Той е един от най-известните ни политици в началото на миналия век. На 32 години става депутат, а на 35 - за първи път (от общо 5) министър на правосъдието, а после и на търговията и земеделието от 1903 до 1908 г. И за да е във властта, особено в края на политическата си кариера, променя на няколко пъти принадлежността и политическите си приятели, създава нови партии.
Той би бил блестящ адвокат, ако се занимаваше само с право. Но в духа на българската действителност е депутат, министър и... затворник. И тук се намесва иронията на историята, защото по негова инициатива се строи Централният софийски затвор, а след завършването му един от първите, които излежават присъда в него, е... Никола Генадиев. Съвременните му политически противници го определят като най-корумпирания ни политически мъж наред с Васил Радославов. Привържениците му пък на 1 ноември 1923 г., 2 дни след убийството му насред София, пишат: “Умря човекът, когото вековете раждат веднъж за една нация”.
И до днес историята не се е произнесла политическо или криминално е убийството на Никола Генадиев.
Животът на Генадиев е пълен с всякакви изненади и превратности. Той се ражда на 19 ноември 1868 г. в Битоля. Дядо му Генадий Велешки е митрополит на Охрид, Дебар, Велес и Битоля. Никола е само на 8 години, когато семейството, заедно с двамата му братя Харитон и Павел се премества в Пловдив. Никола завършва гимназия като частен ученик. Оттук нататък животът му показва, че би могъл да стане образцов патриот – записва се в ученическия легион в Сръбско-българската война.
След две години е в
четата на Коста Паница, която е тръгнала да освобождава Македония
И понеже целият му живот е в сферата на непредвидимото, заминава в Брюксел да учи право. През 1891 г. се завръща в България и започва адвокатска практика в Пловдив. Едновременно с това издава и вестник “Балканска зора”. Още с първите си броеве се въвлича в скандали и от новопокръстен журналист Никола Генадиев се връща към правото. Най-напред брат му Харитон в една публикация обижда Тефик бей. Случаят е такъв: убит е руснакът на българска държавна служба Владимир Луцки пред очите на турската полиция. Описвайки този случай, Харитон казва, че убиецът Тефик бей се разхождал спокойно из турската столица. Вакъфският комисар в България Рашид бей обаче се оплаква, защото от това излизало, че султан Мурад бил безсилен да въведе ред в държавата си. Защитник на брат си е Никола Генадиев, който настоява, че не може да се гледа дело, което е заведено по дипломатическо оплакване, а не от самия Рашид бей. Все пак Харитон е осъден на един месец и става рецидивист, защото малко преди това е осъден и за обида на съдиите от Пловдивския окръжен съд.
Сред най-известните дела на Никола Генадиев са това за убийството на австрийската певица Анна Симон и защитата на Петър Габе по делото заведено от Георги Губиделников по повод обвиненията на чифликчията (баща на поетесата Дора Габе), че кредитите, които отпуска банката, водят до разорение земеделските стопани. Тази статия е публикувана също в “Балканска зора”
Генадиев е на път да се превърне в семеен адвокат и заради брат си Павел. Той пък става харамия. Инициатор е на убийството на хотелиера, но и член на ВМРО Иван Варсанов заради пари. Арестуван е с дядото на убития, съпругата му и още няколко съучастници – общо 25 души. Осъдени са на доживотен затвор. Спасява ги пак Никола Генадиев – този път не заради ораторските си умения, а заради познанството си с великия везир. Съвместно двамата започват работа по безмоторни апарати. Следват първите полети с изработените най-малко три апарата (малки планери и двуплощни хвърчила (“хараграфов” тип). Васил Златаров извършва показни полети по склоновете на Софийския военен лагер, с което става първият българин, който лети с безмоторен апарат и поставя началото на безмоторното летене у нас.
По време на Първото пловдивско търговско-промишлено изложение на 19 август 1892 г. е първият полет с балон у нас, организиран от французи.
Във въздуха в гондолата
наред с Йожен Годар се издига и... Никола Генадиев
Шумните му съдебни дела, а и първият полет с балон му печелят голяма популярност и през 1900 г. той се кандидатира за депутат от Бургаска околия. Избран е с мнозинство. Само след две години става министър. Любопитна подробност е, че той е инициатор за построяване на санаториумите във Вършец и Банкя и стария софийски затвор на ул. “Цар Симеон” през 1907 г.
Неприятностите обаче ще дойдат доста по-късно. На 22 февруари 1910 г. народните представители от опозицията д-р Стоян Данев, Теодор Теодоров и Кр. Мирски внасят предложение, подкрепено от стотина народни представители да се назначи комисия по управлението на страната от 5 май 1903 до 26 януари 1908 г., т.е. по времето когато Никола Генадиев е бил министър в кабинетите на Рачо Петров и д-р П. Гудев. Избрана е анкетна комисия, която формулира обвиненията в корупция и ги внася в Народното събрание на 14 март 1911 г.
