Марк Антъни е сред най-известните латиноамерикански изпълнители и най-успешният салса изпълнител на всички времена. Песните му винаги носят лятно настроение и веселие дори и в най-мрачните и студени дни, а техният ритъм подканва хората да оставят тревогите си и да танцуват.
Роден е на 16 септември 1968 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейството на пуерториканци. Родителите му го кръщават Марко Антонио Мунис - на известен мексикански певец, носещ същите имена. Любовта към музиката намира място в сърцето му още през детските му години, тъй като неговият баща - Фелипе, е музикант. Дори самият Марк споделя, че в началото пеенето му е било много по-лесно, отколкото говоренето. Освен това казва, че ако не беше тръгнал по пътя на музиката, със сигурност е щял да стане пилот. Дори има татуирани самолети по тялото си, които допълнително демонстрират страстта му към летенето. Когато прави първите си стъпки в музиката, сменя името си на Марк Антъни, за да не се бърка с певеца Марко Антонио, а неговите най-близки хора му дават прякора "кльощавия".
Първите изяви на Марк са в ъндърграунд средите на Ню Йорк. По това време е и текстописец на различни поп и салса изпълнители. Неговият стил е по-различен от този на нюйоркските салса изпълнители от 60-те, 70-те и 80-те. Набира популярност чрез смесица от афроамериканска салса и други любими стилове като блус и хаус. Първият му албум "Rebel" излиза през 1988 г.
Антъни първоначално отказва да премине изцяло към салсата. Това се променя, когато един ден случайно чува песента на Хуан Габриел "Hasta Que Te Conocí". Вдъхновен от музиката му и тази на други салса изпълнители, Марк издава първия си албум на испански език "Otra Nota" през 1993 г. Няколко турнета в Северна и Южна Америка, както и подгряването на Рубен Бладес го утвърждават като новоизгряла салса звезда.
През 90-те години покорява върхове в своята кариера. През 1995 г. той печели награда "Billboard" и номинация за "Грами" с албума си "Todo a su tiempo". Следващият му албум "Contra La Corriente" е първият в стил салса, който влиза в английския Топ 200 на Billboard. Може да се каже, че "Otra Nota", "Todo a Su Tiempo" и "Contra La Corriente" е троицата, която го превръща в истинска звезда.
През 1998 г. записва дуета "I Want to Spend My Lifetime Loving You" с Тина Арена за филма "Маската на Зоро". Има и два дуета с Дженифър Лопес - "No Me Ames" (1999 г.) и "Escapémonos" (2004 г.). Новият век също е успешен с него, а песента му "Vivir Mi Vida" (2012 г.) става едно от най-известните салса парчета, които се пускат на всяко подобно парти.
Освен като певец, Марк Антъни се изявява и като актьор. През 1999 г. участва във филма на Мартин Скорсезе "До краен предел", през 2001 г. - във "Времето на пеперудите" заедно със Салма Хайек, през 2004 - в "Мъж под прицел" с Дензъл Уошингтън, през 2007 г. - в "Певецът" заедно с Дженифър Лопес и в други продукции.
Марк Антъни се жени и развежда няколко пъти и има 7 деца, като интересно съвпадение е, че 6 от тях са по двойки при три от предишните му връзки. Най-отличителната му любовна история обаче е с Дженифър Лопес. Двамата се превръщат в латино аналога на Брад Пит и Анджелина Джоли. Срещат се през 90-те покрай работата си и дори имат кратка връзка, която тогава не е особено успешна. След време те се събират отново и се женят. Бракът им продължава 7 години. Съчетават се добре както в работата, така и в личния живот. Марк първоначално ѝ действа добре и ѝ помага да повярва във възможностите си като артист. Дори си мислят, че ще остареят заедно, но не това се случва. Постепенно нещата се променят и осъзнават, че вече не влияят добре не само един на друг, но и на децата си. Остават приятели и след развода, а на надеждата на феновете да се съберат, отговарят, че им е много по-добре да не са двойка.
Марк Антъни печели много награди "Billboard" и "Грами", пише dir.bg. Музиката му продължава да пренася слушателите в една различна и по-приятна атмосфера независимо дали е романтична балада или хит, на който да танцуваш. Музиката тече във вените му и с усмивка на лице още дълго време ще предава красиви емоции на своята публика.
