- 31-годишният полицай от Царево е дипломиран строителен инженер, но сърцето и съпругата му го отвели в МВР
- Обожава българската музика и красивата Странджа
Ангел в униформа - така нарече 31-годишния полицай от Царево Румен Колев една непозната за него жена, оказала се в капана на водния ад на 5 септември. Със своя пост в социалните мрежи Ивелина Маринова предизвика вълна от възхищение и благодарност към самоотвержената работа на младия полицай, стоял 10 часа под дъжда на пътя Царево - Ахтопол, за да помага и успокоява хората и да регулира трафика. В онзи ден самата Маринова остава блокирана 5 часа със семейството си в кола на пътя, виждайки пред себе си само колона от автомобили и много, много вода.
Този Човек с главно Ч е полицай. И то какъв полицай! Изпълних се с толкова много вяра, като го гледах часове във водното бедствие!
Чувствах сигурност и спокойствие, въпреки всичкf наоколо, пише Ивелина. Пред нас 10 метра широка река от дъжд с дълбочина 1,50 м, пропаднал мост, а 1 км зад нас още едно корито вода по дерето и направо в морето. В този момент един млад полицай не спира да обикаля от кола на кола, излъчвайки увереност и спокойствие. Може би бяхме около 30-40 автомобила, а той, ПОЛИЦАЯТ,
се усмихваше на всички много благо и ведро. По едно време даже занесе шишето си с вода на детенце,
което беше жадничко, на две коли пред нас разстояние. Валеше порой, а той си обикаляше часове в колоната от коли и успокояваше всички, усмихвайки се, все едно всичко е чудно и красиво в този драматичен ден.
Когато Ивелина не издържала да седи повече в колата и решила да провери сама каква точно е ситуацията на пътя, същият този полицай тръгнал с нея, държейки я за ръка, и ѝ обяснявал колко е опасно и как едва извадили човек от колата малко по-рано на същия участък.
И точно в такива моменти знаеш, че доброто е точно там, където трябва. Доброто трябва да се споделя, защото това е пътят към нашето спасение, убедена е Ивелина Маринова.
Само за часове нейната история, споделена във фейсбук, събира хиляди харесвания и се споделя от близо 3000 души, а ласкавите коментари по адрес на младия полицай не спират да валят дни след библейския потоп, удавил Южното Черноморие.
“Не ми е останало време да чета коментарите, но съм благодарен на жената, че е успяла да види положителното в нашата работа. Чувствам се до някаква степен възхитен от реакцията ѝ, но аз си знам, че не съм направил нещо различно. Просто ситуацията беше по-напрегната, особено когато хората нямат достатъчно информация какво се случва. Тогава идват и страховете, паниката. Държах се съвсем нормално, имали сме много по-тежки ситуации - катастрофи, сигнали за помощ.
Хората си мислят, че ние само глобяваме по пътищата,
но ако трябва да бъдем реалисти, това е 20% от ангажираността ни. В останалото време обслужваме сигнали, обезопасяваме, помагаме на граждани, страшно много неща правим”, казва пътният полицай Румен Колев.
Разказва, че първоначално с негови колеги отишли да огледат нивото на деретата, но се оказали във водния капан.
“Около 3 часа останахме на пътя от страната на Царево, като преди това обезопасихме хората от Варвара към Царево. Наложи се да вадим човек от една от колите. В такива случаи хората изпадат в паника и нашата цел бе да ги успокоим”, казва младият полицай.
Когато дъждът спрял за малко и водата леко спаднала, Колев и колегите му успели да стигнат до Синеморец. На връщане обаче били блокирани почти на същото място, но от другата страна на пътя - край бившия завод “Пасат”.