Прегрешенията на Генадиев обаче не са само тези. Той се забърква и в Деклозиеровата афера и е сред главните действащи лица, които през лятото на 1915 г. прибират за себе си 7 млн. лева. През есента на 1916 г. е осъден на 12 години. Изпратен е в софийския затвор и като “заслужил” му дават килия с южно изложение, а отвреме навреме го пускали да похапва в една близка гостилница.
Преди да се превъплъти в затворник политикът обаче е изпратен през 1915 г. на обиколка из Европа, за да сондира на чия страна да се присъедини България в предстоящата Първа световна война. Той пише открито писмо до цар Фердинанд страната ни да се включи на страната на Съглашението. В него описва посещенията си в Италия от 4 януари до 20 февруари 1915 г. и във Франция - между 22 и 24 февруари с.г., и заявява, че “Съглашението все пак е в по-добро положение”.
Царят не го послушва, но с това си изявление си спечелва омразата на тогавашния ръководител на ВМРО Тодор Александров, според когото пък това значело да станем съюзник и със Сърбия, чието име само при произнасяне карало македонските войводи да изпадат в гняв.
По време на престоя си
в затвора Генадиев се сближава със Стамболийски,
който го смятал за приятел. Именно той му дава съвет да накаже виновниците за националната катастрофа. След падането на земеделците от власт Никола Генадиев прави Обединена либерална партия, която издава в-к “Народно единство” и има за цел да обедини всичко най-добро и да избави страната от братоубийствената гражданска война, започнала след преврата на 9 юни 1923 г. Това веднага го нарежда сред политическите врагове на управляващия тогава проф. Александър Цанков.
Очакванията са, че на престоящите избори той ще спечели с абсолютно мнозинство. Неочаквано обаче
Генадиев е застрелян в 20,30 ч на 30 октомври 1923 г.
Това става на улиците “Кракра” и “Шипка” на връщане от Юнион клуб (подобно на Стамболов и той е имал навика всяка вечер да се отбива там) към дома си на ул.“Врабча” №16. Убит е с 3 куршума на място. С него е и бившият пълномощен министър в Турция Иван Ст. Гешов, който е ранен в крака. По-късно той си спомня, че убиецът бил “млад момък, облечен в тъмни дрехи”. Днес някои изследователи приемат, че това е деецът на ВМРО Димитър Стефанов. Той си хвърля пистолета близо до местопрестъплението, за да заблуди полицията, и избягва през близките дворове, тъй като е проучил отлично местоположението на къщите и изходите и се смесва с тълпата по “Цар Освободител”.
Всъщност това е четвъртият път, когато смъртта застава очи в очи с Никола Генадиев. Най-напред той е до Димитър Петков в деня на убийството му на 11 март 1907 г. заедно с ген. Михаил Савов. При покушението е ранен, а генералът избягва.
На 17 април 1912 г. Никола Генадиев получава колет от Египет, в който има луксозно отпечатана и подвързана история на Армения на френски език. Нещо обаче го смущава и повдигайки внимателно корицата, той съзира, че тя е свързана с книжното тяло с жици. Разследването показва, че писмото бомба му е пратено от бившия член на терористичната група “Червените братя”, а по-късно турски шпионин в тайната полиция, Парталев. По една случайност колетът бомба не избухва.
Едва излязъл от затвора, пак е заплашен, че ще бъде убит. Тогава за него пред царя и правителството се застъпва американският консул у нас Мърфи. Този факт пък ще натежи при разследване на убийството и ще дава основание на разследващите да го смятат за политическо.
А и до днес няма отговор
въпросът кой и защо уби Никола Генадиев
Съпартийците му упрекват управляващия проф. Александър Цанков, който е върл политически противник на Генадиев. Други смятат, че това е дело на вътрешните раздори в Националлибералната партия. Трети приемат, че пада жертва на вътрешните боричкания за власт във ВМРО от хората на Тодор Александров, което е и най-логично. Генадиев е бил близък до македонския войвода Тодор Паница, а в миналото е писал доклади до Фердинанд срещу Христо Татарчев и състоянието на ВМРО, което го прави агент на двореца. Паница пък е сподвижник на Яне Сандански, а Тодор Александров - на тогавашния военен министър ген. Иван Вълков.
Колкото до корумпирания Никола Генадиев, след смъртта си той оставя само една къща на ул. “Врабча” №16 и 2 млн. лв. дългове. В касата в дома му намират едва 10 000 лева хонорар от последното му дело.
