Дареният от папа Инокентий III с католическата титла за владетел български цар пленява Балдуин Фландърски през 1205 г.
Трагичната неумолимост на българската история е, че тримата възродители на Втората българска държава са убити в резултат на заговори. Недоволни боляри организират убийството на Асен и Петър. Историята мълчи дали това не е заради съюза им с куманите, на които обещават богата плячка, за да подпомогнат тяхното освободително дело. След смъртта на двамата по-големи братя начело на българската държава застава третият. Днес никой не го споменава с истинското му име
Калоян (съкратено от Калойоан - Добрият Йоан)
Когато застава начело на българския престол, продължават болярските размирици и политическата несигурност, а територията на България е едва от Стара планина до Дунав. Предимството на Калоян е, че три години е живял във византийския императорски двор като заложник за Ловешкия мирен договор между Византия и България, с който официално се възстановява българската държава през 1187 г. Там той добре е опознал византийците, политиката им и начините им на действие. Твърде често на него ще му се налага освен с оръжие да действа и като изкусен дипломат.
След Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.), който както и първите два тръгва да освобождава Йерусалим, но така и не успява, е организиран Четвъртият от 1202 до 1204 г. Асен и Петър, изредили се на българския престол, виждат в кръстоносците съюзници, тъй като при преминаването си през старите, но все още неосвободени български земи те плячкосват и грабят, с което отслабват Византийската империя. Подобни мисли има и Калоян, но те скоро са отхвърлени. В империята в резултат на заговор, който по това време е южноевропейски патент, Исак II Ангел и синът му Алексий са заловени и хвърлени в тъмница. Начело застава братът на Исак, също Алексий, който е провъзгласен за император под името Алексий III. Това става през 1195 г. по време на подготовката за поредния поход срещу България.
Убиецът на най-големия брат Асен, Иванко, пък е избягал във Византия, преминал е на византийска служба,
дотолкова е спечелил доверието на новия император, че той му дава да управлява Пловдивска област
и дори му предлага внучка си за негова съпруга. По-късно Иванко ще се обяви за самостоятелен владетел и ще опитва да се съюзи с Калоян в битката срещу византийците.
Всичко това са предпоставки българският цар да продължава териториалното възстановяване на България. През 1201 г. той е превзел Констанца, а на връщане - и Варна, която по това време е единственият град в Северна България, останал във владение на Византия. В края на същата година сключва и мирен договор с Алексий III. Тук пък с българските интереси се сблъсква унгарският крал Емерих II, който превзел Браничево, Белград и Ниш. На следващата 1203 година Калоян с войска от българи и кумани освобождава Поморавието и Ниш от унгарците. Емерих II пък се оплакал на папа Инокентий III, отричал всякакви Калоянови права и го обявил за незаконен и узурпатор на българския престол. Папата отговорил, че той, както и неговите предци Асен и Петър са “възвърнали най-голяма част от страната си по бащино право”.
Така започва тригодишната кореспонденция на Калоян с папата.
Инокентий III се намесва в решенията на почти всички крале в Европа. Той следи внимателно и борбата на възродената българска държава към независимост и международно признание и решава, че може да я привлече към католицизма. В първото си писмо до Калоян го нарича “благороден мъж” и “достоен мъж на град Рим”, което пък препраща към това, че Калоян бил римлянин.
В същото писмо папата прави хронология на старите връзки на България с католицизма още от времето на Борис I. Писмото е донесено на Калолян от нарочен папски пратеник. Той обаче бил зает с битки срещу Византия и не побързал да отговори. След десетина месеца написал на папата: “На първо място, ние като любим син, искаме от нашата майка, Римската църква, корона и достойнство, според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори – Самуил и други, които са ги предхождали по царуване”.
Папата отговорил, като този път се спрял по-подробно на отношенията на княз Борис I с папа Николай I, и поискал от Калоян да даде нови доказателства за българска вярност към Римската църква.
