Дъщерята на семиотика Цветан Тодоров е у нас, за да представи първата си пълнометражна лента и като част от международното жури на фестивала “Синелибри”
1900 година. Лили д'Аленжи, парижка кокотка на върха на славата си, бяга от Париж, за да скрие умственото увреждане на своята дъщеря. Когато пристига в Рим, животът ѝ се преобръща след срещата с Мария Монтесори, която е разработила хуманен метод за обучение на деца с физически и умствени дефицити. Оказва се, че жената, която иска публично да олицетворява la nouvelle femme, т.е. една модерна и еманципирана жена, за целта трябва да плати висока цена - тайно, извънбрачно майчинство. Скоро Мария ще трябва да избере между детето и призванието си.
Това накратко е сюжетът на първия пълнометражен филм на френската кинорежисьорка и актриса Леа Тодоров, дъщеря на световноизвестния философ, литературовед, семиотик и културолог Цветан Тодоров.
Тя е у нас освен за да представи лентата си в рамките на тазгодишното 9-о издание на фестивала “Синелибри”, а и като част от международното жури, което ще избира измежду единадесет конкурсни заглавия.
Леа представи и проекта си “Цветан Тодоров, България и аз” с текстове, архиви и видеоклипове, който посвещава на баща си и неговата връзка с родината му.
Лентата с оригиналното заглавие La nouvelle femme, преведено на български като: “Мария Монтесори: Новата жена”, имаше своята премиера на 17 октомври в София.
Това е моят първи пълнометражен филм и го показвам само от две седмици насам. Това е проект, по който работих няколко години, снимах го няколко месеца, след което го монтирах около 6 месеца. През средата на февруари го завърших и тъй като го показах едва през октомври, имах усещането, че всъщност нищо не съм направила. Така че възможността да го споделя с вас ми дава усещането, че му давам живот. С тези думи Леа Тодоров се обърна към публиката на първата прожекция на филма ѝ, а след нея имаше и дискусия (виж части от нея по-долу).
Лентата разказва любопитната история зад създаването на обучителния метод “Монтесори”, който се използва и до днес. Сюжетът проследява и приятелството, което се заформя между две тотално различни една от друга жени, както и развитието на взаимоотношенията между майка и нейното дете.
В ролята на Мария Монтесори, която помага на умствено недоразвити деца с различните си обучителни методи, влиза популярната италианска актриса Жасмин Тринка, участвала във филми като “Супергерои” (2021 г.), който беше представен и на “Синелибри”, “Историята на жена ми” (2021 г.), “Богинята на съдбата” (2019 г.), “Никой не се спасява сам” (2015 г.) и други.
В ролята на парижката кокетка Лили д'Аленжи е френската актриса Лейла Бахти, позната от “Париж, обичам те” (2006 г.).
Прожекции на филма ще има днес, 19 октомври, и на 28-и в Културния център G8, на 20-и в “Евросинема”, на 21-и в Casa Libri и на 29-и във Френския институт.
Леа е режисирала документалните филми “Спасяване на човечеството през работно време” и “Руска утопия”, като е участвала и в лентата “Спомен за болката” по романа на Маргьорит Дюрас. А през 2018 г. идва в България, за да представи документалния филм “Революция в училище” за алтернативните модели на образованието между двете световни войни.
Леа Тодоров: След репетициите Жасмин Тринка изчезваше някъде да плаче, след това се връщаше с усмивка
- Защо решихте да направите този филм?
- Имаше няколко истории, които трябваше да се разкажат. Първата, разбира се, е за Мария Монтесори. Идеята ми дойде, докато работех върху документален филм за различните педагогики. Исках да покажа един особен момент от нейната история - тя трябва да направи избор, който не е лесен, дори ужасен (трябва да избира между детето и призванието си - б. а.).
- Как избрахте актрисата Жасмин Тринка и как се свързахте с нея?
- Говорихме с нея още преди сценарият да бъде написан. Нямаше нищо подписано, когато вече след това успях да ѝ покажа сценария. Тогава тя беше много заета със снимките на друг филм, но дойде до Париж. Бях много стресирана, защото всъщност нямах никакъв алтернативен вариант и идея кой би могъл да играе тази роля, толкова исках това да бъде тя. С пристигането си Жасмин започна да работи с децата. След репетициите изчезваше някъде, после разбрахме, че всъщност е ходила да плаче, но винаги се връщаше с огромна усмивка.
По време на снимките беше много съсредоточена и бих казала, че беше посетена от духа на Мария Монтесори.
- Колко време продължи снимането на сцените? Във филма се вижда израстването на децата от началните им некоординирани движения до успехите им.
- Във Франция имах възможността да направя една резиденция. За два дни успяхме да заснемем кадри и направихме нещо като чернова. Тогава разбрах, че да накарам деца да играят по този начин би било невъзможно и неправилно. Исках да подходя така, както прави самата Мария Монтесори, да ги подкрепям и да им помогна.
Започнахме да работим с тях и един хореограф и стана ясно, че музиката е в сърцето на филма. След широкообхватен кастинг в района на Париж работихме с около 50 деца и ги събрахме, за да може да пеят и играят заедно. Един път в седмицата се срещахме с тях. Идеята беше да се създаде тази връзка. Те наистина са напълно способни да играят.
- Били ли сте някога в класна стая тип монтесори?
- Много пъти, като подготовка за филма бях в такава в Орлеан, Франция, където работят с невротипични и невронетипични деца. Много време съм прекарала с деца със затруднения и това, което се вижда в работата с тях, е, че много хора използват техниките на Монтесори.
Използвани са въпроси от дискусията с Леа Тодоров след прожекцията на филма.
