Красивата лейтенантка е първата жена отличник на випуска военни пилоти в Долна Митрополия
Мечтата ѝ от дете е да лети. Успява да я сбъдне сред военните. А оттам да замечтае наново - да научи и другите как да се реят над облаците. Но тук - над България. Защото е красива и защото е единственото място, което чувства свой дом.
Тя е лейтенант инж. Йоанна Данева. И е първата жена първенец на ВВВУ “Георги Бенковски” в най-новата му история. Единствен представител е на нежния пол в специалността “Летец-пилот” в курса. Четири години тя учи заедно с 11 мъже, които с времето се превръщат в нейни приятели и доверен отбор.
Желанието да стане пилот се ражда на една Коледа, когато баща ѝ я завежда във военна база. Там, пристигнал със самолет, подаръци раздава Дядо Коледа.
“Повечето Коледи не ги помня, но тази остави траен отпечатък в съзнанието ми”, разказва Йоанна.
Дълги години обаче тази мечта остава някак назад. “Търсех силите и мотивацията в себе си, за да опитам, тъй като
много се повлиявах от думите кое е женска професия и кое - мъжка”, обяснява красивата софиянка.
Първоначално завършва “Икономика на отбраната и сигурността” в УНСС. Магистратурата си продължава във Военната академия, но на средата решава да опита и във ВВВУ.
“Пробвах на допълнителен прием и още от началото ме убеждаваха колко е малък шансът и как, ако издържа изпита за физическа подготовка, може да не издържа медицинските - те са много тежки и се провеждат в продължение на 2-3 дни. Всеки ден ми казваха - ами днес мина, но ще видим утре”, спомня си тя.
Физическият изпит минава лесно. Едно от изискванията е да тича 1 км. Струва ѝ се като песен, защото в София е редовен участник в 5 км run, който се провежда през съботите. Издържа и медицинските.
Най-голямата подкрепа да запише за военен пилот получава от баща си. Той е с нея на всяка крачка - за да подаде документи, но и докато минава изпитите. В избора я подкрепя и майка ѝ, макар в началото да не е много съгласна. Йоанна е първият член на семейството, който работи в армията.
Да опита я окуражават и преподавателите във Военната академия, за което им е изключително благодарна.
Първата година във ВВВУ съчетава с последната от магистратурата във Военната академия
За това помага COVID пандемията, която наложи лекциите да са онлайн. Трудното обаче идва в сесията - изпитите са един след друг в един и същи ден. А накрая дори се налага да тича от един учебен полет към базата, за да се включи онлайн и да защити дипломната си работа.
В началото Йоанна иска да управлява изтребител, запленена от шоуто, което МиГ-29 правят на летище “Граф Игнатиево” през 2019 г. В момента обаче лети на учебния самолет Pilatus PC-9М в 12-а авиационна база. И има нова мечта - да стане инструктор.
“За мен е много важно човек да може да предава знанията си. Виждам много голям смисъл в тази професия”, казва тя.
Първият полет във ВВВУ е мотивационен и с инструктор. “Продължи 1 ч и до ден днешен си го прехвърлям в главата. Покрихме голяма част от територията на България. Нещото, което се е запечатало в главата ми, е гледката край Бяла, Русенско - има дървета, които са образували надпис 1300 за 1300 г. България. Страната ни е изключително красива, но от ниско не можеш да се насладиш. От високо гледката е неописуема”, категорична е тя. На втория стаж идва и самостоятелният полет. Но не се притеснява за него, напротив - спокойна е и уверена, че ще се справи.
“Беше едно от най-хубавите чувства, които съм изпитвала.
Чувствах се пълноценна и удовлетворена”, казва момичето.
“В нашата професия освен теоретичните знания трябва да имаме и достатъчно добра практическа подготовка, което е малко трудно с ограничените ресурси, с които разполагаме. Въпреки това имам стабилна основа от практиката”, обяснява Йоанна.
Важна част от обучението са и тренажорите. Те помагат на младите пилоти да отработят действията си при аварийна ситуация. Провеждат се в присъствието на инструктор. Но и при него, и при полета във въздуха “най-важното е да запазиш самообладание”.
“Тези четири години ме научиха на много, доизградиха характера ми и ме калиха в много отношения. Научиха ме, че трудностите само те мотивират повече”, разказва тя.
Свободното време използва, за да се види с близките и приятелите си. Обича да пътува, но и да чете книги. И най-вече да ходи на театър. Любимата ѝ остановка е “Бурята” на Уилям Шекспир.
Макар да полага много труд, Йоанна изобщо не очаква, че ще е първенецът на випуска. Баща ѝ обаче още от началото на годината се шегува с нея, че е време да си напише реч. Получава обаждане, че тя е първа след втория държавен изпит. Цяла седмица обаче отказва да повярва, че това е истина.
“Най-трогващият момент от произнасянето на речта ми бе, че докато я казвах, погледът ми падна върху
баща ми, който си бършеше сълзите,
беше много емоционален момент”, споделя тя.
На въпроса срещала ли е пренебрежение или недобро отношение, защото е жена сред военните, казва: “Има някакви остарели разбирания. Не мога да виня хората. Но в момента светът е толкова динамичен, че не бива професиите да се делят на мъжка и женска. В живота винаги и с каквото и да се захванеш, ще има такива, които ще се опитат да ти подложат крак, но ще има и други, които ще ти подадат ръка. Това са житейските уроци, не е толкова, че съм избрала военната професия”.
Липсата на интерес млади да се записват в армията пък си обяснява с липсата на мотивация, но не финансова или социална, макар да казва, че и там има какво да се направи. За нея “човек трябва сам да открие мотивацията си”. И да не се повлиява от чуждото мнение. Защото “най-важно е да се докажеш на себе си, а не на другите хора”.
