Попара, пръжки, трахана... Тези стари български, лесни за приготвяне ястия не са забравени. Даже са любимата храна на някои от известните личности у нас. Противно на представите, че знаменитостите обичат да се хранят с изискани гозби, много от певците и актьорите не забравят простите, но много вкусни рецепти за закуска от тяхното детство. Въпреки че брънчът (от английски език - комбинация от breakfast (закуска) и lunch (обяд) е все по-завладяваща тенденция в храненето у нас, българите все още готвят у дома любимите рецепти от едно време.
Обикновена попара със сирене, запръжка, гореща вода и масълце. Това ще приготвя като специалитет кралят на попфолка Азис, ако отвори собствен ресторант. И въпреки многохилядните концерти и милионите гледания на изпълненията му от Африка до Азия, той не забравя любимата закуска от детството.
“Ако се оттегля от сцената, което не мисля, че ще стане скоро, бих отворил верига от ресторанти с моето име по целия свят, в които ще ходя да готвя лично на моите гости”, разказа Азис в свое интервю. Ако все пак спре да пее, мечтае да направи заведения в различни държави и един ден от седмицата да се явява лично и да приготвя пред гостите ястията, с които той е отраснал, а сестра му и майка му да помагат.
И въпреки че Азис би искал да популяризира попарата по света, тя вече е известна. Много държави знаят за нея, защото през 2019 г. Си Ен Ен я обяви за една от най-екзотичните закуски в света. Според авторката на статии за кулинария Каси Барбър българското “дробено” е в една класация заедно с тунизийската супа от леблебия, украинските сирники, японския омлет тамагояки и етиопското дженфо.
“Попарата следва дългогодишната традиция да се използва по-старият хляб на следващия ден. Това топло ястие е любима закуска от детството на много българи”, съобщава Си Ен Ен и описва каква е рецептата. Хубаво е и пояснението за чужденците, че нашенската попара не е точно каша, но не е и хлебен пудинг, макар да съчетава характеристиките и на двете.
“Топло прясно мляко или чай се сипва в купа, пълна с начупен на хапки хляб, натрошено сирене, масло и захар. Оставя се за известно време, докато течността попие в хляба и ястието стане меко. Яде се с лъжица”, така подробно описва Си Ен Ен. Попара ядат и съседите ни в Македония и Сърбия. В Турция пък я наричат кахвалти и се превежда като храна, която се яде преди кафето. Това е пищно и изобилно изживяване за лакомници. На масата не липсва нищо – симиди, питка със сусам пиде, сирене и кашкавал, маслини, халва, мед, конфитюри. С тях турците започват и продължават с пържени яйца със суджук – говежди колбас с пипер, чесън, подправките кумин и сумак.
За кулинаря Иван Звездев това въобще не е любимата му закуска. Той определя три основни рецепти за направата на попара: с чай; с гореща вода, сирене, масло и със свинска мас и червен пипер. Според него попарата с чай е възникнала по-късно, защото чаят навремето е бил скъпа напитка и само по-заможните са успявали да си я позволят. Най-логично е първо да е направена обикновената попара с гореща вода, хляб и сирене, като това е начинът да се запази старият твърд хляб. “Сиромашка чорбица за душица” я нарече една възрастна жена в Калиакра, като я приготви със запръжка. Преди 20 години я видях тази рецепта за първи път”, разказва Звездев.
Освен трите основни рецепти за тази закуска от едно време Звездев знае и още една, малко по-различна. Стар шопски вариант за “суха” попара е т.нар. суловар (виж по-долу).
Попарата си подхожда с чаша червено вино, пък смята певецът Христо Кидиков. “Не съм махнаджия, както има една приказка - ям всичко, но имам предпочитания към супите.
Аз на обяд без супа - не. Мога и сутрин да си направя попара с чаша домашно вино и да видиш как се зачервява човек и му върви денят”, казва певецът.
Близката до попара рецепта за трахана е любима на актьора Христо Мутафчиев. Като дете той не проявявал интерес към кулинарията, а само към макароните със сирене, и то, когато бил гладен.
“Като ставах сутрин на село и ми се ядеше нещо, карах баба ми да прави едно ястие, типично за моето село Брестеница. Казва се трахана. Като попара е”, разказва актьорът пред “24 часа”. Специфичното при траханата е, че ръчно се правят трохи, които впоследствие се накисват, а след това сместа се сварява с още вода. Получава се подобие на крем супа от брашно.
Първите опити в кулинарията му били с пържени яйца. “Това е най-лесното нещо, което съм могъл да направя, и оттогава ми се получава прекрасно, защото го правя с отношение”, казва Мутафчиев. “Знам със сигурност, че едно ястие, приготвено без любов, не е вкусно.
Става дума за любов към човека, за когото го правиш, а не към яйцата в тигана”, допълва актьорът.
Ако отвори свой ресторант, актьорът Асен Блатечки би приготвял... пръжки
Деликатесът, наричан още джумерки, се получава от сланина, която се стопява чрез пържене. Нарязаната на парчета сланина се пържи в голям казан, докато той не се изпълни с мазнината от самите пръжки. Когато цветът на пръжките и маста започне да потъмнява, те се изцеждат от мазнината и се оставят да изстинат. Мезето може да се осоляват и да се добавя към качамак, омлет, тутманик и други ястия, но Асен Блатечки обича да ги яде самостоятелно.
Любимата закуска от детството на актрисата Десислава Бакърджиева пък е сандвич с домашно приготвено от дядо ѝ филе (виж по-долу).
