дава много. Човек не може всичко да преживее през личния си опит. Четенето дава възможност да се възползваш от опита на стотици други хора, които са го видели, обобщили", казва проф. Димитров.
Успокоява се и с поезия, и с хубава проза. В последно време заради професионално изкривяване чете мемоари, спомени за войната, свързани с неговата област - отбрана и сигурност. Любимата му книга като дете била “Граф Монте Кристо”.
От филмите "Терминалът" даже го е преживял
Няма много време за гледане на филми. Понякога се чувства ощетен, че не е видял всички шедьоври на киното. Успокоява се, че ще го направи, като се пенсионира.
Много харесва “Терминалът” с Том Ханкс и Катрин Зита-Джоунс на Стивън Спилбърг. Почувствал се като героя на Том Ханкс (напомня, че е български зет), когато веднъж отменили полета му от Брюксел заради мъгла в София. Именно тогава за първи път гледал “Терминалът”.
“Щурците” и АББА слуша от млад
Когато пише книгите си, много му помага музиката, дава му допълнително творческо вдъхновение. “Митко Щерев е от Ямбол, аз също съм роден там, “Диана експрес” пък беше влакът, който ходеше до Ямбол навремето”, прави връзка между биографията и музикалните си вкусове.
Харесва и “Сигнал”, “Щурците”, АББА. В плейлиста му от 100 песни 30 са на Костадин Гугов. Преди дни бил на концерт на Гуна Иванова.