Докато той отговори,
започнал Четвъртият кръстоносен поход и скоро кръстоносците се явили пред Константинопол
Алексий III по принуда потърсил съюзник в лицето на българския владетел, а цариградският патриарх се явил лично пред него и в името на българо-византийски съюз предложил царска корона и независимост на българската църква начело с патриарх. Усетил се в силна позиция, Калоян изпратил ново писмо до Инокентий III, че Византия щяла да му даде признанието, което искал от Рим, и помолил да бъдат изпратени кардинали, които да го коронясат за български император и да поставят начело на българската църква кардинал.
От Рим пристига кардинал Лъв с писмо от папата. В него се казва: И затова ние изпращаме от наша страна в България и Влахия обичния син Лъв, презвитер и кардинал на Св. кръст, легат на апостолския престол, да ти даде кралски скиптър и да ти наложи кралска диадема. Официалната церемония за коронясването на Калоян е на 8 ноември 1204 г. Папата изпратил писма и до унгарците и сърбите, че българският владетел, българското духовенство и целият български народ са преминали в католическата вяра.
Калоян е назован рекс - крал, и това е най-високата титла, която е можел да получи.
Той не останал доволен и в писма продължавал да се титулува “император”. Това обаче си остава само един политически акт, който с нищо не променя православието на българите, а и скоро престава да действа под напора на политическите събития.
Четвъртият кръстоносен поход се подготвя няколко години, но се осъществява през 1202 г. В него участват основно френски и фландърски рицари и по-малко италиански и германски. Те трябвало да пристигнат с кораби в Египет, а оттам да продължат към Палестина. Венецианците за превоза им по море поискали 85 000 техни лири, но рицарите събрали около 50 000, свидетелстват стари хроники, останали длъжници с 35 000 и станали зависими от Венеция. Тогава им било предложено да превземат град Задар на далматинското крайбрежие, който бил голям конкурент на венецианците в търговията по море, което и станало. По същото време от Константинопол пък успял да избяга синът на Исак II Ангел, Алексий, и да потърси помощ от своя зет император Филип Швабски, женен за сестра му Ирина Ангелина, от която има седем деца. Императорът се намесва и променя хода на кръстоносния поход, като го насочва към столицата на Византия. До 1204 година Калоян е превзел Средец, Македония с градовете Призрен, Скопие и Охрид, Пловдив с помощта на Иванко. Кръстоносците обаче преминават през тези земи и плячкосват къде каквото сварят. Срещу помощта Алексий се задължавал да покръсти Византия в римокатолическата вяра и да даде на кръстоносците 200 000 венециански лири. Когато наближават столицата, Алексий III избягва, на престола се връщат низвергнатите Исак и Алексий, но синът не може да изпълни паричното си обещание и са детронирани. Това пък накарало кръстоносците да превземат Константинопол.
През април 1204 г. в разрушения и ограбен от тях град те обявяват създаването на Латинска империя
и обявяват фламандския граф Балдуин Фландърски за император. Само дето след това рицарите трябвало да бъдат възнаградени и да им се раздадат нови владения, вече в пределите на България. Калоян се опитал да уреди мирно отношенията си с тях, но предложенията му били отхвърлени с пренебрежение. Това принудило българския цар да сключи съюз с гърците и започне война с кръстононсците. Решителната битка е на 13 и 14 април 1205 г. в Одрин. Кръстоносците са в града, куманите ги нападат и се оттеглят, част от рицарите излизат от крепостта да ги преследват, попадат в капан и са унищожени. Император Балдуин издава заповед никой да не напуска самоволно укреплението, а само в боен ред. На следващия ден куманите отново нападат, кръстоносците излизат в боен ред, завързва се ожесточена битка, но рицарите са обкръжени и победени.
Самият Балдуин е пленен и отведен в Търново.
Заточен е в кула в крепостта “Царевец”. И се раждат легенди.
Калоян се жени за Анна Анисия- Куманката. Според едно предание тя си харесала фламандеца, всеки ден ходела в кулата, влюбила се в него, обсипвала го с грижи и ласки, но той не отвръщал на чувствата ѝ. Тогава тя го набедила, че опитал да я изнасили и той бил убит. Според друго предание Калоян наредил да ослепят Балдуин и така умрял след години. Според трето бил убит в кулата по заповед на българския цар. Папа Инокентий III, който очевидно се е интересувал от съдбата на своя крал, и хронинстът Жофроа дьо Вилардуен обаче казват, че е умрял в Търново през 1206 г. и не споменават за убийство. Самият Калоян пък е убит от кумана Манастър след заговор, оглавен от неговата съпруга през 1207 г. Наследилият го Борил, сестрин син на Асен, Петър и Калоян, води неуспешни битки с Анри Фландърски. Жени се за Анна Куманката и като залог за мирен договор дава доведената си дъщеря Мария за съпруга на Анри Фландърски след смъртта на Агнеса Монфератска. Така Калояновата дъщеря става императрица на Латинската империя.