А от баба си Яна е наследила любовта към кулинарията. “Тя беше от малкото хора, които умееха да правят торти на 2-3 етажа. Обичаше да приготвя различни видове храни - първо, второ, трето... Ордьовърът, предястията трябваше да бъдат по няколко! Държеше масата да бъде пълна. Беше много интересно, когато със сестра ми ѝ бяхме на гости, защото точно като една истинска вълшебница баба превръщаше всичко в ритуал”, разказва Деси Бакърджиева. По думите ѝ баба ѝ е можело да запали кулинарната искра у всеки, дори и той изобщо да не се вълнува от готвене.
Любимата закуска на нейната малка дъщеря Вивиан е кускусът, който тя нарича топченца със захар. Освен като закуска той може да се използва в различни основни ястия и салати, но по традиция се сервира към месна или зеленчукова яхния.
Простичките манджи, но приготвени от баба му с много любов, запалват у шеф Виктор Ангелов любовта към кулинарията. При баба си той е прекарвал летата, където е обичал да яде всичко, направено с продукти от градината и стопанството.
“Имахме кокошки, овце, кози, прасета и всякакъв зарзават. И си спомням как ухаеше в нейната кухня – манджите винаги бяха по-блажни, макар и приготвени с постни продукти, и винаги се топяха в едни хубави залци… Това беше божествено. Най-вкусните яйца с пресен лук съм ги ял там, както и таратор от вода, оцет, краставици, джанки и пресен чесън”, разказва шеф Ангелов пред “24 часа”.
Най-хубавият спомен от детството на актрисата Латинка Петрова пък е свързан с големия селски хляб, печен в огромна външна фурна.
“Филията беше половин метър и се мажеше с масло, разбито в чутура, бие се млякото, докато не стане на масло. И като се намаже с това уханно масло този топъл уханен хляб, това винаги възкръсва в съзнанието ми”, спомня си актрисата. Казва обаче, че сега маслото не мирише на масло и хлябът не мирише на хляб. Освен това имали кози, с млякото от които всяка сутрин си правили попара.
Но и досега, като иде на село, си купува селски чушки тънкокори и с тях прави миш-маш. “Когато го правя, не къщата, а отвън апартаментът мирише на истинска чушка”, казва Латинка Петрова. Признава, че не е месарка и предпочита постните гозби.
Друг любим спомен от детството на актрисата е и супата, която баба ѝ приготвяла с набрани от градината лобода, лапад и киселец. “Всичко това се слага и се прави вълшебна манджичка, която ухае невероятно”, добавя тя.
Качамак с пръжки и сирене е едно от любимите ястия на шампионката ни по лека атлетика Йорданка Благоева. “Любимо ми е може би защото качамакът е много полезен особено за човек, като стане на години”, казва тя. Но и попара често приготвя за децата. “Мисля, че няма българин, който да не е правил попара за малките деца, а може би и възрастните хора, като останат без зъби, преминават към попарата”.
Любима манджа от детството на шампионката по лека атлетика, която и досега готви, са пълнени сухи чушки с боб, много орехи и праз лук. “Пече се във фурната, с повечко мазнина се прави и се слагат много подправки, но да е с шарен боб”, казва тя.
Всеки път, като се връщала от състезания, майка ѝ и сестра ѝ знаели, че трябва да приготвят на Благоева сухи чушки, пълнени с кайма и ориз. Разбира се, не пропуска и салатата с домати от градината и чушки. А сега в градината си има и бели домати. Това, което Йорданка Благоева не препоръчва, са диетите, а храненето с мярка.
Рецепта на Иван Звездев за суловар
Продукти: 2 филии по-стар хляб, 50 г краве сирене, 25 г краве масло, 1 яйце, 1 ч.л. сладък червен пипер, 1 ч.л. сол, струйка оцет
Начин на приготвяне:
Нарязваме хляб на кубчета, слагаме ги в глинен съд и го поставяме в добре затоплена фурна. Запичаме за 10 минути. През това време посоляваме вряща вода и поливаме с оцет. Поставяме в течността яйцето и варим за 3 минути, ако искаме да остане рохко. В тиган разтопяваме краве масло и поръсваме с червен пипер. Оттегляме веднага от котлона и разбъркваме. Поливаме запечения хляб, отгоре натрошаваме сирене и покриваме със забулено яйце. Поливаме отново със запръжката и поднасяме.
Рецепта на Деси Бакърджиева за домашно приготвено филе
Продукти: 1 кг телешко филе, 1/2 с.л. карамфил, 1/2 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. бахар, 1/2 с.л. индийско орехче, 1/2 с.л. канела, 1 ч.л. мед, 1 ч.л. кафява захар, 1 ч.л. сол, 200 мл тъмна бира
Начин на приготвяне:
Смесваме карамфила, черния пипер, бахара и индийското орехче. Към тях прибавяме меда, захарта, канелата и солта.
Слагаме месото в купа и го натриваме с ароматната смес. В продължение на 3 дни го обтриваме с подправките по два пъти на ден.
След като отлежи, връзваме месото със здрав бял памучен конец, за да си запази формата, и го поставяме в тенджера.
Заливаме го с бирата и доливаме вода, за да го покрие. Похлупваме го и го оставяме да ври на много тих огън около 4-5 часа.
Месото трябва да се охлади. Притискаме го между две чинии – върху втората поставете тежест.
Сервираме телешкото филе студено на другия ден, нарязано на тънки резенчета.