“Имаше няколко коли, които се опитваха да преминат, но ги върнахме, защото беше изключително опасно. Водата беше над метър и половина, а прелялото дере беше дълбоко 7-8 метра. Вече бяха паднали мостове на няколко места, деретата също бяха прелели, положението беше бедствено. Успяхме да се свържем с кметицата на Варвара да блокират пътя. Лошото е, че се случи много бързо на много места. Никой не очакваше толкова много вода, и то толкова продължително време, разказва дни след бедствието Румен Колев. Въпреки огромното напрежение успява да успокои хората и дори да пусне по някой майтап, обикаляйки колите
“Имаше хора, които бяха много изнервени. Дали с шеги, или просто с добра дума, успяхме всички да ги успокоим. След 2-3 часа взеха да слизат от колите, за да се уверят с очите си какво е положението, и с всички си общувахме”, разказва пътният полицай. Когато пада мостът, свързващ Царево с Ахтопол и Синеморец, той обяснява на всеки един в колоната, че трябва да се върне обратно.
В битката с потопа се хвърля и съпругата на Румен Стефка, която също е полицай от районното управление в Царево, в сектор “Охранителна полиция”. “Трудно беше, хората бяха уплашени, нетърпеливи, искаха да се приберат възможно по-бързо. Ние трябваше да сме спокойни, за да успокоим и тях”, казва тя.
Двамата са женени от 2 години, но са заедно от 13 г. Красивото момиче е от Бургас. Срещат се в строителния техникум, където учат. После следват в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Румен Колев учи пътно строителство и след завършването си работи няколко години по специалността. Но разбира, че това не е неговото и трябва да слуша сърцето си. Като много момчета от малък мечтае да е полицай, но животът го отвежда в друга посока. Полицай обаче става батко му Ивелин Колев, който също е служител на РУ - Царево.
Румен Колев
влиза в системата на МВР преди 6 години
заедно със съпругата си Стефка. Тя облича униформата, подкокоросана от брата на бъдещия си мъж. Днес младото семейство приема работата си по-скоро като призвание. И двамата се вълнуват всеки път, когато успеят да помогнат на някой, изпаднал в беда.
Румен се ядосва, че имиджът на българския полицай не е от най-положителните, но казва, че много от тези, които хейтят, са хора, нарушаващи закона.
“Доста голяма част от българите, като са някъде по света, стриктно спазват правилата, но не и тук. Знаете ли колко често чувам репликата: “Аз съм само за малко, затова наруших правилника”. Е, не може в система от десетки хиляди да няма и гнила ябълка, но затова си има контролиращи органи и всеки си понася заслуженото”, смята полицай Колев.
След преживяното покрай потопа е впечатлен от реакцията на общината, пожарната, доброволците: “При нас всички до един се включиха - началници, ръководители, колегите, които бяха в почивка, също дойдоха. В такива ситуации няма значение дали си полицай, или не, вярвам, че няма човек, който да не иска да помогне. Общината бе в много добра координация с нашите началници, пожарната също.” За мащаба на бедствието казва, че само който го е видял с очите си, може да разбере какво се е случило: “При такава вода, която се носеше с такава сила по дерето, завлякла сума ти коли, дървета, даже трактор, може би няма бетоново или асфалтово съоръжение, което да издържи часове наред на напора.”
“Аз си го познавам много добре, Румен наистина е страхотен човек. Няма значение кой стои пред него, той помага с цялото си сърце. И ми беше много хубаво да видя, че и други хора са разбрали какъв е” , казва съпругата му Стефи.
Румен е доволен е от живота си в малкия град и най-вече, че има среда, в която се чувства добре - повечето от съучениците му се върнали в Царево, след като се изучили и създали семейства. Макар и морско чедо, обича и планината, особено мистичната Странджа, чиито склонове се спускат до южното крайбрежие. Заедно със съпругата си и приятели обичат да правят излети, а сред любимите им места са Дългата поляна, връх Папия и пещерата Света Марина край село Кости. Младият полицай е фен на българската музика и голям почитател на Тони Димитрова, която също неведнъж се впуска в доброволчески каузи, а по време на големите наводнения в Мизия през 2014 г. слага гумени ботуши и чисти тиня от опустошените къщи рамо до рамо с мъжете.
