Направих български театър в Германия, за да запазят децата ми нишката с родината си, казва Катя Костова, директор на “Арттеатър Берлин”
CV
Катя Костова живее в Германия от края на 1995 година. През 2016-а, водена от любовта към българското театрално изкуство и от идеята, че сънародниците в Германия трябва да имат място за срещи с българските творци, създава “Арттеатър Берлин”, който за няколко години се превръща в културна институция. За реализацията на това начинание ѝ подава ръка журналистът Георги Тошев, а актрисата Татяна Лолова е “кръстница” и първи гост на “Арттеатър Берлин”. Днес културната организация организира гостуването на български театрални постановки, филмови прожекции, концерти, срещи с писатели и музиканти, разговори с публиката и турнета в редица германски градове, а от тази есен и в Австрия.
От края на 2022 г. съвместно с Димитър Коцев-Шошо продуцират театралната постановка “С гръб към залеза”, а малко по-късно на сцената на “София Лайв клуб” оживяват и “За любовта” със специалното участие на Цветана Манева и “Нощните рицари” - и трите по текстове на великолепния български драматург Яна Борисова.
- Г-жо Костова, новият театрален сезон вече започна, какво сте подготвили за сънародниците ни тази есен?
- Първата постановка, която ще представим, е “Червеният стол” с участието на Николаос Цитиридис и Петър Антонов. Ще продължим със “С гръб към залеза”, “Козата, която свири на акордеон”, “Това не го казвай”. Ще ни гостува и Камен Донев със “За народното творчество”. В момента тече подготовката и на турне на авторски спектакъл на Кръстю Лафазанов, за който скоро ще обявим всички дати.
- Как създадохте “Арттеатър Берлин”?
- Идеята ми да популяризирам българската култура в Германия се роди през април 2016 г. по време на изложба на Светослав Светославов- Славето (съпруг на Татяна Лолова - б.а.) в Българския културен институт. Там се запознах с журналиста Георги Тошев и от дума на дума стигнахме до сериозен разговор за това какво може да се направи за българската култура зад граница. Споделих идеите, които отдавна обмислях, и попитах дали би ми помогнал, а той отвърна: “С всичко, което мога”. Така реших да се хвърля в дълбокото. Впуснах се в това приключение, водена от любовта ми към българската култура. За мен беше важно децата ми да запазят нишката с България и да припознават собствената си принадлежност към нея именно чрез българската музика, книгите, филмите, театъра, българските творци.
- С какво българската публика в Германия е по-различна от българската публика в България?
- Българите, които влизат в залите, за да ни гледат, са заредени не само с очакване да изживеят една хубава вечер, гледайки наш спектакъл, но и да се почувстват така, сякаш в този момент са в своята родина. Те реагират много по-емоционално и чувствително. За да стане по-ясно на вашите читатели, ще отбележа, че след всеки театър или кино прожекция организираме срещи между артистите и публиката. На тях хората задават въпроси, търсят отговори и скъсяват разстоянието между публиката и актьорите по един много деликатен начин.
С “Арттеатър Берлин” създадох една малка България в сърцето на Европа.
- Помните ли първото събитие, което организирахте?
- Разбира се, че го помня. Татяна Лолова изигра постановката “Дуенде” на Театър 199. Името на спектакъла се превърна в запазена марка на “Арттеатър Берлин”, защото на испански “дуенде” буквално означава “да имаш душа”.
Татяна Лолова превзе Берлин и показа на свои и чужди колко голяма и любима българска актриса е. Стотици хора я аплодираха и заради искрените ѝ думи към публиката: “Обичайте ме, без вас не мога да играя!”
С Татяна Лолова изминахме хиляди километри. Тя изигра своето “Дуенде” в големите германски градове. Стопли сърцата на хиляди българи извън пределите на България. През следващите години създадохме проект, който популяризира съвременната българска литература, и тя отново беше първият ни гост. Всъщност спокойно мога да кажа, че тя беше част от “Арттеатър Берлин” до края на земния си път. Сигурна съм, че всички, които четат тези думи, си спомнят с усмивка за нея и се покланят дълбоко пред нейния талант. Аз ѝ благодаря! Защото без нея нямаше да събера кураж да развия “Арттеатър” в такъв мащаб.
- Има ли вече интерес от немската публиката към българския театър?
- Представянето на българския театър, а и изобщо на българската култура извън България за мен е начин за по-пълното ѝ разгръщане и акумулиране на допълнителен ресурс за нейното развитие. Винаги съм се водила от желанието постановките, които представям в чужбина, да бъдат гледани от по-широк кръг хора. Поради тази причина представяме част от театралните ни проекти с английски субтитри. От личен опит мога да споделя, че германците харесват нашето театрално изкуство.
- Как избирате спектаклите, които да представите?
- В началото споделях идеите си с Георги Тошев, който, както знаете, е човек, дълбоко свързан с театъра и изобщо с българската култура. Всъщност той до днес е един от най-важните хора за мен и съм щастлива, че съдбата ме срещна с него, защото тази наша среща даде шанс на редица културни проекти да бъдат представени извън България. Миналата година бях удостоена с почетна грамота от министъра на външните работи за популяризиране на българската култура извън България. Искам да посветя това признание на Георги Тошев, който всъщност е направил за България много повече от всички културни аташета, събрани накуп.
- Как взехте решението да живеете в Берлин?
- В края на 1995 г. се преместихме със семейството ми в Берлин. По онова време хората не се движеха свободно в Европа. Трябваше да имаме визи за пребиваване. Сега през призмата на времето с умиление си спомням трепета, с който чаках да дойде лятото, за да пътуваме до България и да прегърнем родителите си. Сигурна съм, че хората, които са дошли в Германия в онези времена, имат ясна представа какъв огромен напредък е постигнала България като член на Европейския съюз, защото няма нищо по-хубаво от това да се движиш свободно и да не се нуждаеш от визи. Няма нищо по-хубаво от това да предложиш на децата си възможност да учат и да се развиват там, където виждат перспектива за по-добро бъдеще.
- Вече сте сбъднали една от вашите мечти, коя е следващата?
- За “Арттеатър” мечтите на целия екип са безгранични. С Яна Борисова и Димитър Коцев - Шошо работим над 3 нови проекта, които ще представим в следващите месеци. С тях създадохме уникално театрално семейство, с което се гордея.
Бих искала от страниците на вашия вестник да благодаря на генералния консул в Мюнхен Драгомир Димитров, на генералния консул във Франкфурт Неделчо Михайлов, на Диана Попова, на г-н Петранов - директор на българския културен институт в Берлин, за тяхната огромна и много важна за мен подкрепа. Благодарение на този синхрон в нашата работа успяваме да представим българската култура в широк мащаб и пред чуждоезична публика, защото културата е мястото, където хората се срещат и извличат максимума от своето разнообразие. От 6 до 8 октомври съвместно с културния ни институт във Виена ще представим българската драматургия във Виена, Франкфурт и Мюнхен. Започваме със спектакъла “С гръб към залеза” и среща на Яна Борисова с местни театрали, както и с деца от училищата. Искам предварително да благодаря и на посланик Десислава Найденова и Румяна Конева за огромната подкрепа.