Така е в ония времена на политически интриги, предателства, безпринципни мирни договори и бракове по интереси.
Какъв е произходът на Асеневци?
Дълго време историците се опитват да намерят отговор на този въпрос, докато днес е наложена безспорната теза, че те са потомци на стар аристократичен български род. След края на Първата българска държава през 1018 година мнозина от старите боляри преминават на византийска служба. Фактът е леснообясним – и България, и Византия са християнски държави, имат едно и също политическо устройство и тези, които са приели подчинението и са се заклели във вярност към победителя, ще запазят владенията си съобразно новите условия, които им диктува Константинопол. Византийският хронист Никита Хониат обаче пише, че те били власи по произход. И започва спор дали Асен, Петър и Калоян са българи. По това време “влах” не е било етническа характеристика, а така са наричани българи, гърци, сърби и арменци.
В писмовната си преписка с Калоян папа Инокентий III твърди, че от „старите ватикански книги“ се знаело, че той е “потомък на старите български царе Симеон, Петър и Самуил”. В отговор пък Калоян ги нарича “прародители мои”.
Балдуиновата кула
Това, което виждаме днес на хълма Царевец, не е оригиналната кула. От нея в началото на миналия век е останала само долната част. Година след края на Първата световна война търновският окръжен инженер внася в Комисията за старините проект за реставрация на трите порти на “Царевец”.
Търновци обаче не се отказват и след 10 години идеята е наложена на Народния музей в София. Архитектът към музея Александър Рашенов свидетелства: “Инициативата за възстановяване на търновската крепост “Царевец” се взе през 1930 г. от Министерството на благоустройството, и то лично от министъра г-н проф. Данаилов. Желанието на г-н министъра да се възстанови “Балдуиновата кула” се посрещна с неодобрение от управата на музея, при оскъдицата на средства за поддържане на старините, музеят предпочита всяка определена за старините сума да се използва за заздравяването им, но не и за реставрация. Още по-малко може да се оправдае използването на големи суми за Търновската крепост, за възстановяването на която липсват положителни данни. Въпреки това становище на музея постави се за задача върху старите основи да сепострои една нова средновековна кула”.
Архитект Рашенов използва като прототип запазената кула в Червен и така се появява днешната Балдуинова кула.
Какво става след победата на Калоян при Одрин?
За това свидетелства Жофроа дьо Вилардуен, един от ръководителите на Четвъртия кръстоносен поход и автор на книгата „Завладяването на Константинопол“. През април 1205 г. братът на Балдуин, Анри, се отправил към Одрин, за да участва в битката, като водел със себе си и 20 000 арменци. Марко преди града научил за унизителното поражение, изоставил арменците и забързал да спасява оцелелите рицари. Срещнал ги на доста километри извън града и организирал безопасното им изтегляне. Изоставените арменци пък били избити от местното население, като отмъщение за грабителствата и безчинствата на рицарите. Анри благополучно се прибрал в Константинопол и в края на април бил провъзгласен за регент на Латинската империя. За това как е започнало управлението му ще цитираме Вилярдуен: „Тогава куманите и власите се понесоха до вратите на Цариград, където Анри, регентът на империята, беше с толкова хора, колкото имаше – твърде опечален и загрижен, защото нямаше достатъчно хора, за да брани земята си... Знайте, че на пет дни от Цариград не остана нищо за опустошаване освен града Виза и Селимбрия (днес Визе и Силиврия в Турция – б. а.), които имаха гарнизони от французи... И Анри, братът на император Балдуин, пребиваваше в Цариград с останалите. И знайте, че те бяха в много лошо положение, защото освен самия Цариград, бяха задържали само тия два града.“
